Има ли логика в наемането на външен човек вместо повишение на служител ?

Работила съм в 4 фирми основно, т.е. за по-дълго време.  3 от тях български и една чуждестранна, но с бг директор. Във всичките се назначаваха "наши" хора за мениджъри.
Дори в едната бяха обявили позиция в джоба и аз занесох едно CV /не мое/, при което ми казаха - То, хубаво, човекът е подходящ и СВ-то чудесно, но ние вече имаме човек за позицията, обявата е само проформа.....

В една от другите фирми шефът си назначаваше другарчетата по лов и риболов на високи позиции..... Фирмата е голяма, международна. Персонала и отношенията в колектива - пълен смях!

В предпоследното ти изречение май е разковничето. С шефовете сме доста на ТИ, казваме си директно и хубавите неща и упреците/недоволството/критиките. Не си затваряме устата, а може би целта им е хора, които си стоят тихо, кротко и не казват гък.
Не се бях сещал за това.

В главата ми се появи песента за чистачките и американците. Типично по нашенски, нашето не става, чуждото е по-хубаво. И шуробаджанащината, къде без нея.Тази система е толкова наложена, че и на лекар да идеш е важно кой те праща, на работа също. Честито на печелившите.
Мъжа ми веднъж го понижиха с оправданието, че в другия отдел ще ги ръководи. А другия отдел е " ми той умрял ма". Обаче преди да имат нов човек. Нов така и не се оправи и си върнаха ММ. Аз щеше да се махна, той остана заради парите и това, че е на ти с работата. След това май се осъзнаха, но е късно либе за китка.

В ИТ бранша също често съм ставала свидетел на това - сипват някакъв непознат мениджър отгоре, вместо да повишат вътрешен човек, който познава проекта и хората в него. Също и ако нещата не вървят, назначават от някъде още един мениджър, в някои фирми за един малък проект от 4-5 човека отговарят 2-3 мениджъра, струва ми се безумно от бизнес и финансова и каквато и да било гледна точка.

Ако фирмата е сервизна /по логика от ника ти/ това е редовен номер в българските сервизни фирми. Никаква логика! Гонят стари, обучени служители и назначават нови, които са ужасно зле. Първо на първо, в момента и 20 г назад, в България няма добро държавно образование за каквито и да е сервизаджии. Второ на второ, младите не записват такива специалности. По някое време им идва на акъла 'да работят", ама като ръцете са им отзад, не се получава.

Не съм изчела всички коментари, но моят работадарел е на същия принцип /става въпрос за голяма БГ фирма/. Наемат се външни лица, въпреки служители с дългогодишен опит и нужната квалификация. Логиката е, че от новите лица се очаква да привлекат клиенти, които също са нови за фирмата. Друг е въпросът, да ли това реално се случва при назначение.

Никът ми е просто случаен. Не сме сервизаджии, занимаваме се с продажба на части. Във фирмата сме и мъже и жени, никой от които с образование точно в тази сфера.
Иначе да, честа практика е да се заменя старото с новото, понякога безпричинно. Всъщност, преди няколко години, когато пак имаше леко разбутване, обяснението на ръководството бе: “ това е стратегия за увеличаване на работата, оттам доходите на фирмата ни”. Тогава не съкратиха от персонала, но отново наеха хора с коренно различно образование, както и професионален опит. Е, все от някъде трябва да се започне, но в случая си мисля, че е по- подходящо да наемеш специалист, който наистина да ти повиши продажби и приходи. Някой, който да седне и да започне да работи, както се казва. Тогава новите изобщо не поеха нищо от работата и си заминаха. И тогава изобщо не се поколебах да попитам- “ е защо наехте хора, които със сигурност да ви увеличат продажбите, като няма с какво да ви накарат да сте сигурни в техните умения. Та те нямат грам опит в сферата, най- малкото има доста хляб да изядат.”. Отговорът беше “хъм нъм, така бяхме решили”..

Първо на първо и второ на второ
От дете не си спомням някой да използва тези изрази. Много ме разсмяхте

Друга потенциална причина за вкарване на външен човек е, че започва 0, няма пристрастия, няма впечатления. Излъчвайки напред някого от екип има ОГРОМЕН риск съседните колеги да си помислят някои от следните неща:
- повишиха него, не мен, значи не ме ценят, ще напусна
- повишиха нея, не мен, значи няма смисъл да си давам зор, щом не ме ценят
- повишиха го и си мисли, че ще ме командва като до вечра сме били равни?! Как пък не..
- ей, супер! Повишиха го, ние си пием бирата от толкова години след работа, сега ще ми е рай на работа
е

А може пък колегите да си помислят някои от следните неща, ако дойде външен човек:
- докараха някойси от някъде си, не издигнаха мен, значи не ме ценят, ще напусна;
- докараха нея, не повишиха мен, значи няма смисъл да си давам зор, щом не ме ценят и не забелязват приноса ми;
- идва отвън и нищо не знае за бизнеса, клиентите и фирмата, а мисли, че ще ме командва?! Как пък не..
- ей, супер! Значи така се прави кариера - като отидеш на нов място. Я да зарежа работата и да почна да ровя в джобса...

