Да напусна ли?

  • 5 679
  • 31
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6
Здравейте,
Пиша тук  относно съвет, тъй като не съм сигурна какво да правя. Наскоро завърших университет и се преместих в нов град заради работата ми. Почнах работа преди около година свързана със специалността в университета ми. В новия град все още не съм успяла да намеря близки приятели, заради ковид ситуацията а и като цяло не съм много общителна и социална, нищо прекалено, но просто от дете винаги съм била леко аутсайдер и рядко съм намирала близки и добри приятели. Проблема, за който пиша е свързан с работата ми. Харесва ми това, което правя, но не ми харесва обстановката на работа, заради която и аз може би имам вина но искам и да чуя обективно мнение. Като цяло на работа нямам приятели и изобщо хора с които да си говоря, доста често минава цял ден без да обеля почти дума, тъй като няма с кого. В офис стаята ми съм с едно момиче, което работи нещо съвсем различно от мен и нямаме толкова допирни точко и като започнем някой разговор обикновено е супер скучен и са някакви общи приказки. Имам мениджър, който в началото беше много приятелски настроен, но напоследък имам чувството, че ме избягва. Примерно стаите ни са разделени със стъклена стена и винаги виждам, когато идва, преди винаги ме поздравяваше а напоследък не, дори не казва едно чао като си тръгва а буквално седя на 3 метра от него и ни дели едно стъкло. Той е единствения човек, с когото работя, няма други колеги в нашия тийм и заради това се чувствам ужасно. Дори като има да ми каже нещо, да ми даде задача или нещо такова ми праща съобщение вместо да дойде и да ми каже лично. Случва се цяла седмица да не си кажем  дори едно Здравей.. Повода по който се реших да пиша е, че това момиче, което седи в моята офис стая е създала чат група за шеги и мисля, че съм единственият човек в цялата фирма, който не е добавен. Днес примерно час два преди края на работното време всички почнаха да пишат шегички в тази група и да се чува как се смеят - момичето срещу мен, шефа ми.. И се почувствах толкова гадно, че никой не иска да ме добави. Мисля си, че мениджъра ми донякъде трябва да ми помогне да се впиша в колектива, тъй като той е единствения човек, с който имам работна комуникация, да вярно аз съм малко по-дръпната, но винаги като сме разговоряли съм се стараела да съм общителна, забавна, мила и т.н. За тази група случайно разбрах от хората покрай мен, понякога си говорят за това пред мен и ми казват за нея, но никой не предлага да ме включи а аз и не бух попитала, защото вече се чувствам ужасно сякаш никой не ме харесва и не мога да се приобщя никъде... Днес дори станах свидетел на следната ситуация, докато си пишеха шегите и се смееха едно момиче дойде при тази моя кошежка в офис стаята ми и попита кой е поканил даден човек в групата им за шеги и двете се държаха така сякаш този човек няма изобщо място в чат групата им и разследваха кой изобщо го е поканил. Почувствах се ужасно, осъзнах, че най-вероятно и аз не съм в групата поради същата причина и ако случайно някой ме добави ще е същата история. И ми е много неприятно, че шефа ми дори не се е сетил да ме добави, защото групата е от няколко седмици.
 Обстановката на работа е ужасна, мисля че вече дори мразя шефа си, мразя да го виждам, че идва и дори не ме поглежда, за да каже едно здравей. Мисля си да напусна, но и ако на друго място  е същото и вината е просто в мен, че явно не се вписвам никъде? Какво бихте ме посъветвали? Мислите ли, че шефа ми се държи пренебрежение или просто аз съм се филмирала?

# 1
  • София, Лагера
  • Мнения: 2 982
Толкова много въпроси поставяш!
Аз съм ЧР от 20 години, във всякакви организации. Имам много какво да ти кажа, но не мисля, че е мястото в публичното прпстранство. Ако искаш ми звънни, от 19 до 22 и от 7,30 до 9, за да не съм на работа и в срещи.
И не, не съм консултант и не работя за пари Simple Smile Радвам се да помогна.

# 2
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Не се занимавай с глупави хора!
Дръж се на ниво и не обръщай внимание и ако работата наистина ти харесва и знаеш, че си добра в това, което правиш- върши си я и да не ти пука за чатове и шеги.
Някои хора не се вписват сред колегите си, но имат страхотни качества за работата, която вършат. Все пак си там за това

Но явно ти липсва приятелския кръг.
А и това да си говориш с някого. Аз например съм ужасно комуникативна и ако няма с кого цял ден да си говоря се побърквам

# 3
  • Мнения: 7 172
Ако си доволна от заплатата защо да напускаш? Ти си там, за да работиш. Приятелства търси на друго място.

# 4
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Като напуснеш, мислиш ли какво ще следва? Дали на следващото място отношението спрямо теб няма да е подобно? Ако искаш да се впишеш някъде, понякога е необходимо инициатива от твоя страна.
Здравей може първа да кажеш, как си, върви ли работата, всичко ОК ли е. За шеговития чат не бързай, първо трябва да се сближиш и след това да те допуснат,ако си допадате, но не е задължително.

