Аз смятам, че всяка книга си изисква своя момент, за да се хареса. Не веднъж ми се е случвало да харесам много една книга, а след няколко години, когато я препрочитам, да се чудя какво съм видяла в нея. И обратно.
- Публикувана: 23 юли 2021, 10:22 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2021, 10:34 ч.
В момента чета ... 71
Колко интересна тема, ще се присъединя, ако позволите, с впечатления от новата книга на Жоел Дикер "Загадката на стая 622", която току-що довърших. След "Хари Куебърт", изглежда, винаги очаквам от Дикер повече, отколкото може да ми даде. Не, че не става за четене, интересна е, но... много надолу от "Хари Куебърт". Общото ми впечатление - излишно оригиналничене за една всъщност доста тривиална история, неубедителни герои, на места с постъпки, противоречащи на елементарната човешка логика, поставени в излишно утежнена композиция и начупено повествование. Но на други може и много да им хареса, особено ако е първа среща с Дикер.
Аз смятам, че всяка книга си изисква своя момент, за да се хареса. Не веднъж ми се е случвало да харесам много една книга, а след няколко години, когато я препрочитам, да се чудя какво съм видяла в нея. И обратно.
Затова обичам да повтарям думите, че не е хубаво човек да се връща на местата, на които е бил щастлив
За мен все по-голям проблем е да откривам книгите за съответния момент, а книгоиздаеането става все по-комерсиално (пример е изфабрикуваната “сензация” Дикер).
Не препрочитам книги. Не гледам филми за втори път. Залагам на новото- предпочитам усещането за нещо предстоящо, вълнението на откривателя, отколкото да се връщам към стари усещания.
Изслушах Момиченцето на Адел- нищо особено. Силно начало, което после се разводни в прозаична любовна история.
Започвам да слушам Коледна тайна на Карен Суоън, не очаквам чудеса. Продължавам с четенето на Споделеният апартамент. Както се вижда, съвсем лятно съм настроена, потънала в нечовешките горещини при нас.
Изслушах Момиченцето на Адел- нищо особено. Силно начало, което после се разводни в прозаична любовна история.
Започвам да слушам Коледна тайна на Карен Суоън, не очаквам чудеса. Продължавам с четенето на Споделеният апартамент. Както се вижда, съвсем лятно съм настроена, потънала в нечовешките горещини при нас.
Как успявате да се концентрирате като слушате книги? На мен ми е много трудно. Изобщо не мога да се съсредоточат като при четене.
Днес започнах Кажете на Жофика и въпреки че още съм до VIII глава искам да споделя как отново съм възхитена от Магда Сабо. Тази жена пише като звяр. Не текст, а мелодия е тази история.
Четеш и преглъщаш. Спираш, мислиш, чувстваш с героите. За мен Сабо е изумителна писателка и психолог.
Четеш и преглъщаш. Спираш, мислиш, чувстваш с героите. За мен Сабо е изумителна писателка и психолог.
За няма и 3 дни прочетох "Кралството" на Несбьо. И много ми хареса! Точно мой тип книга, въпреки че накрая някои от моментите бяха предвидими. Но стила, героите, начина на поднасяне на събитията, замисъла за мен са отлични.
И ще ще видя какво ще почна, че след хубава книга ми е много трудно да подбера ново четиво..
И ще ще видя какво ще почна, че след хубава книга ми е много трудно да подбера ново четиво..
Така, прочетох "Останалото е мълчание". добре написана книга, но гадна история, с гаден край, остави ми някакъв кофти вкус.
Започнах така хвалената "Кажете на Жофика", даже съм на 75% някъде. Добре пише авторката, принципно харесвам такива истории, лесно се чете. Но на моменти ми доскучава и прескачам, особено когато се впусне в твърде дълги размишления, спомени и т.н. Реакциите на героите също ме дразнят, егати съчиненията по картинка дето си правят
Общо взето е ок, но не ми е уау.
Преди нея пробвах "Кестеновия човек", но така грам не ме увлече стилът, че я зарязах.
Започнах така хвалената "Кажете на Жофика", даже съм на 75% някъде. Добре пише авторката, принципно харесвам такива истории, лесно се чете. Но на моменти ми доскучава и прескачам, особено когато се впусне в твърде дълги размишления, спомени и т.н. Реакциите на героите също ме дразнят, егати съчиненията по картинка дето си правят
Общо взето е ок, но не ми е уау.Преди нея пробвах "Кестеновия човек", но така грам не ме увлече стилът, че я зарязах.