Да чуем специалистите...
През 1848г. американският предприемач Джон Къртис пуска в продажба първите дъвки. В края на 19 век била представена дъвка, която "предотвратява разрушаването на зъбите".
Сегашните реклами ни убеждават, че дъвката защитава от кариес и премахва налепите по зъбите. Но специалистите имат собствено мнение.
Ph-баланс и кариес
Много производители ни убеждават, че тяхната дъвка нормализира Ph-баланса. Но сама по себе си, не дъвката е тази, която снижава нивото на Ph. В първите 2 – 3 минути от дъвкането се активизират слюнчените жлези и именно слюнката и съдържащите се в нея вещества нормализират баланса.
Киселинният баланс в устната кухина се влияе и от вида на храната, която приемате. Но природата е достатъчно умна, за да измисли механизъм, чрез който да го приведе в норма. Дъвката може да окаже влияние само в случай, че се дъвче непрекъснато, включително нощем.
Т.е. всички изявления за ползата от дъвката като фактор за снижаване на Ph са силно преувеличени.
Впрочем, нивото на Ph не снижава риска от кариес, защото той се развива локално под действието на микроорганизми. Те поразяват емайла и твърдата тъкан на зъбите.
Когато човек дъвче дъвка или ябълка, той почиства дъвкателната повърхност на зъбите. А кариесът засяга междузъбните пространства, така че дъвката може само условно да се нарече "враг на кариеса".
"Без захар"
Производителите рекламират дъвка с подсладители, позиционирайки я в съзнанието ни като полезна за зъбите. В тези дъвки няма захар, която да активизира развитието на микроорганизмите, които отделят млечна киселина, разрушаваща зъбния емайл. Всъщност, ако изобщо не дъвчем дъвка, няма да има и захар, така че каква е ползата от дъвка с подсладител?
Според някои твърдения дъвката подпомага отслабването, притъпявайки чувството на глад. Наистина, отварянето на една дъвка може да предотврати похапването между основните хранения, но тази практика е категорично забранена на хората с проблеми в стомашно-чревния тракт.
Състав на дъвката
Основният недостатък на дъвката е нейният състав.
Почти всичко, вложено в нея, е получено не от природата, а от химията. Макар никога никой да не е провеждал задълбочени проучвания, е прието, че не вредят на организма.
Ароматизаторите, които се използват, са или натурални, или идентични с тях. Те имат потенциал да са вредни заради това, че са получени по химичен път – чрез синтез. Но като цяло, санитарните норми го допускат.
Много от дъвките са оцветени. Често срещаният оцветител Е171 (титанов диоксид, титаново белило) може да доведе до заболявания на черния дроб и бъбреците.
Вредите
Стоматолозите отбелязват, че понякога дъвката е не просто безполезна, а и вредна. При някои хора дъвкателната мускулатура е прекалено развита и при тях зъбният емайл се износва бързо, по този повод дъвката им е противопоказна.
Освен това, ако страдате от пародонтоза, имате проблеми с подвижността на зъбите и използвате някакво стоматологични конструкции (мостове, брекети и т.н.), вие не бива да дъвчете дъвка.
Дъвката е забранена и при проблеми със стомашно-чревния тракт – тя дразни лигавицата на стомаха. Когато в устата попадне дъвка, организмът я приема като продукт, който трябва да се смели. Резултатите от излишното отделяне на стомашен сок са гастритът и язвата.
Съдържащите се в дъвките Е140 (хлорофил) и Е321 (бутилхидрокситолуол), наравно с ментола могат да предизвикат алергични реакции, а [/i]сладникът (Сладък корен,Glycyrrhiza glabra L.), който се добавя в някои дъвки, повишава кръвното налягане и намалява нивото на калия в кръвта.
Дъвченето
Постоянното дъвчене на дъвка може да доведе до претоварване на параденталната тъкан. Ползата от дъвченето е заложена от природата. Налягането, което се предава от зъбите на венците, ги масажира и подобрява кръвообращението им. Но претоварването на тези тъкани е много по-опасно от бездействието им. Непрекъснатото дъвчене води до свиването на кръвоносните съдове на венците и влошаване на кръвообращението, а те, от своя страна - до възпалителни процеси като пародонтит и гингивит.
При любителите на дъвки се наблюдава повишено слюноотделяне – постоянното дъвчене претоварва слюнчените жлези, като ги кара да работят непрекъснато. Вследствие на това, дори човекът да спре да дъвче, те продължават да отделят слюнка, което не е особено естетично. Следва и обратният процес – след като в продължение на дълго време жлезите са работили прекомерно, те намаляват отделянето на слюнка. А това се оказва крайно неблагоприятно за храносмилането – храната не получава достатъчно количество течност и съответно ферменти за обработката и постъпва в стомаха на големи сухи буци. С което се появяват и първите предпоставки за гастрит и язва.
Ползите
Без съмнение, има ситуации, в които дъвката носи и ползи. Например скуката от дългото пътуване в автомобил може да отстъпи пред състезанието по надуване на големи балони.
Дъвката е предмет от първа необходимост при полетите със самолет – дъвченето на дъвка и поглъщането на слюнката помага срещу заглъхването на ушите.
Лекарите не казват да не употребяваме дъвка. Напротив, напълно приемливо е да я ползваме след хранене, за да почистим повърхността на зъбите и да освежим дъха си. Но не бива да смятате, че 3 дъвки дневно са достатъчни за устната хигиена. Все още миенето с паста и четка е за предпочитане.
Военните в САЩ са възложили разработката на антибактериални дъвки, които да заместят миенето на зъбите. Уви (или може би – за щастие), това все още не е възможно.
Дъвката не може да навреди на качествено поставените пломби! Това, че "измъква" пломбите, е мит.
Както с всяко нещо, и с дъвката не бива да се прекалява. Подъвчете 15 – 20 минути след хранене, насладете се на вкуса и я изхвърлете.