Лека и безаварийна на тези, които карат ШОФЬОРСКИТЕ - 14

  • 54 655
  • 695
  •   1
Отговори
# 75
  • Varna
  • Мнения: 241
Сега се загледах на книжката, последната точка 12 е за “ограничения”…при мен е празна.

# 76
  • Мнения: 467
Необходимо е медицинско свидетелство, там лекарят ще посочи, че сте с корекция.

# 77
  • Мнения: 1
Здравейте!
От два месеца карам шофьорските курсове. В началато ходих с огромен ентусиазъм и желание да се науча. В последствие когато влязох в града и започнах да карам, започна едно притеснение в мен, когато прав грешки. Например когато завивам и искам да превключа на по-ниска предавка, но скоростта ми е висока, инструктора ми удря ръката. Друг случай е когато ми дърпа много рязко волана. След тези случаи започнах да ходя с огромно притеснение, пиейки по два валидола преди кормуването. Имам чувството, че сърцето ми ще изкочи когато се кача в колата при него. Опитвам се да не правя грешки, но когато направя една и той рязко ми набие спиркачките или почне да ми се кара, аз почвам да правя още повече грешки. Искам да вметна, че инструктора е много нервен. Почти след всеки час плача, защото все си мисля, че аз съч виновна.
Когато карам с приятеля ми се чувствам спокойна и имам желание да карам, спазвайки всички правила.
В понеделник ми е изпита и не знам какво да правя. Дали грешката е в мен или защото не се чувствам сигурна с него?

# 78
  • Мнения: 612
Здравейте, отдавна не съм писала по темата… откакто взех листовките през юли Simple Smile Но просто много имам нужда да чуя някоя добра дума. Та, изкарах си аз курса, взех и допълнителни. За съжаление не съм от хората, на които им се отдава лесно да карат кола - но въпреки това ми харесва много. Също така и въпреки, че ми трябваше много време, за да “усетя” колата, мисля, че дадох много от себе си и научих много (като разбира се, има много какво да уча още, книжката не те прави “шофьор,” както казва инструкторката ми.) Явих се на изпит на 2.09, където се издъних в първите 5 минути - даже ме е и срам да ви споделя точно как, но за да си представите - просто ми идеше земята да се отвори и да ме погълне от срам. Сама съм си виновна… Надъхах се, взех още 8 допълнителни часа, и на 10.09 се явих пак. Всичко ВЪРВЕШЕ ПЕРФЕКТНО, направих всичко, паркиране, каране назад, обръщане на посока (което така ми е трудно по принцип), изпитващия беше толкова добър… и на връщане към Даи в последната минута от изпита на един стоп.. Спирам си, двупосочна улица, единия отляво ми дава предимство и спира, махам и благодаря, този отдясно също ми дава предимство - пак, тръгвам… и в този момент десния решава, че няма да ми дава повече предимство и рязко тръгва… при което ми набиха спирачките Sad Не се сърдя на никого, може би само на този - че уж реши да ме пуска, а после тръгна…много съм отчаяна, че следващия път няма да мога да се представя така добре (до този момент) Също така и работя, след майчинство съм, и ми е изключително трудно да се освобождавам от работа (почти нямам отпуск вече), за да ходя по изпити ако пак направя някоя глупост Sad  сега съм си взела няколко дни почивка от кормуване, за да го преживея. Много ме е страх вече съответно от следващия изпит, който е в края на другата седмица Sad Благодаря ви, че ме изчетохте…

# 79
  • Мнения: 360
Здравейте!
От два месеца карам шофьорските курсове. В началато ходих с огромен ентусиазъм и желание да се науча. В последствие когато влязох в града и започнах да карам, започна едно притеснение в мен, когато прав грешки. Например когато завивам и искам да превключа на по-ниска предавка, но скоростта ми е висока, инструктора ми удря ръката. Друг случай е когато ми дърпа много рязко волана. След тези случаи започнах да ходя с огромно притеснение, пиейки по два валидола преди кормуването. Имам чувството, че сърцето ми ще изкочи когато се кача в колата при него. Опитвам се да не правя грешки, но когато направя една и той рязко ми набие спиркачките или почне да ми се кара, аз почвам да правя още повече грешки. Искам да вметна, че инструктора е много нервен. Почти след всеки час плача, защото все си мисля, че аз съч виновна.
Когато карам с приятеля ми се чувствам спокойна и имам желание да карам, спазвайки всички правила.
В понеделник ми е изпита и не знам какво да правя. Дали грешката е в мен или защото не се чувствам сигурна с него?

