Темата е от доста отдавна, но случайно търсейки друга тема, попаднах и на нея и ми стана интересно.
Аз никога не съм отказвала да свърша и нещо, за което нямам предварителна уговорка или не е описано в длъжностната ми характеристика. Но понеже откарах доволно количество години на една и съща работа, какво ми направи впечатление с течение на времето по отношение именно на тези уж дребни задачки и отговорности.
Според мен много зависи как се поставиш още в началото. Както се случи при мен, аз още в началото показах, че няма проблем и по време на отпуск да ме занимават с някакви много спешни неща, че няма проблем да заместя тази и онази колежка, понеже нали работата й не е голямата философия, че няма проблем да остана след работа да превеждам в най-мърсния цех и много други подобни. Тогава се чудех защо някои колеги от отдела ме съветват да не го правя и да настоявам, че не е моя работа, обаче аз все си казвах- е, к'во толкова, нали важното е работата да върви. Хем виждах, че не се отразява и на трудовото възнаграждение.
През това време какво случва. Един напусне, друг го замести временно, дойде трети на щат на същата позиция. Обаче, ако този, който е напуснал например е вършил точка 1 с подточки а) и б), този временно заместващият го изведнъж решава, че подточка б) вече му идва преко сили и си я спестява. Временно я поемам аз, за да има мир и разбирателство. После идва трети номер - който е на постоянен договор на въпросната позиция и подточка б) изобщо, ама изобщо не смята, че му влиза в задълженията, а и никой от ръководството не сяда да му обясни, че трябва. И така това рефлектира върху другите колеги и мен. Например секретарката, която имаше за задължение да превежда текста на чуждестранните поръчки, си го правеше най-отговорно и чинно. А след това и до ден-днешен след толкова много години работа с новата не можем да й обясним, че И тя трябва да го прави. И като не го прави, колегите идват аз да им ги превеждам. Така тя си взима същите пари за една задача по-малко, а аз също - същите за една задача в повече. И така от всеки отдел се появяваше някой нов, който се притеснява от определена задача, която беше прехвърляна към мен. Не съм ги броила, но да - в един момент ставаш не само изпълнител на нещо, което друг не иска да свърши, а носиш и съответната отговорност за това. И щом ти се търси такава, да - нормално е да искаш това да има своето финансово изражение.
Аз също мисля, че това е кофти организация на ръководството. Или поне при нас е така. В повечето случаи са им толкова размити представите кой с какво се занимава по принцип, че обикновено хващат винаги този, който знаят, че ще им свърши работата без много уговорки и мрънкане.
Аз никога не съм отказвала да свърша и нещо, за което нямам предварителна уговорка или не е описано в длъжностната ми характеристика. Но понеже откарах доволно количество години на една и съща работа, какво ми направи впечатление с течение на времето по отношение именно на тези уж дребни задачки и отговорности.
Според мен много зависи как се поставиш още в началото. Както се случи при мен, аз още в началото показах, че няма проблем и по време на отпуск да ме занимават с някакви много спешни неща, че няма проблем да заместя тази и онази колежка, понеже нали работата й не е голямата философия, че няма проблем да остана след работа да превеждам в най-мърсния цех и много други подобни. Тогава се чудех защо някои колеги от отдела ме съветват да не го правя и да настоявам, че не е моя работа, обаче аз все си казвах- е, к'во толкова, нали важното е работата да върви. Хем виждах, че не се отразява и на трудовото възнаграждение.
През това време какво случва. Един напусне, друг го замести временно, дойде трети на щат на същата позиция. Обаче, ако този, който е напуснал например е вършил точка 1 с подточки а) и б), този временно заместващият го изведнъж решава, че подточка б) вече му идва преко сили и си я спестява. Временно я поемам аз, за да има мир и разбирателство. После идва трети номер - който е на постоянен договор на въпросната позиция и подточка б) изобщо, ама изобщо не смята, че му влиза в задълженията, а и никой от ръководството не сяда да му обясни, че трябва. И така това рефлектира върху другите колеги и мен. Например секретарката, която имаше за задължение да превежда текста на чуждестранните поръчки, си го правеше най-отговорно и чинно. А след това и до ден-днешен след толкова много години работа с новата не можем да й обясним, че И тя трябва да го прави. И като не го прави, колегите идват аз да им ги превеждам. Така тя си взима същите пари за една задача по-малко, а аз също - същите за една задача в повече. И така от всеки отдел се появяваше някой нов, който се притеснява от определена задача, която беше прехвърляна към мен. Не съм ги броила, но да - в един момент ставаш не само изпълнител на нещо, което друг не иска да свърши, а носиш и съответната отговорност за това. И щом ти се търси такава, да - нормално е да искаш това да има своето финансово изражение.
Аз също мисля, че това е кофти организация на ръководството. Или поне при нас е така. В повечето случаи са им толкова размити представите кой с какво се занимава по принцип, че обикновено хващат винаги този, който знаят, че ще им свърши работата без много уговорки и мрънкане.
