Паническо разстройство - 50

  • 27 630
  • 756
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 780
Да и аз по-скоро го оприличавам на депресия, но и с па и страхове, които си имам отдавна. Имаше един период пак ревях, но сякаш по отмина.

# 31
  • Мнения: 656
Добре де депресии, натрапливи мисли ,страхове 🤔😒 За какво са тези АД нещо почвам да се ядосвам ще отминат ли всички тези гадости???
Сутринта се будя е настроение и след 30мин някакъв страх и сега ми е малко хем съм ок ,хем не ,не мога да разбера.

# 32
  • Мнения: 340
Добре де депресии, натрапливи мисли ,страхове 🤔😒 За какво са тези АД нещо почвам да се ядосвам ще отминат ли всички тези гадости???
Сутринта се будя е настроение и след 30мин някакъв страх и сега ми е малко хем съм ок ,хем не ,не мога да разбера.

И аз съм така, будя се с настроение след час вече почват страховите неврози за живота, предлагам ти да се разсейваш, чети книга, прави нещо което да те кара да мислиш другаде, иначе е много трудно...

# 33
  • Мнения: 656
Добре де депресии, натрапливи мисли ,страхове 🤔😒 За какво са тези АД нещо почвам да се ядосвам ще отминат ли всички тези гадости???
Сутринта се будя е настроение и след 30мин някакъв страх и сега ми е малко хем съм ок ,хем не ,не мога да разбера.

И аз съм така, будя се с настроение след час вече почват страховите неврози за живота, предлагам ти да се разсейваш, чети книга, прави нещо което да те кара да мислиш другаде, иначе е много трудно...

Разсейвам се то иначе ще откача ... чистя ,говоря по телефона, излизам с детето общо взето не се оставям сама ама етоо... пак страхове ,мисли ,паника писна ми .АД го пия 15 дни вече

# 34
  • Мнения: 5 832
Напоследък не знам какво се случва с мен и вече се ядосвам. Сякаш не знам твърдо какво искам и се люшкам в крайности. Това ми пречи адски много на отношенията с приятеля ми и отстрани изглежда сякаш го разигравам. Налегнала ме е пълна апатия към всичко, не ми се прави нищо, никакви промени, а от тях зависи връзката ни, понеже живеем в различни градове. Лошото е, че на моменти ме обзема някаква еуфория и желание за промяна, но след седмица вече съм в другата крайност и не искам да променям нищо, защото единственият вариант, който имам, осъзнавам, че ще ми създаде проблеми. Трябваше да се преместя при него и да работя нещо, което ненавиждам и ме е страх от него от дъното на душата ми, защото друга работа няма. Говорихме, реших се, но после започнах да ровя подробно за работата и да осъзнавам, че тя просто не е за мен, не съм компетентна, а е супер отговорна. Страх ме е, че ако я започна от стреса ще отключа отново ПА и ще започне адът, за който дори не искам да си спомням. Той предложи да дойде при мен, но за целта трябва да зареже огромна своя мечта, която чака да се сбъдне вече години, нещата започнаха да се случват, вече са вложени немалко пари, поел е ангажимент към друг човек. Знам, че решението е негово, но не искам аз да съм причината да провали мечтата си и да чувам периодично намеци за това. Дори, когато само сме коментирали преместване при мен, той започва да говори как едва ли не ще бъде нещастен от това решение, как трябва да изостави куп неща и прочие. Направо не знам какво да правя и съм супер изнервена, защото не искам подобни жертви, за които после да слушам. Обяви ме за побъркана и неблагодарна, наговори ми как за разлика от мен, той бил човек и на първо място поставял мен, а не материалното, но в същото време мрънка какво трябва да изостави още преди да го е изоставил. Обвинява ме, че си подбирам работата, а не се втурвам да работя каквото и да е само и само да съм при него и това ме правело материалистка. Вече започвам да си мисля, че наистина съм побъркана и не разсъждавам трезво върху нещата, взимам неадекватни решения и въобще съм пълна кукувица. Депресия ли е това, какво е това чудо, наред ли съм изобщо или наистина съм откачена? Понякога започвам да се съмнявам в адекватността си заради тъпото ПР. Извинявайте, че ви натоварих, но ми идва в повече вече.

