Обмислям Бебе с Инсеминация от Донор

  • 15 784
  • 187
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 413
Подкрепям авторката, смело начинание! Не е редно да се лишиш от това да бъдеш майка заради липса на подходящ партньор.

Пожелавам ти успех!

# 16
  • Мнения: X
Абсолютно! Аз чакам резултата от първия опит. Честно казано се уморих да търся и да се надявам, че ще срещна човек, с който сме на една вълна и ще искаме да имаме заедно дете. След последната ми връзка реших, че всъщност искам да имам дете независимо дали ще го отгледам сама или с някой. Всички знаем, че за децата идеалният вариант е да имат двама любящи родители. Повечето ми приятелки са разведени и много от тях са отгледали децата си без съпруг, какъвто е бил първоначалният план. Реших да рискувам. Това е което винаги съм искала. Отне ми много време за да се реша да последвам мечтата си сама! Сигурно много хора няма да разберат решението ми но и защо е нужно да обяснявам на някого. Майка ми също ме подкрепя. Каза, че съм много смела! Малко ме е страх! Но сигурно е нормално!

# 17
  • Мнения: 22 867
KamBg, аз пък само се радвам на такива жени като теб! Хубаво е да имат двама родители децата, но по-хубаво е да растат в спокойна атмосфера и да се отглеждат с любов. Че има дечица и с двамата родители, но живеят в някакви лудници, не в нормални семейства. И, да смели сте, наистина, щом вземате решението и тръгвате да го осъществявате. А това, че се страхуваш, е нормално. Едва ли има жена, забременяла от съпруга си, без проблеми, която да не се е страхувала, въпреки че има подкрепата му. Стискам палци да ви се получават нещата, и на теб, и на другите, нека се сбъднат мечтите ви, наистина децата са нещо, заради което си струва да се бориш и да успяваш.

# 18
  • Мнения: 413
Може ли аз да попитам нещо. С риск някой да се смее на въпроса ми, какво се знае за този донор?
Наясно съм, че някои банки предоставят информация за бъдещият баща, но доколкото знам това са ръст, произход, цвят на косата и такива. Още здравна информация.

Нещо за умствен капацитет споменава ли се? Добро физическо здраве не означава непременно високо iq. Освен това в много случеи децата взимат гени от пра-родителите. За тях нещо споменава ли се? Едно куче като развъждаш искаш снимки на майката и бащата, за да не ти се родят мишки и да не можеш да ги продадеш после.

# 19
  • Мнения: X
Labrex, благодаря много за милите думи. Чакам с нетърпение да разбера дали опитът ми е успешен. ❤❤❤
Tulitta, не знам какво биха казали по-запознатите от мен, но за донора не дават много информация. Общо какъв фенотип е - ръст, тегло, цвят на очите и косата и професия. Четох по форуми и статии на сайтовете на някой клиники, че на някой места имало и детски снимки и инфо защо са решили да станат донори. В клиниката, която ходих не беше така. Информацията е оскъдна, макар че имаха договор с датската банка и ползваха донорски материал от там. Но мисля, че този въпрос може да се проучи по-обстойно и да се намери място, което предоставя повече данни. Като цяло донорстворо в Бг е анонимно, така че...човек трябва да реши за себе си дали ще рискува. Моят последен "приятел" при това дългогодишен беше доста потаен. Не съм сигурна, че би ми споделил за наследствени заболявания в техният род.

Последна редакция: пт, 04 юни 2021, 09:00 от Анонимен

# 20
  • Мнения: 901
Стискам палци да се е получило! Може ли да споделиш малко повече за процедурата? Ако разбира се не те притеснява това.

Абсолютно! Аз чакам резултата от първия опит. Честно казано се уморих да търся и да се надявам, че ще срещна човек, с който сме на една вълна и ще искаме да имаме заедно дете. След последната ми връзка реших, че всъщност искам да имам дете независимо дали ще го отгледам сама или с някой. Всички знаем, че за децата идеалният вариант е да имат двама любящи родители. Повечето ми приятелки са разведени и много от тях са отгледали децата си без съпруг, какъвто е бил първоначалният план. Реших да рискувам. Това е което винаги съм искала. Отне ми много време за да се реша да последвам мечтата си сама! Сигурно много хора няма да разберат решението ми но и защо е нужно да обяснявам на някого. Майка ми също ме подкрепя. Каза, че съм много смела! Малко ме е страх! Но сигурно е нормално!

