Понеделник, м? Ала какво е мъчен, досаден и уморителен понеделник, прекаран в скучната стара служба, пред понеделник, прекаран у дома, жонглиращ с домашните задължения, докато се грижиш за малкото съкровище?
Е, днес съм си взел почивен ден, за да видя как живее другата ми половина - ще бъда в ролята на мама, докато съпругата ми прекарва часовете между 9.00 и 18.00 навън, пазарувайки си и забавлявайки се с приятели.
Тя услужливо ми е съставила списък с обичайните ежедневни задачи, които трябва да свърша, докато се върне:
- Изкъпи бебето.
- Пусни пералня.
- Напазарувай за седмицата.
- Сготви вечеря (играе си със съдбата, чувствам го), а за ефект - изпечи прекрасен сладкиш.
Списъкът не ме плаши - във всички области имам някакъв предишен опит (добре, с изключение на поръсения с лимон кейк) и имам цели осем часа, за да отметна задачите. Много татковци правят това по цял ден. И във всеки случай, колко пък труден може да е денят, докато съм сам с петмесечното ни бебе?
"Не забравяй да си изядеш обяда", извиква тя, преди да излети навън...
09.00 ч.
И така, бебе, ето че вече сме сами. То изглежда уплашено. Или може би просто имитира моето изражение. Започвам със смяна на пелените. Не съм толкова пъргав, колкото мога да съм: използваме нов вид пелени и ги залепвам наопаки /задната част отпред/.
9:30 ч.
Бебето заспа. Трябва да работя бързо. Суетя се на бързи обороти в стил Бени Хил - вземам душ, отивам в тоалетната, обличам се и се захващам с прането. Включвам пералната машина, точно когато бебето се събужда. Ха, изненада! Тук съм, бебе!
10.30 ч.
Изкъпвам го набързо. Всичко върви добре - облякох го и вече мирише много по-малко на отворена канализация преди пладне. Толкова съм запъхтян от сутрешната ми ефективност на нинджа, че ми отне време да осъзная, че е трябвало да нахраня бебето преди час. Нищо чудно, че продължава да пие сълзите си. Скоростно му доставям бутилката, а той поглъща лакомо, като през цялото време разклаща юмрука си, подобно на разгневен пияница.
12:40 ч.
Смяна на пелените: този път по правилния начин - симетрично, плътно. Произведение на абсорбиращото изкуство.
13:20 ч.
20 минути бутам количката до супермаркета. Тъкмо да се присъединя към кръжащи майки, пилотиращи с децата си из магазина, се сблъсках неочаквано с препятствие.
Оказва се, че бутането на бебешката количка с едната ръка и количка за пазаруване с другата е физически невъзможно - все едно да се опитваш да караш два мотопеда по ледена пързалка. Точно тогава, покрай мен се шмугва майка, с телена кошница на ръката си. Схванах!
Това се оказва болезнен и тромав начин за пазаруване обаче. Нещата станаха по-лесни, след като изведнъж загубих всякаква чувствителност от лакътя надолу.
До щанда със сирена една жена, повела две хлапета анархисти, се вглежда в бебето. "Ооох, колко е кротко!" - отбелязва тя с възхищение. "Само докато ака" - отвръщам аз. Тя прави гримаса и сменя посоката. Трябва да подобря уменията си за общуване.
15:10 ч.
Докато се приберем вкъщи, бебето е просрочило още едно хранене. Но не с толкова, колкото сутринта. Докато жадно поглъща млякото си, аз трябва да устоя на изкушението да споделя половината. То хълца дълго и упорито и накрая ми позволява да обядвам.
15:25 ч.
Чакай, първо смяна на пелените: истински отвратителна миризма, справям се прибързано. Не е най-добрата ми работа.
15:38 ч.
Най-накрая обядвам: приготвен в микровълновата Бьоф Строганов. Изглежда много подобно на пелената, от която току-що се отървах.
16.50 ч.
Бебето се събужда и се впуска възторжено в следобедното си гневно избухване. Глупавите физиономии и детските стихчета го развеселяват временно, но не мога да му отдам цялото си внимание - трябва да приготвя вечерята и да изпека отвратителния кекс.
Останалата част от следобеда е като схема за обучение - снова като совалка напред-назад между кухнята и обезумялото бебе.
Сменям готварската шапка с клоунска (за съжаление, не буквално) на всеки няколко минути и осъзнавам, че тези, които отглеждат децата си вкъщи, трябва да доказват, че имат умения и възможности за тази работа.
Началото на деня беше просто една щастлива случайност. Грижите за децата много приличат на играта пинбол: координацията и темпото са ключът - това е игра с много топки, която показва разликата между способните и безнадеждните леваци.
18:00 ч.
Изстрелвам кекса във фурната, точно когато съпругата ми влетява през вратата. Вечерята е почти готова. Бебето се усмихва (с облекчение, най-вероятно).
Навсякъде има кексово тесто и лимонови пръски: по дивана, по крановете в банята, по челото на бебето... Освен това съм забравил да извадя прането...
И съм разбит.
"Е, как беше?" - пита тя. "Не разбрах кога се изниза това време..." - оплаквам се.
Тя кимна леко към кошарата...
Обратно на работа утре! Напред към скуката!