И сега какво - само аз ли не съм имала дънки в детството Първите си получих някъде към 5-ти клас, купени от сръбски събор За мое съжаление точно тогава растях бурно и ми омаляха за норматив За следващи имам спомен в зората на демокрацията - в средното училище.
Но, пък още си спомням едни "нестандартни" бели платненки - имаха подметка малко по-дебела от сините, с които играехме физкултура .... Толкова ги обичах, че миех старателно подметката след всяко обуване. Отгоре чистех с паста за зъби - да не пожълтяват И сега бих си ги носила.
Иначе, на мен любими си ми останаха все същите цветове, които обичах тогава и изчистените простички неща. Също точките, маргаритките и цветлетата като цяло ....
Друго - външно поостарявам, но ако не се виждам в огледалото, не гледам на света много по-различно .....
И всяка сутрин, като гледам нацъфтелите макове, маргаритки и синчец в полето, докато пътувам за работа, ми идва да сляза, да обуя чифт бели платненки и да вървя през високата трева, без никаква мисъл в главата .... това ми е любимо от детството. Нещо в полята през юни буквално ме хипнотизира ... Дори сега, като го пиша, усещам този вълшебен аромат на тревата и билките ...