Просто смени инструктора ако те скъсат. Моя инструктор беше същия, много нервен и само викаше. Три пъти ме късаха, мислех още след първия изпит да го сменя, но просто ми беше неудобно да му кажа. Сега вече смених инструктора и другата седмица съм пак на изпит.

# 80
  • Мнения: 10
Здравейте!
От два месеца карам шофьорските курсове. В началато ходих с огромен ентусиазъм и желание да се науча. В последствие когато влязох в града и започнах да карам, започна едно притеснение в мен, когато прав грешки. Например когато завивам и искам да превключа на по-ниска предавка, но скоростта ми е висока, инструктора ми удря ръката. Друг случай е когато ми дърпа много рязко волана. След тези случаи започнах да ходя с огромно притеснение, пиейки по два валидола преди кормуването. Имам чувството, че сърцето ми ще изкочи когато се кача в колата при него. Опитвам се да не правя грешки, но когато направя една и той рязко ми набие спиркачките или почне да ми се кара, аз почвам да правя още повече грешки. Искам да вметна, че инструктора е много нервен. Почти след всеки час плача, защото все си мисля, че аз съч виновна.
Когато карам с приятеля ми се чувствам спокойна и имам желание да карам, спазвайки всички правила.
В понеделник ми е изпита и не знам какво да правя. Дали грешката е в мен или защото не се чувствам сигурна с него?

Здравейте, дано изпитът е минал успешно! Но каквото и да е станало - на вас и на всеки, който ще отвори тази тема с надеждата да прочете окуражителни думи, бих искала да кажа: ще мине! Колкото и страшно да е по време на курсовете - ще мине! Колкото и кисел, нервен, избухлив и дори непоносим да е инструкторът - скоро ще спрете да го виждате. Моята огромна мотивация беше точно тази - исках час по-скоро да спра да плача след крясъците на непознат човек. Да не ми се набиват спирачки и да ми се върти волана, а като попитам каква ми е била грешката - тишина. И аз се зачудих дали да не го сменя, но не знаех как стоят нещата от финансова гледна точка за такова нещо. И се стегнах, 3-4 месеца му търпях настроенията, скъсаха ме веднъж (не по моя вина) и после видиш ли - взех книжка.
Още ме е страх, но всеки ден се качвам и карам - в началото изнервяшо бавно, вече все по-уверено. Опитайте се да говорите с инструктора - аз на моя му казах в прав текст, че с крясъци не става и че като ме разплаче не виждам нищо на пътя и е загуба на времето и на двама ни. Е, кротна се. Важното е човек да успее да придобие базистни умения и да знае какво НЕ трябва да прави. Колкото и да ме изнервяше моят инструктор, поне сега знам, че се е постарал да ми създаде навици и то правилни. Истината е, че бих го препоръчала с две ръце и на своите приятели. Та в заключение - гадно е на курсовете, гадно е и после зад волана, но свободата, която дава колата… струва си!
Успех, спазвайте правилата и карайте колкото можете повече Simple Smile Нека си псуват и свиркат околните - голяма работа.

