Какво става с него?

Бебето, казваш, винаги е било желано. Очевидно от теб само. Възможно ли е той наистина да има проблеми, които да е скрил от теб и да е смятал, че не може да има деца? Това би обяснило, че досега е гледал благосклонно на идеята за дете, защото е бил сигурен, че няма да се осъществи. Изведнъж обаче ти забременяваш, той няма избор освен да се зарадва показно, защото това е в синхрон с досегашните му думи. Докато си дава сметка, че ти очевидно си забременяла от друг. И настъпва обрат. Не казвам, че си го направила, а че е възможно той така да мисли. И хич недей лежа на ухото, че живееш с майка му и затова той би трябвало да знае, че никога не би му изневерила. Хората кръшкат при много по-сериозни обстоятелства. Работата там е "върви доказвай, че нямаш сестра". А почнеш ли да се доказваш, както ти правиш сега, работата е умряла вече.

Давам само една хипотеза, никой не знае какво му е в главата. Може и просто да е бил нестабилен и това да е моментът, в който е превъртял. Поддържам съвета си да си биеш камшика. Агресията ескалира винаги.

А пък, според мен, нищо не е "отключил". Той си е бил такъв още от ден 1 - нервен, емоционален. Но тя си е затваряла очите.

Избягвам да ползвам думата 'емоционален' в такъв контекст. Тя предполага положителни емоции, а не поведение на куче, болно от бяс, и хората изпадат в заблуда, че нещата не са толкова зле - е, той/тя просто по-емоционално си реагира - а нещата реално са си много зле.

Авторке, а майка му какво казва, когато се държи така? Нали сте много близки, предполагам знае за промяната в поведението му.

Виж, момиче в твой интерес се свържи с фондация Анимус,бягай възможно по-бързо и не давай информация къде си! Това ми прилича на психично болен човек. Като се роди детето и почне да плаче в рамките на 1ч поне
.. Кой ще си го отнася знаеш ли? Той, не иска детето ВЕЧЕ. Само ще ти кажа, Теди от надежда дето я уби мъжа и този, от сот   и после уби дъщеря си на 1 ГОД... Знаеш ли, СТРАХ МЕ ОТ ТАКИВА...
Дали Теди, не е вярвал в същите тези неща в който и ти..и той бил "нормален" не си подритвай ЖИВОТА. ВЗЕМАЙ СЕ В РЪЦЕ И СМЕЛО  Напред, докато още, имаш възможност.

Ти си по-малка от мен дори (аз съм на 25г, почти 26). Също имах дълга връзка, в която живях с мъж, но междувременно пътувахме из страната (всеки месец по 2-3 пъти) и в чужбина (по 3-4 пъти в годината) , излизахме по заведения. Аз се обучавах, завърших бакалавър, записах магистратура, ходих по конференции, курсове, учих чужди езици, благодарение на това към днешна дата имам работата и живота си, в който може да липсват много неща, но съм финансово сигурна и независима. Което ми позволи по-лесно да продължа след тази връзка, когато с времето нещата се промениха, както при теб. Твоята работа НЕ Е хигиената вкъщи и грижата към него. Ти не си домакински робот. Ти си жена, човек. Твоята работа е да актуализираш себе си, да направиш така, че някой ден да не се окажеш зависима от него домакиня. Пътувай, учи, забавлявай се, обичай, бъди обичана. А за аборта, въпреки че съм против по принцип, в случая мисля, че имаш основание да мислиш. Не си представям на 22г. някой да ме затвори вкъщи да му слугувам. Можеш да бъдеш много повече от това. Повярвай ми

Решил е,че си му ,,в кърпа вързана,, и е показал истинското си лице.
Понеже си бременна и вероятно няма къде да отидеш...

С последното и аз съм съгласна. Авторката упорито избягна всякакви въпроси за изнасяне при нейните родители, а преди това наблегна колко близки са със свекървата, айде не като майка и дъщеря ама като две сестри. Та и аз смятам, че няма къде да отиде, нито може да е самостоятелна. Ако е вярно, добре се е омотала - с психопат и свекъри на едно място. След раждането на детето сестринските отношения със свека ще отидат по дяволите, главата си залагам.

Ако съм на твое място, не бих се занимавала толкова да се чудя какво става с него. Поведението му е извън всякакви рамки, на това отгоре и не иска да го обсъжда с тебе или да даде някакво смислено обяснение. Ако ти не покажеш, че това е неприемливо, не се сещам как нещо може да се промени. Съжалявам, че ти се случва точно в този момент, но тук ми светват червени лампи за "невъзможен човек" - виж тази тема. Не губи време да се чудиш защо се държи това - виж дали ще можеш да промениш това поведение спрямо себе си. Струва ми се, че си МНОООООГО търпелива - пишеш "чувствам че започвам да се отдалечавам от него... не искам да си развалям семейството". Това, което описваш, не е семейство, което си струва да се пази. Това е кошмарно отношение и тормоз. Не знам дали и преди е имало червени лампи и дали поради търпението ти не си им отдавала значение, но за мен всякакви граници са прекрачени.

