Може би това, че не мога да ги накарам да вземат хапчета, прахчета, капки през устата е факторът в това решение на вет. В един момент бяхме на инжекции с мацките, после минахме на таблетки. Хитруша ще умре от глад, ама няма да се излъже да хапне завито или стрито хапче. Страхливка пък се лъже само веднъж. И така лечението беше провал. Добре, че вет се наеха да ги нося двете всяка вечер в клиниката, те да им дават хапчетата. Обаче пък Страхливка така се стресира, така се наплаши, че и до ден днешен има ли енергично движение на мен и ММ вкъщи, скрива се в ълъла в тоалетната зад тръбата и нищо не може да я накара да излезе от там. Защото се прибирахме към 17 часа забързани, грабвахме ги по клетките пак забързани, че след вет трябваше да ги приберем, а ние да се върнем на работа...