(Био)зеленчукова градина – нашето райско кътче (тема 45)

Аз също ги подстригах още в края на юли-началото на август. И подължавам да махам нови върхове и колтуци. Като се появи опасност от слани, мятаме вурху реда плат срещу слана. Той също ги пази. И като стане студено ги обирам, пълня щайги високи повече от педя и по 3 щайги една върху друга, държа под навес. Покривам ги общо с черга/одеало и като идваме веднъж в седмицата избирам узрелите. Това е за навън.

Ние още вършеем тонове зелен боб, онзи ден ММ напълнил кошницата, обаче аз го увиках че ги е оставил да станат стари, готвих супа, ама повечето после ги извадих и хвърлих, остана си бульонче  После го чувам че ръмжи и ровичка във фризера, отишъл да изхвърли торбичката от предходното бране, да не му се карам и за нея че не стават за ядене Много се мотаме навън и не остава време за градинарство, ама то и времето се скапа и не предразполага.

Недоволна, как са на вкус черните черита, на вид са голяма атракция!

Намаляваш поливането, махаш долните листа и въобще каквото счетеш за излишно, махаш още цвят ако има, може да махнеш и недораслите ситни доматчета и да ги използваш за готвене, а растението да се съсредоточи върху големите. Нощем ако са в оранжерия затваряш да им е топло, на външните може да покриеш с прозрачен найлон. Ако има повече доматки на едно растение бери като почнат да зреят, не оставяй докрай, така то ще си съсредоточава силите върху останалите. Пък и зелените не са за изхвърляне, пак са вкусни, пържени или в супа си вървят, пък и за салата за мезе пак стават.

Много полезни неща се научават в тази темичка. Пържените зелени доматки ще ги пробвам. Вече открих и рецептата.
Валерия, а също и всеки който има опит, споделете за кейла. Гледам в нета едни растения като палми. Капризен ли е? Вкусен ли е?

имах три вида кейл, или четири... най-красив беше един с цвят бордо. на фона на снега беше зашеметяващ.
един от зелените беше целия на бабунки, като балончесто фолио за опаковане
 третият имаше листа, извити в горния край точно като кобра в атака.
и нито един не беше вкусен. по-точно имаха много, прекалено много зелев вкус. твърди и жилави.
в темата някой писа, че са по-добри след първите слани и застудяването, но го прочетох след като бях изскубала всичко, с изключение на червения.
него го оставих да ми краси градинката през зимата.

Добри, само най-вкусния и най-гадния не си имала
Гадният е "магарешки уши",  приятен на вид, но много жилест,  за сурово въобще не става, дори и най-младото листо.
Най-вкусният кейл е много ситно къдрав по периферията, идеален за сурово, дори и дръжката!

След слана моите премръзват, нищо не ставаше от листата. Не препоръчвам, трябва да е някой специален сорт!

По-вкусно от нашето главесто зеле аз не съм открила:)
Важи и за бялото саламурено сирене:)

значи съм имала и гадния.
но съм съгласна с теб - онова крехко бяло зеле, което можеш да започнеш още докато го режеш.... ееееех.
и за сиренето съм съгласна с теб. сега имаме 6 вида в хладилика, но не е това.

Тази година ни беше първи опит като градинари. Само с домати и тиквички, но беше много успешен, благодарение на каления разсад на свекърва ми.

Сега се чудим какви зеленчуци да засеем/засадим - ранен спанак, лук?

Никой ли не знае за зеления патладжан?



И едно букетче от вчера

Аз за първи път гледам. Моите станаха около педя. Последните ги откъснах по-рано, че ги нападнаха късеници.

Току що го намерих във файловете на телефона...някога съм го копирала от някъде:
Февруари
 
10-20: моркови, магданоз, репички и грах; засаждане на лук, летен чесън и зимен лук (батун).
20-28: моркови, магданоз, репички, грах и спанак; засаж­дане на летен чесън, зимен лук (батун) и хрян.

