Катерене по корпоративната стълба

  • 3 747
  • 64
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 861
Да се самопредложиш за по-високата позиция не ми се струва правилно. Ако са обявили вътрешен конкурс, тогава да, кандидатстваш си. Но ако няма такива неща, а просто има една по-висока позиция отворена, смятам че началниците ти са тези, които ще преценят дали на теб да я поверят, дали на друг или ще търсят външен човек. Това вече според качествата и спецификите.

Иначе дали вътрешен или външен човек се търси - имам наблюдения от фирмата, в която работи мъжа ми - той е от средния мениджмънт.  Част от висшия мениджмънт е тръгнал от най-най ниско ниво. Това са хората, които скатават, не влизат в конфликти, нагаждат се. Вярно, част от тях добре познават работния процес, но не допринасят с някакви кой знае какви идеи или проекти, защото просто си пазят гърбеца и службичката. Имаха и няколко външни, които дойдоха от други големи компании в други сфери, но си имаха управленски опит просто. И на тях не им се получи за дълго. Те пък не познаваха продуктите, процеса, спецификата и бързо се ориентираха към други поприща, а някои от тях  " поеха нови предизвикателатва", ако ме разбирате....

# 16
  • Мнения: 31
Интересни мнения прочетох. Бяха ми полезни.
От моя опит: ако не си се подмазвал на шефовете (говоря за България), няма да видиш по-голяма заплата, нито по-висока позиция.

# 17
  • Мнения: 40 744
Интересни мнения прочетох. Бяха ми полезни.
От моя опит: ако не си се подмазвал на шефовете (говоря за България), няма да видиш по-голяма заплата, нито по-висока позиция.

Зависи, има много варианти. Ако си добра в работата за теб няма пречка - или ще ти я вдигнат за да не те загубят, или ще се преместиш за повече пари. "Подмазване" или да го наречем умение да продаваш усилията и успехите си, са от полза за кариерата, но ако е само за заплата май вече повечето работодатели се усетиха, че ако не плащаш не получаваш и се опитват да плащат. А  ако не го правят - губят хора, това се отразява на проекти и поръчки и от там на цялата фирма. Е да, не важи за всички браншове, някъде все още шефът е господар и повелител, коли, беси и уволнява с думите "десет чакат за твоята позиция". Обаче за много браншове не е така - чакат десет, ама некадърни или най-малкото необучени.

Като сме се заговорили за стълби, работещите в чужди фирми е добре да имат идеята и за "стъкления таван", макар че едва 99% ще се ударят в него, та едва ли му е тук мястото.

# 18
  • Мнения: 965
Мазненето е за екземпляри без особени качества и обикновенно се толерира в компании с токсична култура. Колкото по-нагоре се катерят, толкова повече проблеми създават за околните. Станете незаменими в работата и работете заради самата работа, а не за стълбицата. Създайте собствен бизнес и така ще извоювате независимост. Работа има за целия китайски народ - израствайте със замах, разумна стратегия и финес.

Последна редакция: вт, 27 апр 2021, 13:22 от Пух

# 19
  • Мнения: 40 744
Собственият бизнес съвсем не е панацея - не е най-доброто за всички, даже за повечето.

# 20
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
Интересни мнения прочетох. Бяха ми полезни.
От моя опит: ако не си се подмазвал на шефовете (говоря за България), няма да видиш по-голяма заплата, нито по-висока позиция.

Значи си работил(а) само за кофти фирмички. Моя опит е съвсем различен както в международните компании в които съм работила, така и в българските фирми с които съм се сблъсквала. Но тук идва въпроса щом средата е токсична и е нужно подмазване, защо тогава се натискаш да се развиваш във фирмата? Аз лично не бих се занимавала, по-скоро в момента в който усетя, че има нещо, което не съвпада с моите ценности и разбирания си хващам багажа.

# 21
  • Мнения: 12 725
От моите наблюдения, обикновено ръководството избира, а не се самопредлагаш. Това, че отлично се справяш на ниво изпълнител, не означава, че ще си също така отличен ръководител. Работата не е същата, само че по-високо платена - различна е, необходими са други качества, които не е сигурно, че притежаваш.
Не пречи да проведеш разговор с ръководителя си, ако узнаеш за добра свободна позиция. Но ако те харесват  там, където си си и не те издигат, се оглеждай за по-добро  място другаде.