Аз съм привърженик на драстичните мерки в такива случаи. Бих му казала ясно, че това поведение е неприемливо и нямам намерение да го търпя, още повече, когато съм бременна и трябва да съм спокойна. При следващия подобен случай бих си събрала шушките и бих напуснала жилището (дано да има къде да отидеш!), отначало - временно. Дали ще е само временно - зависи от развитието нататък. Ако няма къде да отида, на първо време просто бих напускала стаята БЕЗ да се опитвам да му угаждам. Това поведение отправя недвусмислено послание - няма да търпя такова отношение. Аз съм го казвала с тези думи на всичките си гаджета, включително и на съпруга си - че подобно поведение търпя само веднъж. При вторият път ми виждат гърба, завинаги. И съм го казвала в началото на връзката - за да е ясно всичко предварително.

За детето - ти си прецени доколко го искаш и дали може да го отгледаш сама, защото ако нещата продължат по този начин, така или иначе ще си го гледаш сама, дори и да живееш с този мъж. На това отгоре, ще трябва да му търпиш и тормоза и да го обслужваш и него. Аз не бих причинила това на себе си и на детето си. Никое дете не трябва да става свидетел на подобно отношение спрямо майка му. А и никой не трябва да се отнася така с никоя жена. Успех ти пожелавам!

Странен случай, със сигурност има нещо премълчано някъде, не се връзва много историята. Авторке, ти с абсолютна сигурност ли твърдиш, че не е имало никакви червени лампи преди това? Ако не към теб, то към други хора показвал ли се е така избухлив и нервен? Никога ли не те е притеснявало нещо?

Ако е имало и преди предпоставки, че човекът си е такъв, съветвам те да не се занимаваш повече. Звучи наистина опасно и по-добре да бягаш, преди да стане нещо непоправимо. Дете не се гледа в такава нестабилна среда, не си го позволявай. Ако се ядоса на бебешкия плач? А всъщност казвала ли си му това, би трябвало да ти е основно притеснение.
Иначе според мен родителите му са ти най-големия коз, ако само от тях може да получиш подкрепа и евентуално да търсите заедно причина за случващото се - здравословна, психическа, нещо друго. Дано преценката ти за тях и отношенията ви е правилна. Ако и да не напишеш тук каква е тяхната реакция на поведението му, помисли хубаво каква е и какво означава, помага ли ти, показва ли грижа и мисъл за твоето добро. Не те ли подкрепят и те, за съжаление нямаш място там и е по-добре да идеш някъде, където ще е по-безопасно.

Невена, не винаги ситуацията с поликистозните яйчници е елементарна за решение. При някои жени е наистина по-лека форма и се управлява сравнително лесно, при други нещата са по-сериозни и състоянието изисква повече внимание. Но съм съгласна, че лекарска оценка - почти е невъзможно да забременя - е глупост, ако няма авторката други състояния. Напротив, жените с поликистози си имат и по 2, и по 3 деца, ако и понякога да се налага медикаментозно лечение преди забременяване.
Решението дали да запазиш детето е много лично, авторке, но късане на тениски, биене по стена, въпрос на време юмруците да се насочат към теб и малкото. Много ми е странна тази внезапна метаморфоза, според мен също нещо съществено липсва от историята.

Четох до първа страница, след малко ще се върна да дочета. Обаче... все повече чета за обиди към жените, знам, че статистиката е вярна за домашното насилие, ама не, не мога да го повярвам. Наистина.
Не мога да проумея как партньорът ми ще ме нарече "боклук" и аз няма да затворя врата след него и да изнеса куфара му пред вратата. А не стига това, ама онзи ден пак някаква убита от мъжа си. На които вести, пак казвам знам, че са истина, но нещо не мога да повярвам. Че тя и бременна.
Значи, авторке, ако не се шегуваш, поне спаси детето си от такъв живот.
Отивам да дочета.

Човек, който е мил и прекрасен, изведнъж почва да блъска, вика, обижда, да проявява агресия. Просто така, от днес за утре?! Абсурд. Винаги е бил такъв, но незнайно защо на теб чак сега ти прави впечатление. Аборт няма да го направи по-мил и грижовен. Въобще не мисля, че има шанс някой, който нарича жената до себе си "боклук", да се промени. Даже ти се чудя на акъла какво го анализираш? Той утре и един шамар ще ти забърше, пак ли ще се чудиш защо. Причина няма, не си му виновна за нищо. Просто той е зле възпитан грубиян, който си е намерил "слугинче" и си те третира така.

Интересно е какво става с него, да.
Но по-интересно е какво става с теб.
Имаш ли причина да стоиш в този дом, където за една тениска те наричат боклук? Добрата свекърва не идва да те защити. Сама си срещу обезумял човек.  Напомням и аз за случая от онзи ден - жена,  пребита до смърт  от съпруга си.
Какво значение има той защо го прави?
Спасявай живота си.
Дали ще задържиш детето - от една страна, си още много млада.
От  друга - имаш проблем със забременяването.
Не знам какво трябва да направиш, да задържиш бебето или да го махнеш, но това,  което НЕ  трябва да правиш, е да търпиш, мълчиш и хигиенизираш безропотно.

Добре де, само на мен ли ми се струва невъзможно тя 7години да е толкова кьорава и тъпа и/или той 7 години да е толкова луд и добър актьор?