Март

1-10: моркови, магданоз, репички, грах, салата, спанак и копър; засаждане на арпаджик, летен чесън и лук рязанец.
10-20: моркови, магданоз, репички, салата, спанак, кисе­лец, копър и грах; засаждане на лук и ранни картофи.
20-31: летни репички, спанак, киселец, копър; засаждане на ранни картофи.

Април

1-10: летни репички, тиквички, спанак, киселец и копър; засаждане на ранни картофи.
10-20: летни репички, тиквички, тикви, пъпеши, дини, до­мати, спанак, захарна царевица, киселец и копър.
20-30: главесто зеле, къдраво зеле, алабаш, брюкселско зе­ле, салатно цвекло, краставици, тикви, дини, пъпеши, фасул, захарна царевица и копър,

Май

1-10: краставици, фасул, захарна царевица и копър.
10-20: краставици, пипер, фасул, захарна царевица и копър.
20-31: главесто зеле, къдраво зеле, алабаш, краставици, цикория, захарна царевица, копър и зелен фасул.

Юни

1 -10: главесто зеле, къдраво зеле, алабаш, краставици, ци­кория, захарна царевица, копър и зелен фасул.
10-20: краставици, захарна царевица, копър и зелен фасул.
20-30: алабаш, салатно цвекло, краставици, зелен фасул, салата и копър; засаждане на късни картофи.

Юли

1-10: алабаш, салатно цвекло, краставици, салата, зелен фасул и копър; засаждане на късни картофи.
10-20: салатно цвекло, краставици, зелен фасул, спанак и копър.
20-31: ряпа, спанак и копър; засаждане на картофи.

Август

1-10: ряпа, спанак и копър; засаждане на картофи.
10-20: спанак и киселец.
20-31: зимна салата, спанак и киселец; засаждане на зимен лук (батун).

Септември

1-10: зимна салата, спанак и киселец; засаждане на зимен лук (батун).
10-20: спанак и киселец.
​20-30: спанак.

Октомври

1 -10: спанак.

Ноември

1-10: моркови, магданоз и грах; засаждане на лук арпаджик (попска фракция), зимен чесън и хрян (коренища).



*******************************


25 април 
Краставици – 20-30 март / 15-30 април   
Зеле (без пикиране) – 1-10 февруари / 20-30 март   
Зеле (с пикиране) – 20-30 януари / 20-30 март     
Салати –  1февруари / 15 март
За северните райони на страната основните зеленчуци се засяват с 10-на дни по-късно, а за зелето около 5 дни.         
Засаждането на зеленчуците се препоръчва да се извършва след посочените срокове, предвид атмосферните условия.
Салатите е добре да се сеят поетапно, за да се постигне етапност в прибирането и оползотворяването на реколтата.

Оптимални температурни режими при отглеждане на ран разсад
Температурата е важен фактор за отглеждане на качествен разсад за ранни зеленчуци. Оптималните температури за отделните култури са различни и зависят  от степента на осветеност и слънцегреене. Важни са температурите етапите: до поникване, след поникване и до пикиране, като за последният етап трябва да се следи дали дните са слънчеви или облачни , както и нощните. Температурите след поникване се следят обикновено 7-12 дни.
Температурите, измерени в градуси Целзий, са различни за зеленчуковите култури и са съобразени със специфичните им особености.
Домати: до поникване – 18-20; след поникване – 13-14; след пикиране – (слънце – 18-20; облачно – 12-18;нощ – 10-12).
Пиперът, патладжанът и краставиците се нуждаят от по-високи температури: до поникване – 22-24; след поникване – 17-18; след пикиране (слънце – 23-25; облачно – 18-22; нощ – 16-18).
Зелето и салатите са по-малко претенциозни и се развиват добре при  температури с 3-4 градуса по-ниски от тези на доматите.
След пикирането режимът в слънчеви, облачни дни и през нощта следва същия ход, но с 1-2 градуса по-висока температура.
В период на закаляване, когато няма опасност от слани, разсадът остава открит.
При оскъдно осветление и висока температура разсадите  прерастват и се изнежват, трудно понасят преместването на постоянно място и много често загиват. Закаляването позволява на растенията да развият здрави, силни стъбла и коренова система и бърза адаптация.
Сеитба на разсад  за отглеждане на зеленчуци в оранжерии с пластмасово (полиетилен или поликарбонат) покритие
Най-южни райони (тройно, двойно и единично покритие)             
Домати – 1-10 януари; 11-20 януари; 21-31януари
Пипер – 20-31 декември; 1-10 януари; 10-20 януари
Патладжан – 20-31 декември; 1-10 янари; 10-20 януари
Краставици – 20-29 февруари; 1-15 март; 20-25 февруари
За Южна България ( тройно, двойно и единично покритие)
Домати – 11-20 януари; 21-31 януари; 1-10 февруари
Пипер – 1-10 януари; 10-20 януари; 21-31 януари
Патладжан – 1-10 януари; 10-20 февруари; 21-31 януари
Краставици –20-25 февруари; 1-15 март; 10-25 март
Сроковете за Северна България са с около 10-на дни по късни от тези за Южна. В зависимост от температурните условия те могат да се изтеглят или да се забавят, но това ще се отрази върху началните срокове на плододаване.
Пиперът и патладжанът имат по-дълги срокове на вегетация и се засяват по-рано.

