Домакиня в 21 век?

Повечето дами не знаят какво значи домакиня - за тях това е да свариш боба и да пуснеш прахосмукачка.


Разбира се, че една истинска домакиня в 21 век би се чувствала чудесно. Може да се реализира и докато е домакиня - кой е казал, че жената става за едно единствено нещо? Имам куп приятелки, които са изучени и си работят по професията на половин работен ден, а останалото време го прекарват както сметнат за добре - дали с мъжа, с децата, с приятели или ще посетят някой курс, някое изложба, представление...

Опции много. Стига да знаеш коя си и какво искаш от живота.

Кой каквото го влече и може да си позволи. Ако дадена жена се чувства щастлива да се грижи за домашния уют и идеалния дом и може да си го позволи, защо не. Има жени, които от друга страна се чувстват неудовлетворени, ако не се развиват професионално, не работят и нямат финансова самостоятелност. За тях би било мъка да стоят вкъщи и да се занимават с битовизми. Въпрос на възпитание, натюрел и мироглед. Това, че нещо не прави мен щастлива, не означава, че за Пенка не е заветната и златна цел.

Да си домакиня не е неприятно за много жени. Но ако жената е само домакиня, това е като невзривена мина, която по всяко време може да взриви благосъстоянието на тази жена. Абе, рисковано е жената да няма кариера и да не може да с изкарва хляба сама.

Зависи за колко време. На мен лично не ми пречи да съм домакиня няколко години от живота си, защото съм се преработила, зажадняла съм за домашен уют, а появата на децата прави този период от живота - уникален и щастлив. Но за цял живот - категорично не.

Домакиня не е ли жена която няма външна работа /трудов договор или пък друга дейност/, само работи домакинска работа и разчита на пари от съпруга, без собствен доход?

По темата - мразя домакинстването и затова не мога да съм домакиня. Пък и съм работохолик.

miss_chichi, може би за теб това значи. За мен домакиня е жена, която се грижи за домът изцяло - менажира времево всичко, менажира финансите, прави планове за почивки, прави списъкът за пазар, запазва часове за доктори и тн. Може и да не чисти - ако стигат парите, да си наеме и чистачка. Яденето да поръчва отвън. Това не прави една жена по-малко или повече домакиня.

През свободното си време е свободна да прави каквото си иска - все пак е нейното свободно време. Дали ще отиде на процедури, ще пие кафе с приятелки или ще плете вълнени чорапи с майка си - нейн е избора. Както и с работата - 20 часа седмично не е кой знае колко - ама ако ѝ прави кеф, защо не?

Тези жени, затворени вкъщи и чакащи мъжът им да се сети, да им хвърли 2 лева за 3 вафли, 2 от които за децата, не са домакини, а робини. Слугинаж най-ниско ниво.

н
Аз не бих била. Струва ми се безинтересно и определено не смятам, че в днешно време може да ти запълни смислено ежедневието. Домакиня и майка вече би могло, но децата са до време и после оставаш във въздуха. Ако запълваш част от времето с грижи по себе си - фризьори, маникюри, шопинг, спа и т.н. глезотийки, сигурно може да си живееш приятно. Но на мен ще ми доскучае да правя само това. Да си поддържам семеен уют, да си посготвя и поглезя мъжа ей така между другите неща, да. Но само това да ми цялото съществуване, никакъв шанс.

Другото лошо е, че ставаш прекалено зависима финансово от мъжа, няма кой да ти отчете заслугите, и ако на него му хрумне нещо друго в даден момент, увисваш.

Смятам обаче, че има жени, които се чувстват реализирани точно в такива роли. Но са все по-малко. Една жена има потенциал за доста повече и ако веднъж напипа нещо, което я влече, трудно ще се задоволи само с другото.

