Здравейте, с мъжа ми сме новаци по темата с недвижимите имоти. Обмисляме покупката на апартамент, макар и да не бързаме с избора, но наскоро се сблъскахме с интересен казус. Попаднахме на жилище в няколкоетажна сграда, в чийто нотариален акт не присъстват идеални части от земята, върху която е издигната сградата + прилежащия двор. Целият парцел, а той е доста голям като размери, принадлежи на едно частно лице, т.е. той е едноличен собственик на земята. Честно казано, в първия момент, когато брокерът спомена този факт (някак по между другото), леко се стъписах, защото дори нямах представа, че такова положение е възможно, от правна гледна точка. Да, бях чувала, че много от старите сгради са изградени върху общинска земя, но не знаех, че това е възможно и в случаите, когато парцелът принадлежи на частни лица. Освен това, ако не се лъжа, всеки собственик може да закупи идеални части, съответстващи на големината на имота си, от общината, ако има това желание, т.е. тук говорим за малко по-различен казус.
Поинтересувахме се и разбрахме, че става въпрос за т.нар. "суперфиция", т.е. заедно с апартамента, ти продават идеални части от правото на строеж, но не и от самата земя. Това право, доколкото разбирам, е безсрочно, но в случай че някой ден, за лош късмет, стане нещо със сградата (например, земетресение или война я изравни със земята), собствениците на имоти от въпросната сграда имат 5-годишен срок, в който могат да я построят наново. Ако не се справят със задачата в посочения от закона срок, правото им се погасява, т.е. автоматично губят всякакви права, като собственици на апартаменти върху въпросния парцел, за сметка на това - притежателят на земята може да построи нещо ново върху парцела. Не знам дали го обясних разбираемо. Някой може ли да потвърди, че действително нещата са така, от законова гледна точка?
И на въпросите - вие бихте ли купили жилище, което е в описаното положение? Какви смятате, че са рисковете, ако изобщо можем да говорим за такива? Какви са плюсовете и минусите? И най-важното - каква смятате, че е мотивацията на собствениците на парцела, стояща зад нежеланието им да се разделят със земята, при положение че те трябва да плащат данъци за нея в продължение на десетилетия, а на практика - не могат да я използват и да се разпореждат с парцела. На мен това, последното, ми е много странно, честно казано...
Бих се радвала да чуя и други гледни точки.
Поинтересувахме се и разбрахме, че става въпрос за т.нар. "суперфиция", т.е. заедно с апартамента, ти продават идеални части от правото на строеж, но не и от самата земя. Това право, доколкото разбирам, е безсрочно, но в случай че някой ден, за лош късмет, стане нещо със сградата (например, земетресение или война я изравни със земята), собствениците на имоти от въпросната сграда имат 5-годишен срок, в който могат да я построят наново. Ако не се справят със задачата в посочения от закона срок, правото им се погасява, т.е. автоматично губят всякакви права, като собственици на апартаменти върху въпросния парцел, за сметка на това - притежателят на земята може да построи нещо ново върху парцела. Не знам дали го обясних разбираемо. Някой може ли да потвърди, че действително нещата са така, от законова гледна точка?
И на въпросите - вие бихте ли купили жилище, което е в описаното положение? Какви смятате, че са рисковете, ако изобщо можем да говорим за такива? Какви са плюсовете и минусите? И най-важното - каква смятате, че е мотивацията на собствениците на парцела, стояща зад нежеланието им да се разделят със земята, при положение че те трябва да плащат данъци за нея в продължение на десетилетия, а на практика - не могат да я използват и да се разпореждат с парцела. На мен това, последното, ми е много странно, честно казано...
Бих се радвала да чуя и други гледни точки.