# 22
  • Мнения: 3 768
Дами,
Струва ми се, че повечето мнения стъпват на чужд опит или индиректни наблюдения, или са от недоволни.
Като израстнал в корпоративна среда на чужда компания в БГ с ценности и политики, ще споделя:
Корпорациите предпочитат да развиват хората си.
Фирмената култура е нещо, което не се насажда или привнася. Да има си моменти за търсене на външни кандидати, но предпочитанието е млада кръв отдолу.
 Има си форми за развитие, деклариране на интереси, хоризонтални или вертикални, оценки и т.н.
Всички работни места от оператор До директор и т.н се обявяват външно и вътрешно. Вътрешните кандидати в повечето случаи дори е задължително да се интервюират.
Това, което външните и неопитно кандидати не знаят често, е че в корпоративните компании се привеждат ситуационни интервюта на база политики и ценности. Често се случва са идват неподготвени хора. Дори непрочели историята на компанията и т.н.
За съжаление в БГ всеки мисли, че щом е учил е направо за началник... не си ли бил “в обувките” на оператор или по-ниско ниво под някаква форма, няма шанс да разбираш. Затова са и стажантските програми.
Имайте предвид, че CV с нова работа на 2-3 години не говори добре за кандидата, в повечето случаи. Да не говорим, че някои сменят работа на 1-2 г . Да така се расте в заплата Simple Smile
Но какви ценности търсите? Каква среда и т.н

Има си хора за всяка работна среда!успех на каквото и поприще да изберете!

# 23
  • Мнения: 12 725
Собственият бизнес съвсем не е панацея - не е най-доброто за всички, даже за повечето.
Собственият бизнес е голямо напрежение и отговорност, която няма с кого да бъде споделена. Определено повечето хора не си дават сметка за какво става дума.

# 24
  • Мнения: 40 744
Дами,
Струва ми се, че повечето мнения стъпват на чужд опит или индиректни наблюдения, или са от недоволни.
Като израстнал в корпоративна среда на чужда компания в БГ с ценности и политики, ще споделя:

А аз, като преминала през 5 - 6 чужди концерна и то водещи в света в своята област, с многомилиардни обороти, ще ти кажа:
- Има изключително голяма разлика от фирма до фирма и ако опитът ти е само от една ти се явяваш като един от слепците от притчата за слона*.
- Огромна е разликата между световните фирми от бранш до бранш - няма нищо общо между  фирми от ИТ бранша, от енергетиката и тежката промишленост, от фармацията и т.н.
- Огромна е разликата и в националността на фирмите.
- Огромна разлика има и между това дали работиш във фирма на борсата (особено американска) или в затворена семейна компания.
- Фирмата си е фирма, но как ще е при теб конкретно зависи от локалният мениджмънт (не само в българския клон, но и региона). В два отдела на една и съща фирма може да е много различно.
- Като цяло нещата стават все по-динамични и практиката от моята младост хора да работят 20-30 години в една фирма ( в това число и топ мениджъри) вече я няма, има бърза ротация. Особено при фирмите на борсата - при тях всяка промяна се приема като знак за нещо от акционерите и затова се прави заради самата себе си, а не поради нужда или стратегия.
- Много често най-големите фирми ама изобщо не ги е грижа какво става в България, когато си определят политиката. Може местният клон да се справя супер и да го разтурят и да го направят филиал на Румънския например, защото горе някой си прокарва някоя политика. Никой не го е грижа, че губят пазар (колко е българският пазар?)
- Много от тези концерни са си жив социализъм, идеална среда за сървайвъри, особено средният мениджмънт (не за България, за регионите). Всяка сутрин един такъв сървайвър се събужда и първата му грижа е да си сложи тенекията на задника за да си го опази. И после, ако без да я изпуска може да свърши и някоя работа, върши я.
- Почти навсякъде показността печели над истинската работа. Един го даваха на пример на корпоративно ниво, че бил написал нам колко си отчета за година, а друг го наказаха, понеже не влизал и не лайквал във фирмения чат. И изобщо административната работа на места надминава 50% от времето. Как ли сме работили някога, когато нямаше интернет и се оправяхме с по десетина факса на ден?
- По времето на бай Тошо и Горбачов имаше един лаф, че в СССР Горбачов прави перестройка,  а у нас Тошо прави ПЕРЕСТРУВКА. Е, в 90% от фирмите и фирмената политика, и HR-отдела са си пълна переструвка. Добре, че детето ми започна работа в истинска фирма за да видя истински и вършещ си работата HR отдел, защото аз не бях виждала.

И не, не съм недоволна, стигнала съм до върха на йерархията в кариерата си, но е вярно, че не ми е харесало особено. И сега ми е много по-добре да обикалям контейнерите по улиците.

Но за да обобщя - не може да се обобщава, защото макар наглед да е еднакво има огромни разлики. И всеки е хващал слона за различен орган*. И съвсем не казвам, че работата в чужда фирма е нещо лошо, даже напротив - има много предимства пред българска такава и за много хора (повечето) е най-доброто, което ще им се случи в кариерата. Но просто нека не обобщаваме и дай боже всеки да има късмет да попадне на добро място.

* споменатата по-горе притча за слона:
https://vibes.bg/pritcha-za-slona-ili-zashto-razbirame-zhivota-razlichno/

# 25
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Дами,
Струва ми се, че повечето мнения стъпват на чужд опит или индиректни наблюдения, или са от недоволни.
Като израстнал в корпоративна среда на чужда компания в БГ с ценности и политики, ще споделя:
Напротив, мисля че мненията бяха предимно от личен опит. И естествено за всеки истината е различна.