# 5
  • Мнения: 1 560
Даже се радвай, че не си добавена в тази група. Звучи ми доста непрофесионално  и клюкаркско, особено щом и шефът ти е в нея.
Аз не бих напуснала, а събирала професионален опит за следващата си работа. Остани поне малко повече от година, участвай във всички обучения и, разбира се, тиймбилдинги, ако се организират.
Относно новият град - разбирам те и със сигурност е трудно, но 👑 няма да е вечна.
Запиши се след нея на колективен спорт-бадминтон, тенис, танци, ако обичаш..
Намери си и ново хоби, за да си уплътняваш времето, запиши се на курс за нов език, така ще си разшириш контактите и по интереси, които е възможно да прераснат в приятелства.
Успех и не се фиксирай в новата среда на работа. Колкото по-малко ти пука от колегите, толкова повече ще се отпуснеш и ще те търсят.

# 6
  • Мнения: 6 736
На работа се работи, да от време на време има разговори, смешки, но като цяло е сухарщина. Ти нямаш приятели и контакти на това ново място и обременяваш колегите си с не реалистични очаквания.
Като не те поздравява шефа, поздрави го ти, трябва да е пълен ръб да не отвърне. Като толкова искаш да си в тази група, направи си устата, пусни някоя шега, мен ли обсъждате по цял ден, че само аз не съм включена? Или нещо подобно. Може дори да не си дават сметка, че не си добавена, да си мислят, че си там, но просто не пишеш. Направи някакъв жест, за да те приемат в колектива, опечи им една баница, която да занесеш за закуска или купи нещо, кажи колеги, реших днес да ни е сладичко в офиса, взела съм еди какво си. И така, не чакай някой да дойде да те дръпне специално за ръката.
Ако смяташ, че ще се чувстваш по-добре на друго място, смени я тази работа. Не си на 60, опции много.

# 7
  • Мнения: 8 601
Днес примерно час два преди края на работното време всички почнаха да пишат шегички в тази група и да се чува как се смеят - момичето срещу мен, шефа ми.. И се почувствах толкова гадно, че никой не иска да ме добави. Мисля си, че мениджъра ми донякъде трябва да ми помогне да се впиша в колектива, тъй като той е единствения човек, с който имам работна комуникация, да вярно аз съм малко по-дръпната, но винаги като сме разговоряли съм се стараела да съм общителна, забавна, мила и т.н.
отишла си там да работиш, и трябва да работиш, а не да се сприятеляваш. Да не ти пука, че се държат така. Явно е тъпа фирмата, с извинение, в една голяма фирма с морален кодекс, това с чата не може да се случи, защото си е чиста проба дискриминация, и то даже шефът ти те дискиминира, вместо обратно, ако види, че има такова нещо, трябва да вземе мерки. Обаче ти се дръж на положение и изобщо си го избий от главата този чат и глупави смешки.  Влизай си от къщи в чатове, колкото искаш, ако това го обичаш.
Това е твоята работа   и си я работи, остави околните какво мислят. Дори и да е мълчание цял ден, пусни си музика, нещо за разсейване и времето ще мине. Не показвай, че се дразниш. Ти трябва да ги победиш всичките там..., те накрая няма да се държат така, може би защото не те познават още. Може някой колега да започне да говори с теб. Покани някой на обяд в обедната почивка.
Шефът ти, като не поздравява, е невъзпитан човек, още повече щом работи с хора и има подчинени. Зарежи го, да ти дава задачи и със смс, ако иска. Ти си ги върши, поне мейл му пиши, не смс. Той като е простак, ти си възпитана. Игнорирай  факта, че е на 3 м от теб, обърни си бюрото да не го гледаш, да не се дразниш. Говори с глупавата колежка отвреме на време.
След известно време няма да си им толкова интересна и нещата ще приключат.Мисли си, че те тестват дали издържаш на стрес, на напрежение и ти си в една игра, която приключва след изпитателния срок.
Аз живея в чужбина, където хората идва, работят  и си отиват. В БГ - като, че ли фокусът е изместен малко да си прекараш добре и покрай това, да свършиш някоя работа на фирмата.
Приятели, гаджета си търси навън, не в колектива. Но в колектива, трябва постепенно да имаш някой съмишленик, иначе няма да си в течение за някои важни неща. Търси и хора, които могат да ти помогнат за нещо, да те научат. Да те подкрепят в някое предложение.
А тази, дето е създала чат-групата, я попитай: "Иванке, ще ме добавиш ли в чата или да създам и аз един чат с тези дето не сме там? Simple Smile Спокойно, не си само ти вън от чата.
Мениджъра го питай, правят ли тиймбилдинг в тази фирма и кога ще бъде? Негово задължение е да наглежда какво става в тима и да взима мерки.
Ако напуснеш няма гаранция, че историята няма да се повтори на новото място. Остани си. Трябва да си вярваш, да се обичаш. Мисли си, че ги превъзхождаш с нещо. Ти открий с какво.

