Здравейте, не знаех в коя група точно да пиша, но понеже засяга емоционалното ми състояние прекалено много, тук изглежда като правилното място.
Нека романите започнат.
Никога през живота ми не съм се интересувала от секс. Разбираемо докато съм била дете, но сега съм почти на 20 и си е все същото. Да, млада съм, дете съм още, знам знам, но съм забелязала разликата между мен и други хора на моите години в начина на мислене. Нито сега, нито в бъдеще не се виждам във никакви сексуални ситуации. Представяйки си нещо такова с мен като участник е някакси.... неестествено. Не си бях падала по никой до съвсем наскоро (за това ще говоря след малко) и никога не ме е привличал човек по никакъв друг начин освен отношение, характер, е, и естетика. Като цяло знам, че човешкото тяло може да е сексуално само защото някой е коментирал ниското ми деколте или нещо от сорта. Аз не го виждам така. Нямам срам като говоря за секс и всичко свързано, не го намирам за странно. Представете си светът на формула 1 погледнат през очите на човек, който просто няма интерес към формула 1, може би поназнайва нещо за коли ама като цяло не са му в интереса. Така го чувствам.
Сравнително скоро установих, че терминът "асексуална" е нещо с което мога да се идентифицирам (сива или деми, не мога още точно да определя) и с това дойдоха много смесени чувства. От една страна най-накрая открих, че не съм просто сбъркана или нещо, а че чувствата ми са валидни и истински и не съм единствена. От друга страна мисълта, че никой няма да иска да е с мен, ако не е за секс така хубавко се настани в ума ми и отказва да ме остави. Като цяло, ситуацията беше и още е макар и по-малко, една голяма каша (имайки и предвид годините лоша психическа нагласа с която се боря всеки ден).
Тук идва един важен момент.
По-горе споменах как чак наскоро за пръв път си паднах по някой. Ами той сега е приятелят ми, и първият при това. С него сме заедно от почти 2 месеца и нещата вървят добре, обаче го има и това обаче.... Като цяло много обичам да се държим за ръце, да се прегръщаме и всякакви такива сладки работи, но стигне ли се до целуване започвам да имам проблем. Не казвам, че не ми харесва, но в един момент просто не мога да продължа, започвам да се чувствам супер некомфортно в собственото си тяло ей така от нищото, сякаш това не е за мен.
Да, нещо ново е за мен, но отдавна свикнах и всичко е окей докато просто изведнъж не е. За всякакви други работи той е наясно, че го карам бавно и разбира, спира когато трябва, така че проблемът не лежи в отношенията ни. В момента съм толкова объркана просто, не знам какво чувствам и на каква основа. Нужно е да отбележа и друга ситуация. Аз и тялото ми сме в една голяма борба от години. Не се харесвам особено и факта, че някой друг ме държи и е толкова физически близък с това тяло, в което съществувам ме кара да се чувствам ужасно несигурна понякога (*ахъм* често *ахъм*). През повечето време мога да разгранича ясно кога се чувствам несигурна заради това и кога поради другите причини, за които говорих по-горе, но има и тези моменти в които се мешат и не знам дали е някое от двете или изцяло друго нещо.
Както казах, Една. Голяма. Каша.
Та с цялата тази информация исках да стигна до проблемите, които ми тежат.
1. Чудя се дали всъщност съм асексуална или просто още не съм изживяла конкретни части от живота, както би казала мама. Колкото и да съм сигурна че съм, има нещо което ме човърка и ми казва че не е така, но не знам дали е истинско или просто сътворение от стандарта на това че задължително трябва да правиш секс или да си интимен по друг начин в това време и общество.
2. Започвам да си мисля че не харесвам приятеля си романтично. Той е първият човек, към който съм имала по-силни и различни чувства от останалите, но не мога да определя дали са романтични или платонични и това ме вбесява. Обичам го, прави ме щастлива, но защо ми е толкова трудно да го приема, въпреки че искам? Защо не мога де приема мисълта че някой ме харесва?
3. Чувствата ми като цяло са една мъгла. Има неща които ясно идентифицирам, но по-голямата част е толкова неясна, просто съм объркана през цялото време и не знам нито какво искам, нито какво не искам. По важното, защо искам нещо и защо не го.
Ще се радвам да чуя от други хора със подобни, леко неадекватни преживявания, други асексуални или просто някой с добри съвети
Моля само за респект, разбиране и без злобни отправки.