# 35
  • Мнения: 656
Не се самообвинявай за нищо ,всеки е свободен да прави каквото реши.За работата нищо не пречи да се преместиш и да изчакаш известно време да си намериш подходящата за теб.Това ,че той иска да зареже мечтата си може да ти говори само едно ,че те обича наистина.Може и да греша с моето мнение, но така мисля🍀

Последна редакция: сб, 24 юли 2021, 14:21 от bubanka

# 36
  • Мнения: X
Никой и нищо не бива да те тласка към подобни неща, а именно да се върнеш към Ада, в който сме били и още сме (аз поне). Ако мислиш, че заминаването ти там ще отключи подобно състояние, с две ръце съм за, да не ходиш! Да зарязва каквото иска, ако иска! Ако не - няма смисъл. Никой не си струва, ако ще си причиниш такъв дискомфорт. А дали само работата е причината, ти знаеш най-добре.

# 37
  • Мнения: 5 832
Благодаря за включването, момичета! Да, работата е единствената причина. Яд ме е на себе си, че имам това " заболяване" и трябва много да внимавам да не го отключа отново.

Последна редакция: сб, 24 юли 2021, 16:20 от Стрина Калина

# 38
  • Мнения: X
Благодаря за включването, момичета! Да, работата е единствената причина. Говорим за много дълбоката провинция, където работа няма, а като се чуе за някое прилично работно място, то вече е обещано на някой наш човек. Има работа за сервитьорки, което не е опция, предвид факта, че в момента заплатата ми е доста прилична, както и длъжността. Не съм на 20 все пак, за да си позволя подобни щуротии. А единствената възможна работа ми предизвиква наченки на ПА само като си помисля за нея. Яд ме е на себе си, че имам това " заболяване" и трябва много да внимавам да не го отключа отново.

А ти сега къде живееш? Боже, какво ли не давам да заживея в дълбоката провинция… тази София толкова да я мразя. 😔 Не е ли опция да отидеш и да не работиш на първо време? То не, че и бездействието е полезно в тия състояния, но все пак. Но не прави нищо, което би могло да те прати в този ад! Както казах, никой и нищо не си струва подобен подвиг, щото то си е подвиг, ама на каква цена?  😒

# 39
  • Мнения: 5 832
Извинявам се, че разводних темата, имах нужда да споделя просто. Това състояние е адски коварно и ограничаващо.

Последна редакция: сб, 24 юли 2021, 16:20 от Стрина Калина

# 40
  • Мнения: X
Ами според мен отговорите си ги даваш, още докато пишеш поста. Не всичко в този живот е на всяка цена. Пък вегетирането хич не е за предпочитане. Желая ти успех, и дано откриеш скоро пътя си!  ☘☘☘

# 41
  • Bulgaria
  • Мнения: 463
Стрина Калина, въобще не се притеснявай, защото притесненията са причина за възвръщането на ПА и неизбежния след това ад. Разбирам отлично какви са опасенията, то човек без оплаквания като нашите се страхува от неизвестното, а какво остава за нас - с панически пристъпи, натрапливи мисли, хипохондрици. Истината е, че просто трябва да се пуснеш по течението - без да те интересува къде, какво, що и как. Щом са ти предложили работа, приеми я. Прекалено си съвестна с разсъжденията, че не си достатъчно компетентна, а и обикновено хората с ПА имат навика да подценяват себе си. Знам от други теми, в които сме се засичали, че си човек с филологическо образование - ние, филолозите (аз ще съм окончателно след 3 години), сме пригодни за всичко, имаме богата обща култура. Сигурна съм, че ще се справиш с работата, не се подценявай. От включванията ти знам, че имаш познания в много области, едва ли работата ще е препъникамък. Още повече, че винаги има хора, които ще те въведат в работата, ще те обучат. Според мен вариантът, ако желаете да продължите отношенията си с приятеля ти, е ти да отидеш в неговия град, защото мъж, който не е осъществил мечтите и желанията си, малко или много придобива комплекси, започва да мърмори и оттам се почват проблемите.

Разбирам притесненията ти да не се отключи отново ПР, наистина има риск, но прецени накъде повече натежава везната. Лично аз когато съм с любимия си човек, сякаш забравям поне малко за натрапчивите си мисли и страхове, отпускам се и отново си слагам розовите очила (докато не се появи новата обсесивна мисъл). А каква е работата, която ти предлагат в новия град? Заплащането добро ли е? Няма ли някакъв начин да си намериш друга работа по специалността?

Наистина ситуацията е много деликатна, но това чудене също не е добре за психиката. Трябва да се реши, да се избере едно от двете - дали ще е едното, или другото, но да се направи избор, защото положението "ни напред, ни назад" е отчайващо.