# 21
  • Мнения: 413
Labrex, благодаря много за милите думи. Чакам с нетърпение да разбера дали опитът ми е успешен. ❤❤❤
Tulitta, не знам какво биха казали по-запознатите от мен, но за донора не дават много информация. Общо какъв фенотип е - ръст, тегло, цвят на очите и косата и професия. Четох по форуми и статии на сайтовете на някой клиники, че на някой места имало и детски снимки и инфо защо са решили да станат донори. В клиниката, която ходих не беше така. Информацията е оскъдна, макар че имаха договор с датската банка и ползваха донорски материал от там. Но мисля, че този въпрос може да се проучи по-обстойно и да се намери място, което предоставя повече данни. Като цяло донорстворо в Бг е анонимно, така че...човек трябва да реши за себе си дали ще рискува. Моят последен "приятел" при това дългогодишен беше доста потаен. Не съм сигурна, че би ми споделил за наследствени заболявания в техният род.

Ами това е доста важно. Не толкова дали ще ти се роди дете със сини или зелени очи, а дали няма някаква наследствена болест. За това и се запознават младите с родителите - родителите да преценят изборът на детето си, а децата да видят що за семейство има избранникът, за да не му скъсят животеца след сватбата.

# 22
  • Мнения: 15 356
Аз от тази тема ,разбрах че е паднало ограничението за възрастта за донорки на Я.На 36 и съм с перфектни яйцеклетки,много добре отговорих на стимулацията за нашето инвитро.Говорих с моят лекар и влизам в програмата,може би другият месец ще започнем,ще видим.

# 23
  • Мнения: X
Bobby, разбира се, че мога да споделя повече. Чакам резултат другата седмица, ако не е успешно ще пробвам инвитро. При мен стана бързо, пуснаха ми хормонални, посявка и някои изледвания, които се правят задължително преди инвитро процедури /като СПИН, хепатит.../. Ако се интересуваш ще погледна по-точно за да ти кажа. Биха ми 2 инжекции за да се спука фоликулът и на 14тия ден беше планирана процедурата. Първо проверяват яйцеклетката и т.н. и след това си все едно на АГ преглед. Ползва се спекулум и поставят материала с нещо като дълга спринцовка. Не е болезнено. Оставаш така около 30 минути. Не е приятно, но не е нищо, от което да се притеснява човек. Мисля, че момичетата които са правили много опити за инвитро са се мъчили много повече /инжекции, стимулации и т.н./.

Стискам палци да се е получило! Може ли да споделиш малко повече за процедурата? Ако разбира се не те притеснява това.

Абсолютно! Аз чакам резултата от първия опит. Честно казано се уморих да търся и да се надявам, че ще срещна човек, с който сме на една вълна и ще искаме да имаме заедно дете. След последната ми връзка реших, че всъщност искам да имам дете независимо дали ще го отгледам сама или с някой. Всички знаем, че за децата идеалният вариант е да имат двама любящи родители. Повечето ми приятелки са разведени и много от тях са отгледали децата си без съпруг, какъвто е бил първоначалният план. Реших да рискувам. Това е което винаги съм искала. Отне ми много време за да се реша да последвам мечтата си сама! Сигурно много хора няма да разберат решението ми но и защо е нужно да обяснявам на някого. Майка ми също ме подкрепя. Каза, че съм много смела! Малко ме е страх! Но сигурно е нормално!

# 24
  • Мнения: 901
Много ти благодаря! От сърце желая да не ти се налага да стигаш до инвитрото 🤗
Bobby, разбира се, че мога да споделя повече. Чакам резултат другата седмица, ако не е успешно ще пробвам инвитро. При мен стана бързо, пуснаха ми хормонални, посявка и някои изледвания, които се правят задължително преди инвитро процедури /като СПИН, хепатит.../. Ако се интересуваш ще погледна по-точно за да ти кажа. Биха ми 2 инжекции за да се спука фоликулът и на 14тия ден беше планирана процедурата. Първо проверяват яйцеклетката и т.н. и след това си все едно на АГ преглед. Ползва се спекулум и поставят материала с нещо като дълга спринцовка. Не е болезнено. Оставаш така около 30 минути. Не е приятно, но не е нищо, от което да се притеснява човек. Мисля, че момичетата които са правили много опити за инвитро са се мъчили много повече /инжекции, стимулации и т.н./.

Стискам палци да се е получило! Може ли да споделиш малко повече за процедурата? Ако разбира се не те притеснява това.