Няма лошо да си домакиня.Трудно е , отговаряш за всичко да е  у ред.
Лошо е, че семейството не е което е било, българските мъже не са богати и щедри да осигурят и  да не мрънкат, че дават.Защото трудът е голям, и  ако плащат за него, просто не могат да платят.
И ако няма професия, няма възможност да е  осигурена от себе си, потенциал да е  осигурена, една жена  търпи всякакви неуважения.Защото не може да си позволи да ритне кросното дето викат бабите едно време.Зависима  е.Другото е добре, ако това е желанието  и.

Аз имам съседка, която няма един ден трудов стаж, някъде към 50 годишна е,вдовица.Има син, който отскоро работи,но едва ли взема и 1000 лв.Жената не е и домакиня,у тях е меко казано лудница.Как живеят тези хора,какво прави тази жена по цял ден,кажи речи 30 години,ума ми не го побира....Но,свят широк, хора всякакви!

Виж, ако жената вече е имала кариера, напечелила се е и се е доказала, че може да бъде нещо повече от домакиня, няма лошо да се оттегли като такава и да си почива. Било заради бърнаут, било защото и е писнало или друго.

Жалко, че що е то домакиня у нас се възприема като слугинаж, некадърна, мързелива и готованка. Аз /а смятам и много жени, които не си признават/ с радост бих била такава, стига да имах възможност за такъв избор. Домакините биха могли да се занимават с обществено значими дейности/с изкуство/с някакъв онлайн бизнес. И по принцип смятам, че на жената тази роля и приляга по-добре, от колкото криворазбрания фенимизъм да се правим на мъже, "за да сме равни".
За протокола-имам длъжност, която харесвам и която ми позволява да  не бъда зависима финансово никога от мъж за каквото и да е.
Та след 10стр. вероятно ще дойде дума не дали е хубаво или лошо да си домакиня, а че никоя не може да си позволи лукса на 40г. /примерно/ да няма стаж и покрив собствен!

Ако жената е неспособна да направи нещо съществено в живота си и е съгласна да протяга ръка мъжът й да й пусне нещо, тогава може. Ако е мързелива, глупава и посредствена, пак може. Аз съм домакиня в свободното си от работа време. Успявам, макар понякога да работя по 90 часа седмично.

Неприложимо е у нас в масовия случай. По-горе е обяснено защо - освен доходите, които не са чак толкова високи, го има и егоизма на все повече мъже, за съжаление. Те вече се чувстват прецакани, ако им се наложи да плащат сметки по заведенията, търси се "хем работна, хем имотна", от първия ден на съжителството направо налагат плащане на режийните точно 50:50, вие искате жени домакини.. А, да, и при раздяла/развод се гледа бившата да не отнесе и една керемида от семеен имот, та и брак не се предлага вече с години.

Да не говорим за безкрайно-дългото-майчинство у нас как се завижда откровено и какви дивотии се говорят точно от мъже - тя си разпуска по кафетата, докато мъжът се блъскал, женската работа е един безкраен кеф, искат да хванат балък и да родят деца, за да не работят цял живот.. Да се чудиш майки ли са ги раждали, кой ги е възпитавал.. Страшно и безкрайно тъжно.

Трудно вече може да втълпи на мъжа мисълта, че това, което дава, не е прецакване, а грижа за семейството, че тази до него е жена му, не чужд човек и ако тя не плаща точно половината от всичко, може би пък допринася с други неща, които са безценни.

Но иначе се иска уважение като към силен пол и глава на семейството.. Пак излизат лоши жените - пустите му феминистки.

Дано да е временно сътресение и да се оправим поне икономически, за да си дойдат нещат по местата им.
За съм жената да има кариера, свои доходи, двамата да са екип и да си помагат, но все пак е важно да усещаш поне понякога, че не си на състезание и не очакват от теб да си по-мъж от мъжете.

Аз мисля, че въпросът ще става много актуален, защото качеството на образованието пада, Баби за гледане на деца все по-малко... Освен това хубаво работиш, но работата не е като едно време 9 до 5 и  пускаш кепенците....
Една дама беше писала, че работи по 90 часа седмично и после си гледа семейството, домът и децата. Е редно ли е 90 часа да давате на някой друг и един час  дневно на себе си / деца / мъж?