# 81
  • Мнения: 4
Моля за съвет....
Късат ме за втори път на кормуване, момиче съм. Ситуацията е следната...с инструктора карам много добре,но когато дойде изпита започвам да се притеснявам и правя грешки.
Имам умения да управлявам много добре автомобила,но психиката ми изиграва лоша шега. Например днес при паркирането реших,че съм скъсана и след това започнах да правя глупости,не спрях на стопа и въобще (което никога не го правя,карам перфектно, ако не съм на изпит)... страшен рев изревах въпреки че знам,че не ми зависи от това живота дали имам книжка или не... близките ми ме подкрепят,но аз се чувствам като пълен провал...
Толкова изпити съм взела, висше образование и какво ли не, листовките от първия път, но не знам защо се издъних така.
Много ми е криво.... наистина не знам какво да правя, пак ще се явя,но при всяко късане много тежко го преживявам. Дайте съвет как да се успокоя,за да го взема...

# 82
  • Мнения: 1 281
Това да управлявате добре автомобил, не означава, че сте добър участник в движението. Не сте сама на пътя! Не спирате на стоп!? С каква цел това, демонстрация на нещо - вече съм скъсана, ще правя каквото си искам? Не от всеки става добър шофьор, има таксита и градски транспорт.

# 83
  • над кукувичето гнездо
  • Мнения: 9 402
Приемете, че по време на изпита сте като таксиметров шофьор, който трябва да закара клиенти по указания за маршрута. Wink Гледате си пътните знаци, не бързате, използвайте мигач и видимо се оглеждайте; не се подвеждайте по други автомобили. Важно е заданията да са изпълне и правилно, а не бързо. Резултатът се разбира чак накрая, освен, ако не допуснете голяма грешка преди това, за която изрично ще ви кажат. Когато добиете правоспособност, си платете за още някой час кормуване на колата на инструктора и на инструктора, ако е съгласен без да носи отговорност, за да ви придружи с вашата кола и да се научите да шофирате нормално, спазвайки правилата. Успех!

# 84
  • Мнения: 4
Приемете, че по време на изпита сте като таксиметров шофьор, който трябва да закара клиенти по указания за маршрута. Wink Гледате си пътните знаци, не бързате, използвайте мигач и видимо се оглеждайте; не се подвеждайте по други автомобили. Важно е заданията да са изпълне и правилно, а не бързо. Резултатът се разбира чак накрая, освен, ако не допуснете голяма грешка преди това, за която изрично ще ви кажат. Когато добиете правоспособност, си платете за още някой час кормуване на колата на инструктора и на инструктора, ако е съгласен без да носи отговорност, за да ви придружи с вашата кола и да се научите да шофирате нормално, спазвайки правилата. Успех!


Да точно тук се издъних. Реших ,че съм скъсана,а всъщност не бях. Тогава започнах с глупостите...

# 85
  • Мнения: 39 051
И като си скъсана дай да не спазваме знаците. Нали някой ще те отнесе като не спреш на стоп.

# 86
  • Мнения: 123
То този изпит е ужас за хора като мен, които нямат самочувствие.
И заради тази тъпа камера, дето я слагат, човек се паникьосва още повече. До мен стои някакъв строг човек и напрежението става 100%.

# 87
  • Мнения: 4
То този изпит е ужас за хора като мен, които нямат самочувствие.
И заради тази тъпа камера, дето я слагат, човек се паникьосва още повече. До мен стои някакъв строг човек и напрежението става 100%.


Точно и на мен ми действа много зле. Карам все едно за първи път се качвам,а иначе всичко спазвам и много добре. Направо не мога да опиша с думи колко ми е гадно...не знам какво да правя

# 88
  • Мнения: 6 845
Шофирането е въпрос и на самообладание, на изградени рефлекси. Твоят пост, навежда на мисълта за слабо такова. Просто нищо не би трябвало да те изважда от равновесие, докато шофираш, защото това е основно умение на пътя. Когато си на изпит, мисли само за това, какво трябва да правиш и как да реагираш. Въобще не мисли дали ще те скъсат, или не.
И един съвет. Когато вземеш книжка, шофирай само с опитен шофьор до теб, за да се донаучиш. Рефлексите трябва да станат автоматични, без да мислиш. Иначе рискуваш както твоята, така и на другите безопасност.