# 26
  • Мнения: 965
Не те ли промотират за година-две: бягай с 200. В корпорация нещата стават по-бавно и тромаво.. понякога твърде бавно и супер тромаво, поради нежелание на директния мениджър да развива служителите. Стигне ли се до намеци и пазарлъци, нещата не са добре. Трябва да се случват естествено и да се обсъждат на перформънс ревютата (2 пъти годишно). Пълно е с фирми и фирмички с интересна работа и много възможности. Всеки може да намери мястото си. Ако човек е достатъчно упорит да стои 10/15/20г. в един момент ще е най-старши, защото всички други или ще са промотирани, или напуснали отдавна или починали. Но за промоцията никога няма гаранции. В кръга на шегата и не на шега, ако човек е добър в това, което прави като изпълнител, няма да бъде промотиран, защото няма кой да работи :-х

Всичко е искрено и лично - ще карам направо: аз мразя корпорациите и борбата на колеги, без необходимия житейски опит и капацитет да стават началници. Всеки иска да е началник, на баницата мекото и на работата лекото, но преди всичко трябва да се запита дали и защо заслужава да е начело, да може да се погледне отстрани, да бъде истински лидер, професионалист и преди всичко човек. Всъщност колкото по-нагоре се катерите по стълбицата, толкова повече стреса ще е по-голям и по-малко време ще отделяте на важните неща в живота. Истината е, че много началници умират от преяждане, препиване и цигари, самота и сърдечни проблеми, хронични и дегенеративни болести. Повечето хора знаят, че корпорация в САЩ и Западна Европа е едно, а съвсем друго е малко подразделение или аутсорс в България. Има голяма дискриминация, върши се най-черната работа, развитието не се базира на обективни фактори, оценяването е неадекватно, хората безпринципни, хаоса пълен, а културата най-често не отговаря на претенциите, бюджета е недостатъчен, очакванията са големи, крайните срокове нереалистични, работи се със стара техника излизаща извън строя и т.н. Не на последно място съществува моралната дилема дали да работим за корпорации, които се свързват със замърсяване на природата в огромни размери, изяждане дребния и среден бизнес, производство на вредни за здравето на човека продукти и др. Като цяло корпорациите стават за начало на кариера и впечатляващо резюме, но не са добри за дългосрочно развитие: пълни са с всякакви **** и сигурноста е привидна. Няма нужда да чакате Х години, за да не ви промотират, да ви бият шута преди коледа, да се отегчите или депресирате от работата, да си загубите здравето и младините или вечно да се оплаквате (всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно).

Едно е сигурно за корпорациите - пълно е с неразказани истории и много хумор. Като шеговитите и откровенни до цинизъм 10 корпоративни урока. Прегледайте и карикатурите за Дилбърт на Скот Адамс. Сетих се и за  притча за мравката. Или анимираните изображения от Гифи. Ако откриете британския комедиен ситуационен сериал "The Office", забавлението ще е пълно и гарантирано Simple Smile

Последна редакция: пн, 03 май 2021, 01:41 от Пух

# 27
  • Мнения: 3 587
" Не те ли промотират за година-две: бягай с 200. В корпорация нещата стават по-бавно и тромаво.. понякога твърде бавно и супер тромаво, поради нежелание на директния мениджър да развива служителите. "
Още тук спрях да чета сериозно. Трудно на някого (дори без менидържски опит) би му хрумнало, че директният мениджър разполага с неограничен бюджет да си издига всяка година служителите, само щото има "желание".
Нататък по диагонал минах, предполагам има някакъв препис от цитирани книги, но едва ли нещо с разбиране.
А, и от "преяждане, препиване и цигари, самота и сърдечни проблеми, хронични и дегенеративни болести" умират и много звезди в Холивуд. Без да са началници на аутсорс в България, нали.

# 28
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
Пух, това важи с пълна сила за корпорациите с които си се сблъсквала може би, но съвсем не е така за всички корпоративни фирми в България.   От екип до екип в една фирма има балкан разлика, какво остава за самите фирми.

# 29
  • Мнения: 244
Много интересна за мен тема, тъй като и аз имам подобна дилема. Работя в международна финансова компания с офис от 1200 човека в БГ. Миналото лято, след една година в сегашния ми екип, говорих с тийм лидера ми, че желая да се издигам (в моя случай от analyst  да стана senior analyst) и да ми дава повече задачи. Той реагира супер позитивно и каза, че е чудесно, че проактивно искам да поемам повече отговорност. В нашата фирма обикновено април-май е периодът на повишенията и имах големи очаквания, че това ще се случи, но уви, шефът каза, че в момента нямало възможност за синиъри, първо трябвало да се разрасне екипът. Ние сме 10 човека, имаме 1 синиър и една синиърка в майчинство, която ще се върне това лято. Само че аз август ще направя 2 години в този екип, а не се случва нищо. С ипотечен кредит съм и сериозно се замислям дали да не се пробвам на друго по-добре платено място. От друга страна сегашната ми работа е много спокойна, никога не се работи извънредно, няма стрес, заплатата ми е добра... Много внимателно трябва да си пресметна плюсовете и минусите.

Общи условия

Активация на акаунт