Как да изградим добри отношения?
Как хората си представят обикновено бабите? Като пълничка, добродушна старица със сребристи коси, която носи очила и знае множество приказки и песни, може да прави най-вкусните палачинки на света и е готова винаги да изслуша и утеши любимите си внуци. Поне това е образът, който ни налагат детските приказки, филмите и даже рекламите. Но в днешно време бабите не са това, което бяха. И все пак образът им, като най-добрият и близък до детето човек, за повечето хора остава непоклатим.
Днес бабата, съпровождаща детето през цялото му детство, е твърде рядко явление. Останаха в миналото патриархално устроените семейни кланове, в които няколко поколения живееха под един покрив. Днешната баба често работи, даже гради кариера, изглежда като телевизионна водеща, планира пътешествия до далечни страни, размишлява за перспективите на собствения си живот. Защо тогава ние все още настойчиво претендираме именно бабата да отдаде на децата ни своето време, сили, познания за света?
Избирайки бабата за главен помощник в отглеждането и възпитанието на децата ни, не можем да не отчетем безспорните плюсове:
- Предсказуемост. За жалост, илюзорна – човек се променя в течение на годините. Вашата строга и последователна във възпитанието майка може напълно да се прероди в добродушна и умиляваща се "бабинка", разбиваща на пух и прах вашите педагогически стратегии.
- Надеждност. Няма да избяга, за да нагледа собственото си потомство, както се случи с бавачката на вашата приятелка. Няма да забрави да нахрани децата, да им напомни за правилата на добрия тон, да смени навреме памперса или да изключи навреме страшния филм.
- Битов комфорт. Вие можете да не се притеснявате да бъдете себе си, да ходите в домашни дрехи, да изключвате вътрешния си цензор при обсъждането на всякакви теми – с две думи, да се чувствате удобно в собствения си дом.
- И, разбира се, деликатният финансов въпрос. Даже и да я подпомагате с някакви парични средства, бабата определено излиза по-евтино от наетата бавачка.
Когато ние и нашите родители встъпваме заедно на житейската сцена в ролята си на възпитатели, често се случва да се сблъскаме с някои подводни течения.
На първо място е разликата в понятията за "добро" и "лошо". Резките разминавания във възгледите и в стила ни на възпитание невинаги са свързани със семейната история, понякога имат връзка и с по-дълбоки, психични промени. Ако една баба е убедена, че внукът ѝ закъснява след училище, защото се крие да пуши, виновна за което е неговата майка, която навремето не го е повивала в пелени и не го е кърмила под час, а когато ѝ хрумне, няма смисъл да я превъзпитавате. Постарайте се да разберете къде се корени това нейно отношение към детето и майка му и искрено посъчувствайте на скритото в нея изплашено и обидено дете.
Какво да правим?
Първата крачка е да се изработи обща възпитателна стратегия за конкретното семейство. Родителите трябва да поговорят и да решат кое във възпитателните методи на бабата е неприемливо при никакви условия. Например излишните строги забрани, хиперопеката, виковете, критиката пред чужди хора... Може би има телевизионни предавания, които считате за недопустимо да се гледат в присъствието на детето. Желателно е да си съставите списък с 3 колони: "Искам да...", "Не одобрявам, но..." и "Категорично съм против..." Ако обемът му набъбне до обема на роман от Дж. Р. Р. Толкин, по-добре признайте пред себе си, че изисквате невъзможното и едва ли самите вие съответствате на такива височайши изисквания.
И така, след като съкратите списъка до реални размери, може да групирате пожеланията си, разполагайки ги във въображаем светофар, където на всяка група съответства определен цвят. Червеният – строго "не". Това непременно трябва да бъде най-малкият кръг. Минимум забрани! Жълтият – "нежелателно, но понякога допустимо". Зеленият – "прекрасно" – колкото повече, толкова по-добре за здравето и общото развитие. При това ще бъде добре, ако в червения и жълтия кръг се окажат конкретни изисквания, а не абстрактни пожелания. Например:
- Максимално обезопасена среда (да се скрият лекарствата, химикалите, да не се оставят ножове на достъпни места и т. н.).
- Съблюдаване на хигиенните норми (детето да има собствени прибори, които да ползва единствено то, да не му се предлага сдъвкано месо, да не се целува по устните и т. н.)
- Да не се заплашва със страшни „чичковци“, Баба Меца и др., да не се използват физически наказания, което вие не одобрявате.
- В центъра на този кръг трябва да е изискването никога и при никакви обстоятелства да не се критикуват родителите в присъствието на децата. Договаряйки се за този пункт, е разумно да обещаете на бабата (и да го изпълните!) на свой ред никога да не критикувате нейните действия пред тях.
Ако не искате бабата да нарушава хранителните навици на децата, просто ѝ оставете тези продукти, които считате за уместни, като не забравите да се възхитите на грижите ѝ. Вместо да вдигате скандали за пържените филии, проявете бурна радост и благодарност за всяка ябълка, салата, зеленчукова супа. Постарайте се да се похвалите пред познатите си (ако може и в присъствието на бабата) колко правилно и съвременно храни внуците си. Филиите може да не изчезнат, но плодовете и зеленчуците определено ще станат повече.
Обсъждане на проблемите
Непременно обсъждайте с бабата изискванията си и тяхното изпълнение. Не трябва да трупате недоволството си. Най-важно е да се обръщате към нея уважително, но твърдо, с недвусмислени фрази. Няма нужда от намеци и евентуални недоразумения. Не "моля те, бъди по-строга", а ясното "ние считаме, че детето трябва само да прибира играчките си". И непременно добавете: "Аз съм възхитена как си успяла да ме научиш на ред и дисциплина. Сега това ми е от такава полза в работата..."
АКСИОМА: Съвети и претенции към бабата, даже изказани с най-дружелюбния и вежлив тон, трябва да дава само нейното биологично дете. Тоест по деликатните въпроси към свекърва ви ще трябва да се обръща вашият мъж, а с вашата майка ще разговаряте само вие. Хвалбите и възхищението може да се отправят смело от цялото семейство.
Двойната игра
Понякога бабата се съгласява с всичко на думи, а на практика прави каквото си знае. В този случай първо разберете на какво се дължи тази "двойна игра". Може би тя просто физически не може да бъде така енергична, както по времето, когато е отглеждала собствените си деца. Понякога проблемът се дължи не на противоречия в разбиранията, а просто на липса на нужните навици. Ако считате, че провинението е сериозно (детето се бие с другите деца, изтезава животни и др.), а бабата не притежава нужните лостове за управление, на всяка цена направете почивка. Постарайте се да общувате повече заедно, покажете на бабата методите, които вие самите използвате. От друга страна, ако нарушенията са главно от "жълтия кръг" (незначително нарушение на режима на хранене, разходка и четене на книжки вместо дневния сън), отпуснете юздите. За детето общуването с различни системи е полезен опит, така то разширява диапазона на знанията си за реалния свят, в който имат място различните навици, обичаи и норми. Нищо страшно не се е случило, ще дойде времето, когато ще върнете всичко в нужния коловоз.
Бабата е истинският празник на детството. Във внуците си бабите виждат обожаваните черти на порасналите си деца, затова често ги глезят и боготворят, но това е поради голямата им любов, която често е по-силна от тази към собствените им наследници. Зрялата възраст, опитът и мъдростта правят бабата незаменим помощник във всяко семейство.
Да бъде добра, грижовна и любяща – това е дарба, отговорност и огромна радост за всяка баба. И внуците често се отплащат с любов и уважение, спомняйки си годините, прекарани с нея, като най-незабравимите в своето детство.