ПС И мен са ме късали, бях се китнала на висок ток и с шалче на врата, което никак не се хареса на изпитващия. Laughing А аз нямах никакво намерение да си нося гуменки и да се преобувам. Ми после си взех изпита и другия изпитващ се чудеше защо са ме скъсали. Пак си бях на висок ток.
Тогава имахме и полигон, трябваше да се катерим на естакада и после на задна да се върнем. Всичко си правех добре, но назад, когато бях на естакадата, се плашех и обърквах. На земята нямах такъв проблем със задната. Упорито се катерех на естакадата да се науча и веднъж скочих от нея на задна, не от най-високото, но си беше шок. Това ми подейства като някакъв отрезвител и от тогава нямах проблеми със задната на естакадата. А на изпита ръмеше лек дъждец и отмениха тази естакада, казаха само който иска. Единствено едно момче и моя милост се осмелихме да се покатерим. Другите не посмяха.
А скоро, след като взех книжка, се разминах с челен удар - 3 коли подред сечаха завоя в моята половина, на тесен междуселски път. Запазих самообладание, махнах крак от газта, леко спирачка и едновременно плътно в дясно, до крайна възможност. Те също реагираха адекватно и се разминах само с уплахата, след завоя спрях в банкета малко да дойда на себе си. Та изпита оценява не само шофьорските умения, а и самообладанието на човека. Той няма нищо общо с изпитите в университета, а оценява и адекватност на реакциите. Защото когато си сам на пътя, трябва да си подготвен и да реагираш адекватно в най-различни ситуации.  
Разказвам го, за да прецениш колко е важно самообладанието и да ти дам сили да преодолееш този страх.

# 89
  • Мнения: 4
Шофирането е въпрос и на самообладание, на изградени рефлекси. Твоят пост, навежда на мисълта за слабо такова. Просто нищо не би трябвало да те изважда от равновесие, докато шофираш, защото това е основно умение на пътя. Когато си на изпит, мисли само за това, какво трябва да правиш и как да реагираш. Въобще не мисли дали ще те скъсат, или не.
И един съвет. Когато вземеш книжка, шофирай само с опитен шофьор до теб, за да се донаучиш. Рефлексите трябва да станат автоматични, без да мислиш. Иначе рискуваш както твоята, така и на другите безопасност.

ПС И мен са ме късали, бях се китнала на висок ток и с шалче на врата, което никак не се хареса на изпитващия. Laughing А аз нямах никакво намерение да си нося гуменки и да се преобувам. Ми после си взех изпита и другия изпитващ се чудеше защо са ме скъсали. Пак си бях на висок ток.
Тогава имахме и полигон, трябваше да се катерим на естакада и после на задна да се върнем. Всичко си правех добре, но назад, когато бях на естакадата, се плашех и обърквах. На земята нямах такъв проблем със задната. Упорито се катерех на естакадата да се науча и веднъж скочих от нея на задна, не от най-високото, но си беше шок. Това ми подейства като някакъв отрезвител и от тогава нямах проблеми със задната на естакадата. А на изпита ръмеше лек дъждец и отмениха тази естакада, казаха само който иска. Единствено едно момче и моя милост се осмелихме да се покатерим. Другите не посмяха.
А скоро, след като взех книжка, се разминах с челен удар - 3 коли подред сечаха завоя в моята половина, на тесен междуселски път. Запазих самообладание, махнах крак от газта, леко спирачка и едновременно плътно в дясно, до крайна възможност. Та изпита оценява не само шофьорските умения, а и самообладанието на човека. Той няма нищо общо с изпитите в университета, а оценява и адекватност на реакциите. Защото когато си сам на пътя, трябва да си подготвен и да реагираш адекватно в най-различни ситуации.  
Разказвам го, за да прецениш колко е важно самообладанието и да ти дам сили да преодолееш този страх.

Много благодаря, за което. Изключително сте права наистина. Благодаря!

Общи условия

Активация на акаунт