Прави впечатление, че след всички адекватни съвети вие продължавате да се чудите как да създадете по-голям комфорт на кучето си и нито за миг не помислихте как ще създадете комфорт на себе си и бъдещото си дете.
/като се изключи също така не съвсем правилната идея да изпратите кучето някъде си в първите месеци след раждането. Едва ли не сте се замисляли каква драма ще е това за едно невъобразимо разлигавено същество./
Вместо да обмисляте колко приятен кът ще й създадете с играчки и т.н., обмислете как малко ще я стегнете от към възпитание. Изисква се усилие и от Вас и от мъжа ви и дори от всички други, които ви посещават.
Изобщо не коментирате възможността да спрете да й давате храна от масата /правите го и Вие и мъжа Ви и сигурно и други близки/, приемате за нормално да се лигави и да ви препречва пътя, като тръгвате за работа, приемате за нормално да не Ви пуска да си легнете, приемате за нормално да се нуждае непрестанно от Вашето присъствие. Не е нормално! Това не е бебе! Това е куче в зряла възраст и е време да му посочите вие мястото му в това семейство, защото то няма да се сети само.
Имам куче и аз не я храня от масата, когато свекърва ми дойде й дава и ме вбесява, защото "виж как ме гледа" е мен не ме гледа и бързо разреших тяхната драма, като когато не сме сами в къщи по време на хранене кучето не е в стаята, в която се храним. Ооо да и кучето не протестира, защото знае, че щом шефа - аз каже "сега ще стоиш в коридора" няма шанс да се стои някъде другаде. Ако веднъж аз кажа "марш в коридора" и след 5 минути тя влезе и аз съм ОК това ми гарантира, че кучето вече грам няма да вярва и да разбира какво искам. Освен кучето имам и 2 котки и морско свинче и дете на 6 и се справям с всички тези некоординирани същества вече от 2 години насам. Дали мога да си позволя да ми се лигавят и да ми се разпореждат те кой къде ще спи, с кого ще играе, кога ще яде и кога не и т.н.
Решението си е Ваше, но помислете дали избирате себе си и семейството си или комфорта на една глезла?