Абсолютно! Аз чакам резултата от първия опит. Честно казано се уморих да търся и да се надявам, че ще срещна човек, с който сме на една вълна и ще искаме да имаме заедно дете. След последната ми връзка реших, че всъщност искам да имам дете независимо дали ще го отгледам сама или с някой. Всички знаем, че за децата идеалният вариант е да имат двама любящи родители. Повечето ми приятелки са разведени и много от тях са отгледали децата си без съпруг, какъвто е бил първоначалният план. Реших да рискувам. Това е което винаги съм искала. Отне ми много време за да се реша да последвам мечтата си сама! Сигурно много хора няма да разберат решението ми но и защо е нужно да обяснявам на някого. Майка ми също ме подкрепя. Каза, че съм много смела! Малко ме е страх! Но сигурно е нормално!

# 25
  • Мнения: X
Благодаря Bobby, дано! Ще споделя другата седмица. Ако не е успешно не искам да се отчайвам. Виждам че тук много хора споделят за техния опит и ще вземам пример от тях да следвам целта си /даже мечта не просто цел/ ❤
Много ти благодаря! От сърце желая да не ти се налага да стигаш до инвитрото 🤗
Bobby, разбира се, че мога да споделя повече. Чакам резултат другата седмица, ако не е успешно ще пробвам инвитро. При мен стана бързо, пуснаха ми хормонални, посявка и някои изледвания, които се правят задължително преди инвитро процедури /като СПИН, хепатит.../. Ако се интересуваш ще погледна по-точно за да ти кажа. Биха ми 2 инжекции за да се спука фоликулът и на 14тия ден беше планирана процедурата. Първо проверяват яйцеклетката и т.н. и след това си все едно на АГ преглед. Ползва се спекулум и поставят материала с нещо като дълга спринцовка. Не е болезнено. Оставаш така около 30 минути. Не е приятно, но не е нищо, от което да се притеснява човек. Мисля, че момичетата които са правили много опити за инвитро са се мъчили много повече /инжекции, стимулации и т.н./.

Стискам палци да се е получило! Може ли да споделиш малко повече за процедурата? Ако разбира се не те притеснява това.

Абсолютно! Аз чакам резултата от първия опит. Честно казано се уморих да търся и да се надявам, че ще срещна човек, с който сме на една вълна и ще искаме да имаме заедно дете. След последната ми връзка реших, че всъщност искам да имам дете независимо дали ще го отгледам сама или с някой. Всички знаем, че за децата идеалният вариант е да имат двама любящи родители. Повечето ми приятелки са разведени и много от тях са отгледали децата си без съпруг, какъвто е бил първоначалният план. Реших да рискувам. Това е което винаги съм искала. Отне ми много време за да се реша да последвам мечтата си сама! Сигурно много хора няма да разберат решението ми но и защо е нужно да обяснявам на някого. Майка ми също ме подкрепя. Каза, че съм много смела! Малко ме е страх! Но сигурно е нормално!

# 26
  • INFJ
  • Мнения: 9 135
А защо не директно с инвитро? Доколкото знам обикновената процедура е като да правиш секс, може да не стане веднага.

# 27
  • Мнения: X
Лекарката ме посъветва така, дори инсеминацията е на ест цикъл, без стимулация.
А защо не директно с инвитро? Доколкото знам обикновената процедура е като да правиш секс, може да не стане веднага.

# 28
  • Мнения: 816
Но то и с инвитро нямагаранция, че ще стане от първият път. Отделно са доста пари и много хормони и инжекции. Може да видите статистиката по ФАР - а спрямо годините , процентът успели доста намалява.
Някои си успяват с инсеминация, някои не , но си заслужава според мен да си спестиш инвитрото , ако стане.

# 29
  • Мнения: X
Sanssa и аз също смятам така. Опитах, ако не е успешно продължавам напред. Ако пък се е получило ще ми спести ходенето по мъките с хормоналните инжекции и всичко друго. Доколкото четох за успеваемост при инсеминацията е едва 10-20%. Но аз съм настроена положително. Другата седмица ще си направя ще стане ясно...Rolling Eyes
Но то и с инвитро нямагаранция, че ще стане от първият път. Отделно са доста пари и много хормони и инжекции. Може да видите статистиката по ФАР - а спрямо годините , процентът успели доста намалява.
Някои си успяват с инсеминация, някои не , но си заслужава според мен да си спестиш инвитрото , ако стане.

Общи условия

Активация на акаунт