Много благодаря, на който е прочел това чудо и се извинявам за грешките♡
Нека романите започнат.
Никога през живота ми не съм се интересувала от секс. Разбираемо докато съм била дете, но сега съм почти на 20 и си е все същото. Да, млада съм, дете съм още, знам знам, но съм забелязала разликата между мен и други хора на моите години в начина на мислене. Нито сега, нито в бъдеще не се виждам във никакви сексуални ситуации. Представяйки си нещо такова с мен като участник е някакси.... неестествено. Не си бях падала по никой до съвсем наскоро (за това ще говоря след малко) и никога не ме е привличал човек по никакъв друг начин освен отношение, характер, е, и естетика. Като цяло знам, че човешкото тяло може да е сексуално само защото някой е коментирал ниското ми деколте или нещо от сорта. Аз не го виждам така. Нямам срам като говоря за секс и всичко свързано, не го намирам за странно. Представете си светът на формула 1 погледнат през очите на човек, който просто няма интерес към формула 1, може би поназнайва нещо за коли ама като цяло не са му в интереса. Така го чувствам.
Сравнително скоро установих, че терминът "асексуална" е нещо с което мога да се идентифицирам (сива или деми, не мога още точно да определя) и с това дойдоха много смесени чувства. От една страна най-накрая открих, че не съм просто сбъркана или нещо, а че чувствата ми са валидни и истински и не съм единствена. От друга страна мисълта, че никой няма да иска да е с мен, ако не е за секс така хубавко се настани в ума ми и отказва да ме остави. Като цяло, ситуацията беше и още е макар и по-малко, една голяма каша (имайки и предвид годините лоша психическа нагласа с която се боря всеки ден).
Тук идва един важен момент.
По-горе споменах как чак наскоро за пръв път си паднах по някой. Ами той сега е приятелят ми, и първият при това. С него сме заедно от почти 2 месеца и нещата вървят добре, обаче го има и това обаче.... Като цяло много обичам да се държим за ръце, да се прегръщаме и всякакви такива сладки работи, но стигне ли се до целуване започвам да имам проблем. Не казвам, че не ми харесва, но в един момент просто не мога да продължа, започвам да се чувствам супер некомфортно в собственото си тяло ей така от нищото, сякаш това не е за мен.
Да, нещо ново е за мен, но отдавна свикнах и всичко е окей докато просто изведнъж не е. За всякакви други работи той е наясно, че го карам бавно и разбира, спира когато трябва, така че проблемът не лежи в отношенията ни. В момента съм толкова объркана просто, не знам какво чувствам и на каква основа. Нужно е да отбележа и друга ситуация. Аз и тялото ми сме в една голяма борба от години. Не се харесвам особено и факта, че някой друг ме държи и е толкова физически близък с това тяло, в което съществувам ме кара да се чувствам ужасно несигурна понякога (*ахъм* често *ахъм*). През повечето време мога да разгранича ясно кога се чувствам несигурна заради това и кога поради другите причини, за които говорих по-горе, но има и тези моменти в които се мешат и не знам дали е някое от двете или изцяло друго нещо.
Както казах, Една. Голяма. Каша.
Та с цялата тази информация исках да стигна до проблемите, които ми тежат.
1. Чудя се дали всъщност съм асексуална или просто още не съм изживяла конкретни части от живота, както би казала мама. Колкото и да съм сигурна че съм, има нещо което ме човърка и ми казва че не е така, но не знам дали е истинско или просто сътворение от стандарта на това че задължително трябва да правиш секс или да си интимен по друг начин в това време и общество.
2. Започвам да си мисля че не харесвам приятеля си романтично. Той е първият човек, към който съм имала по-силни и различни чувства от останалите, но не мога да определя дали са романтични или платонични и това ме вбесява. Обичам го, прави ме щастлива, но защо ми е толкова трудно да го приема, въпреки че искам? Защо не мога де приема мисълта че някой ме харесва?
3. Чувствата ми като цяло са една мъгла. Има неща които ясно идентифицирам, но по-голямата част е толкова неясна, просто съм объркана през цялото време и не знам нито какво искам, нито какво не искам. По важното, защо искам нещо и защо не го.
Ще се радвам да чуя от други хора със подобни, леко неадекватни преживявания, други асексуални или просто някой с добри съвети
Моля само за респект, разбиране и без злобни отправки.
Много благодаря, на който е прочел това чудо и се извинявам за грешките♡
). 