Отговори
# 15
  • Мнения: 18 684
А няма ли, преди да се пристъпи към фактическо осиновяване, някакво опознаване с детето и тогава да се вземе окончателно решение. Допреди 20-ина години бяха в домове и ги местеха в различни домове и по възраст, ако имат някакви прояви, докато навършат 18 или завършат средно образование и после излитат. Сега не знам как е точно, ама ако ще обикаля по институции, пак ще е в извънсемейна среда и няма много смисъл от осиновяване. И аз мисля, че не е реална темата, поне се надявам, заради доброто на детето.

# 16
  • Мнения: 1 560
Знам за такива интернати за "проблемни деца" в Германия, специално за Бон.
Но доколкото знам финансирането е скъпо дори за немския стандарт и приема е след определена възраст.
Някои деца успяват да завършат с абитура, което е много сериозна подготовка и с тях влизат директно в университет.

# 17
  • Мнения: X
Може да са го взели като е бил бебе.
Съседи осиновиха бебенце - ромче. Добри хора са, скромни и тихи. Бащата българин, а майката - туркиня, добра домакиня. Като стана на 7г и почнаха проблемите - крадеше, лъжеше, дори не сядаше на пейката пред блока с другите деца, а клечеше. Преместихме се и не съм ги виждала отдавна. Но мисълта ми беше, че сякаш има нещо у хората, което не зависи от възпитанието. Нещо вродено, втъкано в характера и предавано с  поколения.

# 18
  • Мнения: 607
Много е важно да ги има тези интернати, пиша от личен опит, в чужбина съм, докато са малки проблемните деца няма проблеми,  обгрижваш си ги, развиваш си ги, но навлязат ли в пубертета, има моменти, когато е непоносимо поведението. Давам пример, моят ще стане на 12, не се срамува от голотата си и като иска да иде по малка нужда на поляната в парка ......еми сещайте се, не става така, има малки деца, той не може на 18 пак така да се разхожда. Докога може това да го издържат родителите. Не знам изобщо, как се оправят родителите в България, нашето не е в интернат, но вече се замисляме. Няма друг начин.

Последна редакция: ср, 28 апр 2021, 10:53 от beo

# 19
  • Мнения: 11 737
Не разбирам тези, което веднага нападнаха авторката. Жената търси помощ, защото явно не може да помогне на детето си. Знам и за биологични деца, където положението е отчайващо откъм поведение и проблеми. И не е задължително вината да е само в родителите, защото да кажем други деца в семейството нямат такъв проблем. Преди да я нападнете помислете и отговорете честно, ако нейното дете е в класа на вашето? Дали пак ще сте на същото мнение? Голяма част от осиновените деца имат нарушение на привързаността. Това е емоционален дефицит, което го изпраща към психологическите проблеми. Лесно е да се каже да се води на специалист, но специалисти в работата с осиновени деца с проблемно поведение просто няма у нас. Т.е има, но са изключително малко. Това не е предпочитана област от психолозите и психотерапевтите. Дори и да се намери такъв специалист консултацията тръгва от 30-35лв на сеанс, а това е дълъг процес. Спорт или арт занимания помагат при някои деца, но не при всички. Изпробвано лично. Дъщеря ми има страхотни данни за спортистка, но не е способна на еднообразни тренировки и очакване, отделно още не разбира смисъла на състезанието. Не става и за отборни спортове...
- нарушена привързаност
- обучителни затруднения
- хиперактивност
- трудна концентрация
- бърза уморяемост/ загуба на интерес
- липса на мотивация за справяне с трудни неща или постигане на някакви успехи
- липса на визия за бъдещето, на мечти
Да изброявам ли още от букета от всевъзможни проблеми, които се срещат с по-голяма честота при осиновените деца?
Никога не сравнявайте едно осиновено дете с вашите биологични. Най-малкото вашите деца са желани, планирани, бременностите - следени и обгрижвани, пили сте си добавките, яли сте хубава храна, водили сте здравословен начин на живот по време на бременността и през тези месеци сте чувствали детето в себе си, говорили сте му, ритало ви е... Осиновеното дете не е имало нищо от това, защото то от зачеването си е нежелано, бреме, заченато от бедни и не особено образовани родители.
Пансион и интернат не означава изоставяне, защото те са към училище.
Към авторката - поискайте от социалните да Ви насочат към ЦОП (дневен център), където има подходящи специалисти, което да работят с детето.

# 20
  • Мнения: X
Авторката не е влизала във форума откакто е публикувала темата. Но аз открих съвсем случайно дом/пансион за такива деца и той се намира точно до нас (в Бургас).
Авторке, ако желаеш пиши ми на лични и мога да ида до този дом, да поискам телефонен номер за връзка и поне основни неща да питам.

# 21
  • Мнения: 4
Духовната семинария е място, в което момчета учат и живеят.
Но едва ли такова място, а и което и да е място, ще ви реши проблемите! Потърсете професионален психолог

Да, аз такъв вариант търся - духовен пансион или със силно застъпена психологическа работа, спорт, изкуства, музика. Имате ли идея за такива конкретно?

На всички "доброжелатели", които се ме осъдили и критикували без да са запознати със ситуацията, мога да кажа, че съм опитала всичко, подчертавам, всичко възможно - и работа с психолог, двамата заедно и само  за него докато беше по-малък ( сега няма как да го заведа насила), спортуване активно от 5-годишна възраст, но се отказа тази година след 7 години инвестирани в спорт, музика, аз не спирам с терапията  за мен - с терапевт, семейни констелации, курсове и какво ли не, беше една година и в алтернативно училище ...

# 22
  • София
  • Мнения: 38 202
На колко години е ?

# 23
  • Мнения: 357
Авторката не е влизала във форума откакто е публикувала темата. Но аз открих съвсем случайно дом/пансион за такива деца и той се намира точно до нас (в Бургас).
Авторке, ако желаеш пиши ми на лични и мога да ида до този дом, да поискам телефонен номер за връзка и поне основни неща да питам.
Моля, споделете къде е това място!!! Една разходка до него, би отрезвило напъващите хормони у младежите.

Общи условия

Активация на акаунт