Синът ми е на 16. Разменя броени думи дневно с мен. Няма нужда от нищо, не излиза, не учи, няма желание да празнува рожден ден, нищо. Стои само пред компютъра и казва, че е много щастлив. Аз съм съсипана. Идва ми да го отсвиря както той мен, но ме е страх, че ще скъсам и тъничката нишка, която още ни свързва. Чувствам се напълно провалена. Някой, който го е преживял, може ли да даде съвет?
- Публикувана: 19 юни 2021, 21:28 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2021, 20:49 ч.
Синовете ви говорят ли с вас?
Към момента е много вероятно вземането на кабела да доведе до влошаване на нещата. Той може да реши да излиза и да играе другаде или да се държи съвсем студено, а младеж на 16 няма как да бъде спрян.
В какъв смисъл не учи? Нали имат часове, изпитват ги, правят контролни. Как се движи успеваемостта в училище? Не учи толкова, колкото смяташ за нужно или буквално не учи?
В какъв смисъл не учи? Нали имат часове, изпитват ги, правят контролни. Как се движи успеваемостта в училище? Не учи толкова, колкото смяташ за нужно или буквално не учи?
Тоест не виси денонощно да играе, а все пак присъства в часовете и учи, макар и не толкова, колкото смяташ, че трябва да учи.
Какво очакваш като говорене с пубер на 16? Още повече момче? Държи ли се грубо или просто не забелязва околните, когато играе?
Някои пубери играят много. Изобщо хора, които играят, играят много, без значение дали са възрастни или деца. Ние също играехме много преди няколко години, като възрастни, децата ни също играеха като пубери. Отстрани може да е изглеждало ужасно много. Всичко това го пиша, за да насоча вниманието ти към това дали не се получава разнобой между това, което като възрастен очакваш да бъде комуникацията и това, което реално е възможно да бъде. Като възрастни често се разочароваме от това, че децата не отговарят на очакванията ни, които сме нафантазирали как ни се иска да бъде. Дали не го описваш малко крайно?
Какво очакваш като говорене с пубер на 16? Още повече момче? Държи ли се грубо или просто не забелязва околните, когато играе?
Някои пубери играят много. Изобщо хора, които играят, играят много, без значение дали са възрастни или деца. Ние също играехме много преди няколко години, като възрастни, децата ни също играеха като пубери. Отстрани може да е изглеждало ужасно много. Всичко това го пиша, за да насоча вниманието ти към това дали не се получава разнобой между това, което като възрастен очакваш да бъде комуникацията и това, което реално е възможно да бъде. Като възрастни често се разочароваме от това, че децата не отговарят на очакванията ни, които сме нафантазирали как ни се иска да бъде. Дали не го описваш малко крайно?
Tony,
Аз издивявах, че не можех и една книга да го накарам да прочете.
Никога не го видях да учи, чете и тн., но и никога не съм го следила, юркала и тн.
Завърши с отличие и влезе с отлични оценки Стоматология.
Тогава се успокоих.
Друго поколение са и по друг начин виждат, възприемат и растат.
Аз издивявах, че не можех и една книга да го накарам да прочете.
Никога не го видях да учи, чете и тн., но и никога не съм го следила, юркала и тн.
Завърши с отличие и влезе с отлични оценки Стоматология.
Тогава се успокоих.
Друго поколение са и по друг начин виждат, възприемат и растат.
Тони, точно вчера разказвах на приятелки как гимназиалния период на сина ми ми беше пълна мъгла, защото нищо не споделяше и не говореше. Ама нищо не знаех, нито за училище, приятелите му бяха "компанията", най-много да каже за някое гадже и то си имал правило, ако минат 6 месеца заедно, тогава. Явно си имат нужда от отдръпване и еманципиране от родителите.
Сега е на 20, говорим си много. Обърнаха се нещата в 12 клас сякаш при него.
Сега е на 20, говорим си много. Обърнаха се нещата в 12 клас сякаш при него.
Не учи колкото аз смятам за нужно. Успеваемост средна, просто има вродена интелигентност и това му помага. Както и да е, преживях това и оценките са ми последна грижа вече, споменах го просто така.