Та кое е по-вероятно?

Както каза, външният човек започва от нулата, а вътрешният ще започне с летящ старт.

Служителят, който не е бил повишен трябва въобще да не е ставал за позицията, а новият да е много по-добър от него за да може да навлезе за отрицателно време иначе месеци новият ще трябва да навлиза и да върши по-малко работа от стария докато е на по-висока позиция. Изключително демотивиращо.

Кое е по-вероятно е въпрос на изключитено конкретна ситуация и микро климат. Ако имаше само един верен отговор всички щяха да постъпват според него и нямаше да има смисъл от различни опции.

Разбира се, че могат да го помислят. И очевидно го правят, цялата тема до тук е основно с такива коментари, та реших да пробвам да дам и друга гледна точка. Не, защото е правилна, а защото е възможна. Защото съм го виждала.
- При двама алфа служителя трябваше да се излъчи единя. Излъчи се единя и другия напусна. Шанс.
- Виждала съм да дойде нов мениджър и за 3 месеца да напуснат 5 от 7 човека. Беше спуснато отгоре. После мениджърът беше махнат, но късно.
- В друг екип дойде отвън супер подготвен и кадърен човек, който преобрази екипа с добри практики.

Във фирмите, в които съм работила, е масова практика да наемат отвън, а не да повишават служители. Основно го правят заради по-ниското заплащане, което се дава на новия служител, невинаги е така. Някой път има достатъчно служители отвътре, но фирмата предпочита да плати повече на външен човек, заради свежи идеи, ентусиазъм в работата, а дългосрочните служители не са на особен почит при частните фирми, от това, което съм видяла. Дългосрочният служител познава фирмата, знае кога и как да поиска увеличение, повишение и такива хора са неудобни, като цяло, по-трудно се управляват. В една фирма, в която работех на позиция за висше образование, ръководен кадър, наеха служители-студенти - за да им плащат по-малко, за да си ги обучат, защото младият човек бързо се учи и не задава толкова въпроси, колкото би задал старият. Фирмата няма нищо против и да напуснат, но на тяхно място - млади хора - бол. И като че ли не е до знания, умения и опит, ами до младост, защото се оказа, че и много млади, дори незавършили могат да изпълняват задължения на по-отговорни позиции, не говоря за стажантство. Несправедливо е спрямо старите служители, да, но във фирмите, в които съм била, е било и е масова практика и се научих и да разпознавам кога ще наемат нови и за колко си отива стар служител. Обикновено дългосрочните служители или напускат, ако повишат друг, или просто свикват и скатават, или приемат новото положение с новоназначените.
Има логика, донякъде, да наемаш нови, а не да повишаваш стари служители, защото много често на старите служители липсва ентусиазма на новопостъпилия. Често при нас се казва, че носителите на нови идеи са именно новопостъпилите служители, а за стари служители често се чуди компанията как да изтръгне ентусиазъм или да ги изкара от комфортната зона. Новият служител няма този недостатък, да се е сраснал с компанията, а известно време има възможност да споделя нови идеи за развитие, за подобрения, а това всяка компания цени.
Няма логика да наемаш нови, ако секторът е специфичен и изисква кадри с опит, тоест, има си сектори, в които възрастта = опит, без който не може, а ако вземеш някой без опит, рискуваш провал на проект или недостатъчен успех.
Наистина зависи от сектора.

Има и по-лошо - навлязъл, ненавлязъл,  почва да демонстрира активност и да ръси заповеди, да прави реорганизации и да става смешен (и вреден)

Аз съм добър организатор и изпълнителна, но като мениджър не ставам категорично. Може и при вас да е така.

На мен ми е странно някой като каже дойдоха нови и взимат колкото старите. А колко да взимат - колкото старите преди 15 години ли? Ами инфлация, конкуренция, а-у?
Също ми е странно някой като каже пък другото новите почват на по-ниско възнаграждение. Това в общия случай значи, че тези нови са взимали или същото, или още по-малко в старата си месторабота. Няма как фирма да привлече човек с предложение с по-ниско възнаграждение, освен ако не е суперимето в бранша, със суперяките допълнителни придобивки, суперреалната възможност за бързо кариерно и финансово израстване или поне като абсолютен минимум - суперполезните стажове за натрупване на опит като трамплин към нещо по-добро.
И трето, което ми е странно, постановката ама те бачкаха отлично, що ги махнаха. Обяснението е - щото въобще не са бачкали толкова отлично. Доста отдавна се изучиха дори нашенските шефове, че колкото и да ти е приятел някой, не може да го държиш само да си клати краката. Освен ако въпросните шефове не са много слепи или пък има кой да работи и за този, дето се почесва. И като цяло у нас законите не са като в Америката, работникът е силно защитен и щом са инициирали да го разкарат - значи наистина не става.