Катерене по корпоративната стълба

От голяма компания до голяма компания....поне сектора трябва да ни кажеш, за да получиш адекватни отговори.
Политиките са толкова различни, че чак противоположни.

Зависи от сферата на дейност, но все пак - трябва да докажеш, че заслужаваш повишението, да правиш повече от очакваното, да се раздаваш - и ще те повишат. От личен опит ти говоря.

Работила съм в 2 корпоративни фирми и политиката и на две беше много подобна. В първата от време на време се обявяваха свободни места в рамките на проекта и всеки заинтересован беше свободен да кандидатства, да мине интврвю и т. н. Във втората беше същото, но с тази разлика, че се обявяват свободните позиции в цялата компания, включително извън България. Освен това политиката на фирмата е да те насърчи на всеки 2г да смениш позицията си. Но никъде където аз съм работила никой не е бил повишаван просто ей тъй, щото много работи.

Както ти казаха, няма правило - всяка фирма има различни политики. Много е важно също така за какво повишение говорим - едно е повишение в ниските нива, друго е повишение в мениджърските позиции.
Имай предвид, че корпоративната структура ВИНАГИ е пирамида, което значи, че на второ ниво има по-малко места отколкото на първо, на трето още по-малко и т.н. Извод - само малцина може да бъдат повишени. В много фирми финтират този  ефект с разни измислени длъжности ( например експерт, старши експерт, главен експерт, супер експерт, хипер експерт...) като работата и позицията остават същите, но расте заплатата и има лек гъдел от новата длъжност. Но това е добрият случай, в лошия който си върши добре работата го държат там, където си работи. Освен това даже и да си 10% по-добра от някой на горно ниво никой няма да го махне, за да сложи теб.
И последно и най-гадно, за високите позиции фирмите много често имат навика да викат външни хора, а не да издигат свои.

Та затова мога да обобщя (макар да не е 100% валидно за всички) - расте се съм смяна на фирмата, а не с усърдна работа. Работиш 2-3 години, трупаш опит, портфолио, CV и почваш да се оглеждаш за нова работа. Там ще ти дадат по-висока заплата и евентуално позиция. И после пак. С усърдна тиха работа все ще си уважаван и ценен служител на ниско ниво.

Да допълня. Катеренето нагоре по корпоративната стълбица не е за всеки. Има хора, знаещи и можещи да бъдат мениджъри, но без психиката за това (аз съм такава). То не е за всеки да командва хора. Има хора с луда амбиция за власт и кариера, но без качества. Те май са най-много и, колкото и да е странно, успяват. И най-малко са тези и с психика, и с умения. Те става добри мениджъри. Ти си прецени каква си. Знай, че кариерата дава, но всичко си има цена и тя не е малка. Но за някои хора цената си струва, за други не - прецени си каква си ти. За 3/4 от хората е достатъчно да им расте заплатата, да ги увавават, да имат добри условия за работа и добър микроклимат в колектива и не на последно място сигурност. Тези хора си стоят с десетилетия на едно място. Други издивяват след  1 или 2 години и искат промяна. И това си прецени.

Зависи от конкретната фирма и/или сфера. Има големи корпорации с хоризонтална структура и множество експерти, но ръководство, което се свежда до няколко човека,а дори само до акционерите или управителите.

И моите наблюдения са такива и се питам това защо се получава? Каква е логиката, ако си способен и по-добре справящ се, да не те повишат или да не ти предложат някаква форма на развитие? И защо се предпочитат външни хора, а не такива, които вече имат принос към организацията?

И в този случай, ако вътрешно не се обявяват официално отворените позиции, какъв следва да е подходът, ако човек иска да получи развитие в рамките на дадена фирма?

Е какъв да е - говориш с мениджъра си, с HR отдела по въпроса. Поне аз така бих постъпила, пак зависи от това как работи фирмата ви.

