91 НЕГ "Професор Константин Гълъбов" - тема 7

И 11 клас са онлайн - от днес до 22.10.

Да върна темата към устния на ДСД. Колко големи следва да са тези плакати приблизително? Че спорим с детето.
На мен все са ми малки Искам всичко да е едро и да се вижда ясно.

Не зная колко...
Но къде ще ги печатаме такива големи???

Навремето нашия беше нещо от сорта на 70/100см.  Разпечатах различни цитати на листа А3/А4 и се налепи според решеното оформление. Иначе е възможен цялостен печат - търсете рекламен център от сорта на Мания принт - имат плотери и ще ви разпечат всеки един формат, но трябва да се направи предварително в удобен векторен формат.

Уф, не знам. С немския добре,но с графичните програми ... Мислих, че това е изпит по език, не по графичен дизайн. Но както и да е... Не ми се дискутира. Все ще стане някак си. Благодаря за информацията.

Въобще не е задължително да се разпечатва каквото и да било. Всичко може да се напише/нарисува на ръка, да се залепят картинки, да се оформи с подходящи някакви елементи, които да онагледят избраната тема (нещо 3Д като идея - пинчета със свързани с канап, листа, семки, зарче, спринцовка, очила, опаковка от храна и пр. - случайно подбрани са думите, просто да онагледя какво имам предвид). Въобще има начин да се направи атрактивно. Аз купих тънък стиропор (може фибран), налепих отгоре цяло парче тъмен релефен тапет. Девойката отгоре с атрактивни пинчета си закачи каквото имаше принтирано и си доукраси. Представете си го като проект за ученици от 2 клас и сте готови.

Благодаря Червенокоска, само така не си го представях, честно.
Но, ще взаимствам идеята за стиропора най-вероятно.

А дали ще оценяват и родителите? Поне за В1 да вземем и ние сертификат😁 покрай проектите.

МагиСвета, сама се вкарваш  във филми. Никой от никого не изисква  графичен дизайн,  децата имат пълната свобода  да оформят плакатите си както искат. На моите  девойки (близначките) плакатите бяха големи, с разгъване, но правени на картони с лепени картинки и букви. Само буквите дадоха да им отпечатат на самозалепващо се фолио.. На каката някога всичко беше на ръка, дори и буквите.. Пък ей на,  минаха, при това супер , през изпита.  Важното покрай плаката е друго - да кореспондира  съдържанието му на онова, което се говори по темата в тези 4-5 мин, а не да има неща, които няма да се засегнат..  И хич не е зле, даже е задължително едва ли не,  да има изобразена някаква форма на сравненеие между БГ и Германия. При девойката ми с темата за Хоумофис бяха две диаграми  за готовността на хората за работа онлайн в двете държави. Колко актуална се оказа темата й година и малко  по-късно... При тази с темата за медицинските роботи беше сложена снимка на  ДаВинчи робот и статистика по колко апарата има в двете държави.

И не, Галимар, уви, не оценяват и не снабдяват  услужливо родителите/графичните дизайнери и сие с някое и друго ниво...  Познато дете беше с прекрасен плакат, видях го с очите си, беше сериозно подпомогнато от мама и тате при направата му. Ама  го скъсаха на устния, аккво да се прави.. Тежестта си остава другаде, с единия плакат само няма как да ги впечатли човек. А самото дете днес е вече графичен дизайнер, останал просто без ДСД сертификат. .

И един непоискан съвет. Да си правят децата плакатите на леки картони/хартии, за да може после онези магнитчета да ги  задържат на бялата дъска. Понеже на моите плакатите бяха определено тежки, големи с това разгъване (не ме послушаха), на единия имаше даже и закачена лекарска слушалка и съответно не можеха да се закрепят по този начин. Не че не им бяха дали изпитващите столове да ги подпрат, но това беше затруднило работата им с плакатите, на които иначе  имаше направени неща с приплъзване (тоест първоначално скрити и изваждани  на показ едва в процеса на говорене)..

На щерка ми направих две куки от големи кламери/тел по здрави, прекарани през таблото. Беше проучила в коя стая ще са и можеше да се закача отгоре на дъската.
За мен колкото по-самостоятелно е направен, толкова по има шанс да се оцени труда, който е положил детето. Винаги си личи когато има голяма намеса от родителите. Аз обикновено давам част от идеите, но е важно децата да си имат визията за нещата.

О, аз не правя такива неща. Идействам, показвам как може да стане, купувам материали и мрънкам.

Aз давах идеи, не ме отразиха особено, де, материалите си ги купуваха сами, аз само парите давах,  а за мрънкането ми бяха дългосрочно абонирани

Аз пък много обичам да се занимавам с подобни неща. В случая, обаче, ме отрязаха. Вероятно ще участвам при снабдяването с материалите, та затова разпитвам, да се подготвя навреме, че нямаме зелени сертификати и не знам откъде ще можем да пазаруваме. Аз не обичам много да пазарувам през нета. Друго си е ръка да пипне, око да види. Че после цветът е друг, повърхността  затруднява лепенето и т.н., и т.н.
Русалке, сега ще потърся за какви магнитчета за закачане говориш.
Най-важното е децата да са здрави и  изпитът да се проведе нормално.

А, ама то и аз обичам, Галимар, ама кой ме пита... Идеите за оформлението в този ред на мисли бяха нейни предимно ( и за двата плаката). Затова аз бях грубо отсвирена в опитите си да предложа нещо. Но пък сестра й доста активно се включи в набавянето на материали за целта.  Та го даваха малко в стил Тeamarbeit.. Затова и страдаха после, че незнайно как точно техните две плаката се загубиха. На всички останали ги върнаха.

Галимар, по тяхно време поне магнитчетата ги даваха в училище в самата изпитна стая. Но някои деца си носеха и свои за по-добро и стабилно закрепване. Продават се в книжарниците - кръглички и цветни


И да кажа нещо, свързано с оплакванията на някои хора във времето,че не се учат като някога Гьоте и Шилер в немските гимназии . Според мен  така е по-добре даже.. Остарял език за днешните деца, това е едното. И второто - неадекватни задачи по тези текстове, във време на дистанционно обучение при това, когато следва човек да учи активно за ДСД. В едно от училищата с немски в София имат наистина повече от странни домашни - едното е сравнителен анализ на   стихотворението Zauberlehrling  на Гьоте с  филма на Доньо Донев "Умно село", а другото -  поетичен превод на "Ода на радостта" на Шилер на  младежки немски, каквото и да значи това..Ако ще се учи литература, би могла да е по-близка до децата.  Макар че и тогава не е кой знае какво. В класа на голямата ми девойка разглеждаха някога романа "Парфюм" - голяма скука според децата..

Парфюм все още се изучава, Русалкен, миналата година в лайстунг 10 клас.