И все пак вярвам, че си достатъчно силна да понесеш промяната с възможно най-минимални сътресения (в психологичен аспект). Каквото и да решиш, не съжалявай за това, от което си се отказала, кажи си, че е за твое добро, защото наистина може да се окаже, че е така. Стискам палци да поемеш по най-добрия за теб път и да е най-безпроблемно придвижването по него. Heart

# 42
  • Мнения: 1 780
Стрина Калина, като цяло те разбирам. Не знам ако бях в твоята ситуация, какво бих направила аз. За нас промените са по-трудни от за други хора без нашите проблеми. Аз също адски трудно ходя на почивка а какво значи да сменя населено място, но ….
Но имаш няколко грешки в разсъжденията и бих искала да ти ги кажа.
Аз живея в провинцията. Не знам живяла ли си, но в Бг повечето селца и градове са на по 20-30 км от голям град, където можеш да получиш всички неща от София без да си в лудницата. Та няма такова нещо като затънтена провинция, повярвай ми. В много малки села и градове се заселиха хора и то млади от чужбина или от по-големи градове и дори може са имаш приятелства и контакти повече от тия в София. Разбира се ако ти желаеш. Има села, сега като ходим по горите които лятото и уикенда са пълни с деца и хора.
Другата ти грешка е за работата - сега има много неща, които можеш да правиш он лайн на пълен работят ден при добро възнаграждение. Аз бях блокирала така, в малък град с образование. Напускам моята работа и никой не ме иска. Исках продавачка да съм те ми викат много си квалифицирана, а не мога да излъжа. Но изникна тази длъжност ОН лайн и сега работя, а парите които изкарвам са три пъти повече. Даже основно издържам фамилията в момента. Това е което виждам като грешка в твоите разсъждения, но ме притеснява и неговото отношение. Не знам, ако ти говори точно така, според мен те пресира и манипулира и може би наистина раздялата е изход. Защо те обвинява в материализъм, а сам не смее да се откаже от същите материални неща?
От една страна отиването при него може да се окаже ново начало, което да ти дойде страхотно, но не ми се струваш готова.
Но да вземеш решение в състоянието си сега би било голяма грешка.
Точно в такива моменти на депресия и апатия винаги вземам грешни решения. Защо не си пуснеш неплатен отпуск за 2-3 месеца да видиш как ще е?

# 43
  • Мнения: 5 832
Опел Корса, аз съм от същия град и точно заради липса на работа се принудих да се махна от там. Изобщо не ми пречи, че ще живея в провинцията, нито на колко километра има голям град. Просто не искам тази работа, нищо друго не ме спира.
Ще помоля да не ме цитирате, по някое време ще изтрия подробностите от лични съображения.

Последна редакция: сб, 24 юли 2021, 16:40 от Стрина Калина

# 44
  • Bulgaria
  • Мнения: 463
Наистина учителската професия не е за всекиго, но да не мислиш, че учителите в селските обединени училища са кой знае колко начетени, че и наясно с материала? Сигурността идва с практиката. И току-що завършил студент да си, пак не си уверен и имаш чувството, че нищо не знаеш. Мен друго повече ме тревожи в тази ситуация, а именно - това, че са ти дали да разбереш, че не си желана. Наистина в по-малките населени места повечето такива професии са заети от калинки на някого (познати на чичото, на майката, на лелята). Подобна работна среда наистина не е здравословна и мен това би ме накарало да не приема предложението за работа, ако бях в твоята ситуация. Но пък го има и другото нещо - навсякъде се говори, че най-вероятно и тази година по-голямата част от учебното време ще бъде дистанционно, тоест няма да имаш кой знае какъв контакт с колеги, които да ти тровят нервите.

Защо не изчакате още време преди да вземете окончателно решение? Доколкото разбирам, досега сте поддържали връзка от разстояние, така че няма ли да е по-добре да изчакате още няколко месеца преди да решите какво да правите? Защото според мен нито е опция да си зареже започнатия бизнес и да дойде в София, нито е опция ти да се набуташ в кофти змийски колектив, който всеки ден да ти трови нервите.

Ако трябва да се избира на момента (по лични причини), според мен му обясни колко сериозни могат да бъдат паник атаките, депресивните епизоди, натрапливите мисли и прочие. Предполагам, че няма да го чуе за пръв път и че и преди си говорила много по тази тема, но нека отново да се изговори. Все пак при теб се касае за здравословно състояние, докато при него - за потенциално накърнено его и прекратени лични мечти и стремежи. В крайна сметка единият трябва да направи компромис, ако искате да продължите да сте заедно - според мен по-удачно е този, чието здраве не зависи от решението, да направи компромис.

Общи условия

Активация на акаунт