Да отговоря на въпрос по-горе: в общия случай да си много добър на сегашната си работа не означава, че би бил добър на висока позиция.
Била съм свидетел 5 години на едно място на издигане на хора за мениджъри само отвътре. Това овластяване имаше за цел да ги мотивира,  и още един куп ползи, да не ги изброявам. Една от които ползи беше на фирмата да излезе по-евтин мениджърския екип.  Евтиното излезе скъпо. Въпреки голямото си желание, тези чудесни, но недостатъчно компетентни и неопитни хора, съсипаха фирмата, резултатите се влошиха, парите свършиха, единиците опитни межиджъри напуснахме. Само с амбиция и с даване на възможност не става. Както е писала ЧС по-горе - не всеки става за мениджър, дори и да е супер добър служител.
Да не говорим, че не е и хубаво. Да отговаряш за хора е най-трудната част от всяка работа. Не бих избрала да го правя, ако имах специфични талант или умения, с които да изкарвам толкова пари на немениджърска позиция. Пример - новонаетият ServiceNow developer при нас ще взима колкото мен, без да управлява екип. Да, човекът има опит зад гърба си, развивал се е, но има професия, с която сам за себе си да отговаря и да изкарва стабилни пари. Това е най-добрият вариант според мен и натам бих насочила всеки млад човек - не само ИТ има и други печеливши професии без ръководна отговорност, вкл. извън офис и корпоративна структура.

За неръководни нива понякога има голяма разлика в отговорности и задължения, понякога са основно повече пари и по-висока длъжност и продържаваш да копаш и старата работа, плюс новата.

На първо място трябва да знаеш работата си перфектно, и малко отгоре. Обикновено при повишение ти точно си отговорна за обучаването на човека след теб, и ще си му/й директен мениджър, така че трябва да знаеш детайлите добре. Неща като "това съм го вършила 2 години" не вървят. Важното е как си го вършила.
Следващото е ставаш ли за по-високата позиция. Хубаво си знаеш работата, но можеш ли да се справиш с отговорностите на тжзш над теб? Само заради спецификите при нашата фирма трябваше преди повишение да изкарам месеци в обучение как да се оправя с две от дейностите на следващото ниво.
И трето, можеш ли да водиш екип. Трябва да покриеш това, защото иначе ще забатачиш нещата сериозно. Понякога човек става мениджър точно заради тази точка - може да приоритизира работата, да разпределя добре задачите, да се сработи с екипа, и разрешава вътрешни конфликти и спорове, добър е в преговорите за обема работа дето хората му да поемат, и т.н.

Чудя се на хората като се юрнат по тази стълбичка, за какво им е... Следващата бурмичка в машината. И здравето им страда, и личният живот, ама се напъват ли, напъват. За мен е неразбираемо с какво корпорациите са привлекателни работни места.

Много зависи и в какъв стадий от развитието си е самата корпорация. Едни са възможностите за растеж по корпоративната стълба в подразделение на фирма, току-що утвърдила се на даден пазар, съвсем други - когато самата корпорация е в стадий на реструктуриране или в зрялост.
Колкото до това, защо за мениджърските позиции фирмите по-често предпочитат външни хора, това също зависи от стадия на развитие на фирмата и много често е наложително - търси се външен поглед, различна гледна точка и необременен подход към вътрешните проблеми на фирмата. Това е особено в сила за позиции в маркетинга, работата с ключови клиенти, развойната дейност.
А иначе, принципът е прост - ако фирмата няма практиката да обявява вътрешни конкурси, винаги е по-добре да получите предложение, отколкото да се самопредложите. Самопредлагането върши работа, само когато човек е убеден, че вече е бил забелязан и високо оценен не само с изпълнение на конкретните си работни задължения, а и с успешно справяне с допълнителни отговорности, разрешаване на някакъв ключов проблем, уталожване на конфликт и т.н. При това, отварянето на дума, че се интересувате от по-висока позиция, е по-добре да се прави към HR-а на компанията, не към прекия или висшия началник, за да не предизвика проблем на нивото, на което сте в момента.

Викането на външни хора се предпочита и защото освен добрите практики, които може да донесе един външен кадър, той и по-лесно се приема за ръководител от екипа. Докато когато се издига вътрешен човек много често бившите му колеги не го възприемат в новата му роля на началник. Разбира се, навсякъде е различно и зависи от много неща.

Тук има нещо вярно, макар че и новаците не ги приемат автоматично, но поне почват от нулата, а не им се налага да убеждават довчерашни приятелчета (заедно ругали и псували шефа), че нещата са различни. Но иначе моето мнение е, че истински шеф си само на хора, които сам си назначил (повишил). Старите кучета от преди новия шеф винаги имат едно наум към него и все му търсят кусури. Ма то и в Библията е казано - никой не е станал пророк в собственото си село.

Черна станция е написала повечето неща, но друг вариант е:
Там си в критични ситуации + допринасяш допълнително за работата+ шефовете ти имат доверие за странични неща и когато се отвори възможност, поставяш картите на масата.