Режим на разделност и наследяване

След Освобождението е приет Закон за наследството, чийто текст е буквално преписан от главата за наследство на Италианския граждански кодекс / на Запад още тогава са се стремели нормативните разпоредби да не им се разпиляват в отделни закони, а са ги обединявали в един общ, който се нарича кодекс/. За времето си това е бил най-добрият нормативен акт в Европа, касаещ наследствените отношения. Дори Наполеоновия Граждански кодекс в частта за наследството не е бил толкова добър. Та този български закон оцелява до 1949 г., когато е приет сегашния Закон за наследството, който е променен леко през 1992 г. В обобщение това е най-устойчивият закон през годините и трудно бих си представил да бъде радикално изменен в негативна посока.
           Дори ми се струва, че когато разрешат хомосексуалните бракове пак няма да се налага пипането на ЗН.

Понеже кръвната връзка прави физически, обективно невъзможно изменянето на закона, или как?

Обаче Ал, сега при развод в сио, се разделят само имотите сио, имотите получени по дарение или по наследство си остават лична собственост и съответно не се разделят между съпрузите. Идеята на законодателя е, че в този случай липсва личен принос на другия съпруг. Точно както е и при режима на разделност, реално така още от вписването на този режим, съпрузите се съгласяват, че липсва този принос. Следователно не са налице обективните предпоставки за наследяване. Разбирам, че при смърт в режим сио съпругът наследява и имотите получени по дарение и тези по наследство, но те изначално са уговорили общото имущество, докато при режима на разделност още изначално са уговорили, че никой от тях няма принос.
Аз това нещо така го чувствам и нищо не може да ме убеди в обратното. Според мен брак в режим на разделност, ползва само по-богатият от двамата съпрузи, не създава гаранции за нищо и като цяло цели запазване на имуществото при кръвните роднини.

Не се наследява заради принос, никой наследник няма принос в това, което е наследил. По дефиниция няма. Нещо повече, ако по случайност наследникът има принос в увеличаването на наследството, има си начин да поиска тази стойност при делба да му се присъди НАД дела му (чл. 12, ал. 2 от ЗН).

Нито обществото, нито държавата биха допуснали обезнаследяването на децата.
Това наследствено право съществува още от пещерните времена. Наистина е било неписан закон. Има и един много тънък момент. Когато едно лице няма наследници, наследява го Държавата или общината (но при нея има специфики). Наследството не е само имоти и банкови сметки, но и дългове. Ако едно лице няма наследници това значи, че Държавата отговаря за дълговете му. Тя не може да се откаже от наследството. Ако се допусне обезнаследяване на децата, това значи, че масово Държавата ще стане наследник и ще трябва да отговаря за дълговете. Обикновено децата са млади хора в трудоспособна възраст и те могат да върнат даден дълг. Ако дългът е върнат, то кредиторът е сит. Ако не, има опасност да фалира. Ако фалира държавната хазна няма да се пълни с данъци. А от своя страна Държавата плаща от нашите данъци.
Аргументите против обезнаследяването на децата са освен нравствено-етични, но и икономически.


Тук подходът на законодателя има две насоки. От една страна законовият режим на разделност брани семейните взаимоотношения, а от друга – кредиторите. Защото и той и брачният договор се вписват в един публичен регистър. Идеята на законодателя е доразвита и на плоскостта на брачния договор, където се казва изрично, че той има действие занапред, т.е. с него не могат да се намалят личните обезпечения на длъжника-съпруг, от които се ползва кредитора и наличието на които са му дали увереност да отпусне кредита.
Не трябва да се забравя, че законовите режими са приложими към вещните права и някои имуществени отношения. Ако се приеме тезата, че те променят наследствените взаимоотношения се стига до един дуализъм във връзка с наследяването на вещните права /няма наследство/, но не и по отношение на авторските права например /има наследяване/, а този предполагаем дуализъм не е разписан в закона.

Важното е да успокоим жената, че в случай на смърт, щом има законен брак наследява по силата на закона, според мен това е така за сега. Аз в бъдеще имам друго виждане какво може да стане, но това са си някои мои хипотези, на база разни чуждестранни законодателства.
Все пак при богати и добре печелещи хора винаги бих препоръчала режим на разделност, а за горе ред няма,та не се знае кой ще е пръв.
Да си купува и тя имоти и да се радва на нотариално актове, в които другият в картинката не съществува.

Кой юридически факултет трябва да бере срама за тези становища ? Дано някой не повярва на споделената мъдрост.

Честно казано така мисля, въобще не ме е срам. То и  фалит на физическо лице не беше възможен, както и бракът в режим на разделност не беше възможен. Мога да се обзаложа, че до няколко години и наследяването от съпругата при режим на разделност няма да е възможно. Отделно при два еднакви казуса, един и същи съд, две коренно противоположно становища. Пък не знам някой да го е срам.
Но иначе съм съгласна, че тоя тузаря днес ако умре, жената ще го наследи в общия случай.

При смърт на съпруга ще наследите, но частта Ви ще е равна с частта на детето Ви. Така вие ще имате по 1/2 от наследеното. Ако бяхте в режим на СИО, щеше да се предполага общ принос в имуществото и щяхте първо да имате собствената си 1/2 част, за която се предполага сте допринесла, и отделно с детето щяхте да си разделите другата 1/2 или по 1/4 за всеки. Т.е. при сегашния режим наследявате по- малко. Колкото повече деца имате, толкова по- малко ще наследите при смърт на съпруга. Също важи и за съпругът Ви. А, ако се разведете, няма да получите нищо от придобитото имущество на съпруга по време на брака и той от вашето. Обмисляйте как да станете вдовица, а не разведена!

Една малка терминологична корекция. При разделност не наследява по-малко, а притежава по-малко, още отпреди наследяването.
Пък може и повече да притежава, разбира се, зависи кой ще придобие повече неща на свое име.

Така и не разбрах това не е брачен договор, а разделност. Подписва се преди брака или как?

Като договора, ама не е договор с определен текст, който ти си го съставяш, а само заявяваш разделност.

Аз ако бях омъжена в режим на разделност, въобще нямаше да ги броя тия имоти. Вие разбирате ли, че тоя може да се разпорежда как си иска с тях. Да кажем се разболее от рак, терминален, може да ги прехвърли и на съседа ако иска и тя няма и да разбере дори. Просто когато не са сио тия имоти, никой нея не я пита за нищо. Въобще щях да прежаля аз наследяването, я камилата, я камиларя докато дойде до наследяване.

Режима на разделност може да се определи и по време на брака.
Магдена как става това?

Абе, хора, само мен ли ме притеснява това, че новобрачна (женена от година) и млада майка (от половин година), се вълнува от въпрос за наследяване на съпрузите?
То и повечето ѝ предишни постове са все за пари...
Разбирам хормони и родилна депресия, ама чак пък толкоз...

Мен не ме притеснява, по-скоро темата ми е супер полезна. Никога не съм имала случай на наследяване по този режим. Но той е от 2008 година, та едва ли много от сключилите брак по този режим са умрели.