Смятат ли ви децата ви за строги?

Сега се сещам какво им казвах когато бяха още в началните класове - ако не се организираш ти сам, винаги ще се намери някой друг да те организира, а най-вероятна чуждата организация няма да ти хареса - затова си я правиш сам да ти пасва.

Така, като ви чета, разбирам че съм строга. Да, искам да ме приемат като приятелка, но според мен ролята на родителя е да се погрижи за физическото и психическото развитие на детето, а не да се стреми да му е най-добрия приятел. Ако нещата могат да се съчетаят, то чудесно. Но аз не бих разрешила на детето да прави нещо, което знам че не е добро за него, само за да ме "харесва" повече. 
Иначе, да се върнем на темата, ограничавам им екранното време. Те имат и много извънкласни занимания/спортове и това е най-добрия начин, да се разсейват от всевъзможните устройства. Колкото по-дълго успеят да останат деца, толкова по-добре. И не искам да вървя срещу общото мнение, но ми се струва много грешно, да им се дават устройства, че да не им е скучно. Много психолози казват, че всъщност е дори полезно да оставяме децата да скучаят (не говорим за бебета и прохождащи), и скуката ги развива много повече, дори емоционално, отколкото което и да било устройство.

Всеки си решава как да си възпитава детето. Нямам против това, че на другите деца им се разрешава еди какво си. Всеки си решава кое е добре и кое не. На моя не винаги се разрешава, не винаги се купува, не всичко е позволено.
Знам за деца, които буквално не слизат от компютъра, когато са вкъщи. Излизат на училище и се прибират, за да играят. Родителите се чувстват добре, понеже детето не ги занимава с нищо, не им пречи, не мрънка....

Децата ми изобщо не ме отразяват ако се карам и съм строга. Отразяват татко си. Имам чувството, че от гласа иде разликата.
Аз се старая да не съм строга ами да съм мъдра, заплашвам ги че ще ги нашляпам рядко като прекалят тотално. Но това е, не се стига до бой, по-скоро с хитрост ги коткам. Като фокусничка съм станала, приказвам им разни измишльотини за да ги насочвам към това което трябва да правят.

Моите са на 3 и 5, синът ми вече се пристрастява към ел. игрите и трябва да измисля нещо.

Не,абсурд...
Ние сме приятели.
Веднъж се карам нещо и чувам"Ааа,недей така,искам си пак добрата мама..."
Равноправен член на семейството е,изслушвам го,говорим убеждаваме се...
Сега е тийн и ги върши едни...
Но хем му се карам,хем го прегръщам и целувам.Така повече се вслушва.
На баба си,която уж е строга,прави напук.

Зависи какво се разбира под строга.
Моето дете е на 7г, има задължения, които държа да си спазва. Стаята й е нейна задача, подрежда си я, ако прави нещо в другите стаи, искам да си прибере нещата. Пример:носи някакви свои вещи в спалнята, защото гледа там телевизия, след това искам да ги прибере обратно. Няма неконтролируем достъп до таблет/телефон. Храним се всички заедно, не кой когато е на кеф. Не всяко нещо, което е поискала е получила. Няколко пъти съм я хващала да лъже, след това имаше наказание. Не заради опасността от направеното, а за да осъзнае, колко лошо нещо е да лъжеш. Разбира се винаги говорим и обсъждаме какво, как, защо е станало, какво е можело да бъде.
Много говорим с нея, обсъждаме всякакви теми, но и държа да не уеднаквява ролите. Родителите взимат решенията, не децата. Понякога ми се струва, че иска да приема нещата нейните решения да са със същата тежест като нашите. Като цяло тяхното поколение (наблюдавайки и деца на приятели) поставят родителя в ситуацията да изпълнява желания веднага, каквото детето направи го счита за услуга към родителя, не нещо, което е задължение. Някак и родителите сме по-склонни да им поемем част от нещата, които са изцяло тяхно задължение, че нещо да не се претовари детето. В прав текст ми е казвала, че съм лоша, но също и че съм най-добрата майка, така че за момента на нейната оценка не мога да разчитам. Достатъчно ми е, че е самостоятелна, добра е в отношенията си с приятелчета, търси нашето мнение и съвети.

А как ще се научи да оцелява в света на възрастните, ако е свикнала да общува само с момичета? Изобщо... какъв е смисълът на подобно училище, на какво ги учи? И аз съм вярваща, но подобно училище ми звучи като ужасно място. С какво те привлече тази идея?

Вие си знаете, разбира се, но как това девическо училище ще помогне за възпитанието и осъзнаването на детето?
Не, че ви упреквам, всеки си има гледна точка, просто ми е интересно....

Прекалената строгост, както и прекалената свободия не са добре....както нищо прекалено в този живот....

При тях нещата са по-различни, защото тези училища са от най-читавите, имат академични постижения и дисциплина. Не е толкова лесно да се запише момиче в такова училище, има си подбор. Вероятно аз също бих записала детето си, ако училището е с висок статус.

Изумявате ме с подобни разсъждения, чак не мога да повярвам какво чета. Детето общува с достатъчно момчета извън училище в квартала и изобщо не изпитва притеснения при общуване с деца от другия пол. Всъщност, много от приятелите й са именно момчета. Вярвайте ми, нищо кой знае какво не изпуска. Ще се научи да оцелява така, както са се научили да оцеляват много поколения, завършили девически училища преди нея, защото това е училище с дълги традиции и предполагам се сещате, тя не е от първия випуск . Детето не е в католическо училище, защото сме много дълбоко религиозни, а поради факта, че училището е с изключително високо качество на преподаване.
И между другото "католическо" и "строго" не значи "задръстено". Децата имат програма за сексуално образование и полово съзряване, която е съгласувана с родителския комитет. Детето ми разговаря без никакво неудобство по много теми, по които други деца основно хихикат и се червят, именно защото са й обяснени по подходящ начин за възрастта й от квалифицирани учители.

А обясняват ли им, че трябва да са непорочни до сватбата?

Да! Ако не дай си Боже разберат, че някоя е загубила девтсвеността си, я жигосват и я пращат в манастир до края на живота й

Не, не съм строга. Бързо паля и много се караме, но не мисля, че се страхува от мен и ме смята за строга. Много бързо ми минава ядът и като цяло съм Мека Мария. Баща му пък пали по-трудно, но повече го държи. Но и той не е от строгите родители.

Не мога да съм строга, в смисъл нарочно да се държа гадно и злобно с цел постигане на перфектни резултати.

Иначе имаме правила, които не се пристъпват. Има опити за нарушение, има и повишаване на тон и санкции.

Мисля, че строгостта се разбира различно.
Мисля, че всичко зависи от това как подхванеш децата от малки.
Нашият син винаги е имал занимания, във възрастта, в която почвст да скиторят, ние се преместихме на село и всяко мърдане зависи от нас, за да го свалим в града.
За мен решение за дигиталните устройства беше, че компютър в къщи не се купи до 3ти клас може би. Аз работех на служебен лаптоп, мъжа ми си имаше компютрите в офиса.
На към 13 г синко се зариби по риболова и всяка събота и неделя почти сме/бяхме на риба. Колко пари са отишли по реките и клоните като примамки ... но пък не е имало стоене пред компа.
Занимания разни - спорт, език и седмицата се запълва. Чак не стига време за учене