# 8
  • Мнения: 3 178
Защо ти е да напускаш? Работя от години в Германия. На работното място няма приятелства - всеки отива работи си и се прибира у дома. Даже гледам да не споделям много лични неща, защото всичко, което кажа може да достигне до шефовете. Хубаво е с време да разграничиш двете неща, за да нямаш неприятности.

# 9
  • Бургас
  • Мнения: 1 983
Относно поздравяването: Като започнах работа поздравявах всички наред, без да се замислям кой ми отговаря, и кой- не. Веднъж се засякохме на входната врата с един възрастен колега , и  като се разминахме с една колежка, той ми каза: " Тази я научих да поздравява. Много упорито я поздравявах всеки ден и колкото по се инатеше тя, толкова по-шумно й казвах "Добър ден" . В един момент й стана неудобно и започна да ми отговаря ". След година , същото направих аз с един колега. Беше странен, мълчалив ,....направо див. Но реших,че просто си е такъв и не е в мен причината. И той стана учтив. И не само това, ами в един много труден за мен момент, той ме подкрепи, без да съм посмяла да му поискам помощ. Човекът си е бил качествен, но със своите особености. Та, не се скапвай. Поздравявай ги. Няма да ти падне позлатата. Може би ще се уморят от мълчанието към теб. Наистина ходим на работа, за да работим, а не за да се харесваме. Успех.

# 10
  • Мнения: 861
Щом и отношението на шефа ти към теб се е променило, значи и в теб има нещо, което явно отблъсква хората да комуникират с теб. Ти не си виновна за това, просто такъв ти е характера явно. Ако напуснеш, пробвай на другото място от самото начало да се впишеш, положи малко усилия и ти, сама казваш, че разговорите с другото момиче от стаята са скучни, ами ето, ти сама окачествяваш, а всъщност може тя да си мисли същото, но да е учтива и да не иска да те нарани. Другите си ги отървала, особено с този чат, смятай, че доста често присъстваш в него и се шегуват на твой гръб. Аз бих напуснала и започнала на чисто на друго място.

# 11
  • Мнения: 658
А ти поздравяваш ли колегите си? Държиш ли се ведро и отворено с тях, както би искала да се отнасят с теб? Случва се несъзнателно да копираме чуждото поведение и емоции (в случая те твоите?). Може би си струва да пробваш в тази насока?

# 12
  • Мнения: 1 983
На това място си, за да работиш, а не да създаваш приятелства. Отношенията с колегите трябва да са на колегиално ниво, не вид пръв приятел. Трябва да слушаш какво говорят другите - дали някой иска или търси нещо, някой споделя проблем и се включваш. Подкрепям по-горното мнение - вземи почерпка по някакъв повод, опитай да споделяш с шефа работата, която си свършила през деня, за да види, че работиш и други неща, не само неговите. Постепенно нещата ще се наредят, а дали наистина ще имаш приятели , с които да си лафиш времето ще покаже.

# 13
  • София, Лагера
  • Мнения: 2 982
Относно поздравяването: Като започнах работа поздравявах всички наред, без да се замислям кой ми отговаря, и кой- не. Веднъж се засякохме на входната врата с един възрастен колега , и  като се разминахме с една колежка, той ми каза: " Тази я научих да поздравява. Много упорито я поздравявах всеки ден и колкото по се инатеше тя, толкова по-шумно й казвах "Добър ден" . В един момент й стана неудобно и започна да ми отговаря ". След година , същото направих аз с един колега. Беше странен, мълчалив ,....направо див. Но реших,че просто си е такъв и не е в мен причината. И той стана учтив. И не само това, ами в един много труден за мен момент, той ме подкрепи, без да съм посмяла да му поискам помощ. Човекът си е бил качествен, но със своите особености. Та, не се скапвай. Поздравявай ги. Няма да ти падне позлатата. Може би ще се уморят от мълчанието към теб. Наистина ходим на работа, за да работим, а не за да се харесваме. Успех.
Големи аплодисменти от мен! Хората така се учат от примери. Ако им липсват първите 7, може вторите или третите да са им полезни!
Аз имам подобен случай с комшия алкохолик и аутсайдер, който в един момент само с мен говореше. Говореше силно казано, но със сигурност поздравяваше.

А съм съгласна с по-горните постове. Зависи и от теб доколко си мила с колегите. Някак няма как те да срещат стоун фейс и да им се прииска да те заговорят те поканят в чата.
И, моли хора, чат винаги има Да, работим за работата, за фирмата, за пари и т.н. , но винаги има и част фън. (чат)

# 14
  • Мнения: 98
Аз имах много подобен случай, но мениджърът ми беше в чата! Не напуснах врднага, а трябваше. Мина над година преди да напусна, сега съжалявам, че не беше по-рано. Хората бяха много зле! След това започнах на друго място, хората не си бяха много близки, но нямаше дискриминация и чатове. Наитина няма как да сте приятели, но при условие, че работа се намира няма какво да се тормозиш!

Общи условия

Активация на акаунт