vige много благодаря за информацията!

Не съм видяла въпроса за патлаждана и не схващам точно какъв е, но ако е за размера, могат да станат и доста големи. Миналата година имах доста големи зелени, ето този е от вчера. Но зависи много от това, дали е първи завръз, как е поливано и тн. Тоест имала съм узрели и доста по-малки по-размер зелени патладжани, това важи и за останалите, така че не само по размер преценявам.
Този е малко над 20 см в случая.

Ето и останалите от вчера.


Вчера отскочих до село и сега пак имам работа да оправя зарзавата.
Към момента съм опекла част от пипера, остава да го обеля и затворя в буркани. Заделила съм част за пълнени чушки и част за буркани гювеч. Ще ползвам там и патладжани, домати и моркови, както и от замразеният грах и зелен боб. Останата касетка пипер, която трябва да измисля какво да правя и патладжани. Може би или ще направя още гювеч или ще ги опека и тях. Сложих да суша Сан Марцано домати и нарязах от един чушки, които се водят за сушене, да сложа тях в дехидратора след доматите.
Изкарах част от морковите, станали са огромни, ще видя как мога да ги съхранявам. Корените моркови, които са от миналата есен насяти и поникнаха само няколко в момента цъфтят. Някой отделял ли е семена от моркови по този начин? Имам май и коренов магданоз сред морковите.

Голям берекет, голямо нещо.  Оплакнах си очите. Толкова много видове чушки и сладки, и люти... (вкл. скрития текст).
По твой опит кои са най-лесни за  гледане?

А този месестия пипер какъв сорт е?

Да си кажа и аз за патладжана. Садих миналата година бял, шарен и син. Само шареният стана. Тази година заложих само на него.

пп Водя си тефтер, в които записвам кога какво съм засявала и засаждала на село и в оранжерията. Сортовете домати, краставици и тиквички. За др. не помня. Торене ,поливане, ей такива  работи. Ако ви е интересно мога да препиша основни неща.

Винаги е интересно да почерпиш от опита на другите. Но първо трябва да е ясно къде са им градинките. Някои са в Германия (Маце), имахме и от Южна Корея - Мананди, отдавна не е писал. Тоест да се знаят "почвено-климатичните условия" както казваше Куркума. Едно е бялата гагаузка пръст над Евксиноград, а друго е чернозем с тлъст слой хумус над метър. Мананди си "произвеждаше" почва на нает участък под наем и доматите му бяха на повдигнати лехи, за да се отцеждат от мусонните дъждове. Аз моите ги садя в траншеи, , които постепенно заривам и накрая загърлям, защото дядо Господ рядко полива при нас. А Маце садеше доматите под покрив, за да не ги вали дъждът, но береше доматите със стълба.