Здравейте Имам син на 12 навършени години .Той е в спектъра и поради тази причина не успя да създаде приятелство в училище. Самият той е "отворен". но не винаги му се получават нещата в общуването . Не е асоциален в никакъв случай, както е при някои подобни деца . Обича английския език ,сам го учи и дори е помагал в училище на онези ,на които не им върви особено. С голям ентусиазъм приема другите деца в норма, но когато го опознаят малко ,те бързо се отдръпват от него. Поради тази причина той изгуби доверието си към тях. Това го отчая и аз като майка искам да върна усмивката на лицето му . Искам той да е щастлив .За това нямаме друг вариант, освен този, да се свържем и сприятелим с други подобни деца като моя син . А защо не и ние - техните родители, да не създадем едно чисто и красиво приятелство. При интерес ще оставя контакт за връзка и ще помоля също за такъв . Благодаря !
- Публикувана: 23 апр. 2021, 13:27 ч.
- Последно мнение: 22 май 2022, 18:04 ч.
Деца от аутистичния спектър с леко нарушение в развитието и по-скоро в общуването
Здравейте! Моят син е на почти 17год. и е същия случай, голяма им е разликата за приятелство но искам да споделя как стоят нещата при нас. Много ми е мъчно, че няма приятели и че връстниците му не го приемат. Добър е в разни онлайн игри и там го търсят хора да играят заедно в отбор. Бих ви препоръчала да го запишете на някакъв колективен спорт. Така има повече възможност да общува с връстници, с които има общи интереси /конкретния спорт/. Синът ми тренира футбол и водна топка и това го кара да се чувства добре, не че общува със съотборниците си извън тренировките и състезания, но пак се чувства част от една общност...
Благодаря за отговора. И ние сме го мислили ,но синът ми няма желание за сега да спортува, а и скоро се местим на друго място да живеем. Желая Ви успех и дано децата открият пътя си в живота ! Още повече, че са със запазен интелект. Просто т. н. деца в норма не желаят да приемат, че има други, които са различни от тях. Да не отварям темата ,че по принцип и възрастните не приемат различните, независимо дали са с някакви проблеми или не .Аз също не се вписвах в масата, нищо, че не съм имала обучителни или каквито и да е други проблеми.
И вашият син е изгубил доверие в децата на неговата възраст. Другият месец ние правим 13 г. но не мислим да черпим децата в училище - същите тези, който го отблъскват без причина, според думите на сина ми !
Здравейте. Синът ми е на 2г 7м и е с Генеративно разтройство на развитието Обръщам се към вас с молба да споделите ако сте ползвали услугите на МЦ ВитаМед Габрово и какви са ви наблюденията от там!Ще съм много благодарна на всяка информация или съвет защото от много скоро установихме проблема и сме в шок.
Лека и спокойна вечер пожелавам на всички.
Лека и спокойна вечер пожелавам на всички.
Благодаря ,че ми писахте! Ние сме от София и са ни познати само една -две болници тук .Това, което ще ви посъветвам е да бъдете по -спокойни ,доколкото можете разбира се, защото каквото и да ви се говори в такъв момент, няма как да го подминете с пълно спокойствие .Преди около десет години ,когатo поставиха същата диагноза на три годишния ми син тогава и аз изпаднах в шок. Но знайте от мен, че това не е присъда за цял живот. По-вероятно е да се окаже ,че синът ви e със запазен инелект, умен, но просто по-различен от останалите. Това се приема с времето. А родители като нас ,не са ниkак за съжаление .Аз израснах толкова много, колкото признавам, не можах с големия ми син ,който сякаш сам се отгледа .За това пък малкия ни научи на толкова много неща, които ние забравяме. Бог Ви е дарил с едно несравнимо и уникално богатство ,което ще внесе много любов и в сърцата, и дома Ви ,Нищо не е това, което изглежда, защото всички ние сме дошли да научим най-важните уроци от най.голямото училище, наречено живот .Бъдете щастливи! Ще бъдете, ако разберете ,че щастието не е даденост и че го градим само ние .Това е начин да израснем ,от трудните начини, но пък е от най.-ценните !Престоят ви много битки, но те само ще Ви доизградят ,ще Ви направят истински хора .А истински и реален човеk не се става с безпроблемен живот. Нищо, което е видимо наред не е истинско, ако не е изстрадано и извоювано .УСПЕХ!!!!
Моят син е с Аспергер, почти на 14 години. Като мъничък беше много бъбрив, любопитен, контактен. С времето, интересите му станаха специфични и трудно намираше хора( деца), които да ги споделят. А колкото по порастваше, толкова те започваха да го подиграват и изолират, виждайки, че е по-различен. От няколко години изобщо спря да излиза, сега е активен само онлайн, там да го питаш- все са му приятели, нищо, че не се знае кой стои зад профила. На психолог ходи от девет годишен, колкото и да ми е трудно да призная- файда никаква.Сега в пубертета става още по- сложно. За спорт не ще да чуе. Ходи на Айкидо по препоръка на специалист, преподавателя му се бил подигравал- отписахме го. Ходи малко на рисуване, сам се отписа, защото "имало други хора". Ходи на китара, точно два пъти...Мъка...
Децата си имат характер ,а и не можеш да ги накараш нищо насила. И не бива /И ние сме се затворили. Във всеки смисъл. Не знам как ще е.,.. Синът ми съзнава положението си, също знае че е различен. За него другите са еднакви и сам започна да се отдръпва от тях. Пита ме какъв е този негов живот, бил като наказание. Понякога и аз не знам какво да му кажа. Само ние си знаем какво ни е .....
Имам приятелка със син с Аспергер. Мисля беше на 5г когато го диагностираха. От тогава ходи на терапия, както и родителите. Има огромна разлика. Разбира се не стана от днес за утре, но детето се държи много адекватно. Сега е на 9г.
Явно много зависи от психолога.
Тя ходи в център, специализиран в аутизъм. Обаче това не е в Бг.
Та, сменете психолога.
Явно много зависи от психолога.
Тя ходи в център, специализиран в аутизъм. Обаче това не е в Бг.
Та, сменете психолога.