Изнервена съм и си изпускам нервите върху бебето си

Освен всички други съвети, които вече са ти дали, пробвала ли си да слагаш бебето в ергономична раница? При моята дъщеря само това помагаше, а особено като е на гърба тя си спи, а ти правиш каквото искаш, вършил някаква работа или излизаш и се разхождаш докато спи.

Виждам, че опитните майки са дали вече чудесни съвети. Изпробвай ги и виж кое работи най-добре за теб.
Аз мога да споделя аз какво правя, когато моето бебе реве така неутешимо (на 2месеца и половина е). Прегръщам го и лягам в леглото или на дивана по гръб (бебето е върху мен) и започвам да дишам тежко. Така както се диша при йогата - вдишваш и броиш първо до 4, издишваш и броиш до 4, после броиш до 5, до 6 и така увеличаваш колкото можеш времето за вдишване и издишване. Не задържаш въздуха, ами просто правиш дълбоко вдишване и издишване. Когато се концентрираш върху дишането си, това много успокоява. Изненадващо за мен, също така много успокоява и бебето. В началото той може още да се дърпа и пищи минута-две, но в един момент тази ритмичност на дишането го успокоява. Също така бебето е върху теб и повдиганията и спусканията на корема допълнително му концентрират вниманието.
Сигурна съм, че от толкова много полезни съвети поне един ще проработи успешно за теб. Успех!

Има дни, в които малкият е толкова крив, че и аз си рева с него. Олеква си донякъде.
Иначе гледам 1-2 пъти в седмицата по-основно почистване. Останалите дни прах, прахосмукачка, пералня, съдомялна. Правя му храна за няколко дни напред, а след някой друг месец и на кухня ще го запиша. Не мога да осигуря такова разнообразие в менюто иначе. За нас готвя лесни и бързи манджи през седмицата, а понякога ММ поема вечерята. Ако сме изтощени и изтормозени просто поръчваме. Когато детето спи, ако съм уморена лягам с него. Друг път взимам книжка, пия кафе, гледам сериал някакъв, оправям си ноктите (в момента съм спряла да ходя на маникюр), рисувам, нареждам пъзели, правя си маска за лице, ей такива релаксиращи неща. Друго, което ме успокоява е да планирам неща. Например сега ще правим ремонт на терасата ни и ще обзавеждане детската. Успокоява ме да търся идеи, да оглеждам сайтове, да харесвам разни неща и да се разсейвам така от всичко останало.
Аз лично не мога да го оставя да реве. Напряга ме и ме изнервя повече това.

Ти си в отпуск по майчинство,не по чистене и готвене.Най-важно е ти и детето да сте добре.Бащата работил,всички работят и ти работиш ,денонощно без почивен ден,без отпуск,без обедна почивка.Като почива мъжът ти остави му детето,излез сама,иди на фризьор или просто пий едно кафе.Излизай с детето на разходки,запиши го на кухня ,а за вас филии,омлети,топли точки,доставка на храна.Детето има нужда от теб,от гушкане ,от игра заедно и общуване.
Колкото можеш си опростявай живота и отдавай време на детето,ангажирай и мъжът си и задължително бъди егоист поне за час на седмица ,минимум ,и отделяй време само за себе си и никой друг.

Хубави съвети са ти дали, но проблемът ти е друг-не си добре с нервите.Крещенето на бебето-то не е никакво бебе,  а вече детенце не ти понася и отключва агресия и нервни изблици.Пробвай като за начало с леки успокоителни на билкова основа -валирян, глог и мента или направо SBD олио капки.
Отлично знам какво имаш в предвид.И аз изпитвах ужас от безпричинното и продължително  плачене/крещене на детето и ми идваше да хвърлям, тряскам и крещя.Отдавам го изнервеност, травми в детството  и накрая умора.
Следващата стъпка е психолог/психиатър.Дано отминат тези неприятни периоди, но имай в предвид, че след няколко месеца започват тантрумите-тръшкат се и крещят на улицата, пред други хора ...За тях ти трябват здрави нерви и много търпение.

Да, наясно съм какъв период следва.
Благодаря на всички за съветите.
Попринцип съм много спокойна, когато плаче го успокоявам, нямам проблем когато плаче, все пак е бебе. Замисляла съм се за това с нервите, но бих обърнала внимание, ако е всекидневно. При мен се получава когато съм свръх преуморена.
Не успявам да намеря време за всичко, сякаш не успявам да организирам времето си, което ме изнервя допълнително. И когато съм изморена и малкия има такъв период влизам в една депресия, криза и т.н.
До сега съм го оставяла на баща му и съм ходила на козметик точно два пъти от както се е родил. През останалото време сме неотлъчно знаедно.
Преди да забременея работех на 3 места (на две през седмицата и още едно работно място за събота и неделя) и съм свикнала да съм постоянно сред хора, да върша нещо, не съм свикнала да се застоявам. Може би, ако имам време веднъж в седмица за себе си ще съм по-добре, трябва да разпусна малко.
Благодаря ви много момичета ❤
Два дни бях в ужасна депресия, не съм изпадала така от години, след като се държах така със сина си. Явно наистина имам нужда от малко време за себе си, ще ви послушам, ще изпробвам всеки съвет, на всяка една от вас!
А някоя имала ли е като моя малък господин - вечно закачен за панталона на майка си, да не може сам да играе и да се занимава? Опитвали ли сте да ги направите по-самостоятелни, как им се отразява?
Притеснявам се, защото след половин година най-вероятно ще го запиша на ясла, за да е сред повече деца, понеже много харесва други дечица, но не знам как ще изкара без мен .. 😁

Всички деца са залепени за майките си, спокойно И аз се чудех как ще ходи на ясла без мен, ама ходи, даже не се обръща чао да ми каже

Има такива, да. Нагоре в коментарите нали това сме писали...

Разбира се, че има, на тази възраст и при нас беше трагично положението. И сега (година и половина) много често ме дърпа, но вече е съвсем различно. Така че запаси се с търпение. И помисли за раница, все още не спасява в такива моменти. Успокояват се и заспиват вътре, така и детето, и ти ще сте спокойни.

Всички деца поне до 3г са залепени за майките си. Чак след това биха могли да се заиграват самостоятелно и то за малко.
Моето е на 7 и още е залепено за мен. И аз искам след работа да се опъна на дивана, ама той иска да играем. Еми нормално е. Искат си внимание децата.

Ще кажа аз какво правя като усетя, че ще изтерясам - гушвам силно сина ми и започвам да му шепна колко много го обича мама, че това е само период и ще мине, че заедно ще се справим и каквото друго ми хрумне в момента... то повече за себе си ги говоря тези неща. Така и аз си свалям напрежението, а и когато аз се успокоя и детето се успокоява. После отвличам вниманието с друга дейност. В повечето случаи работи при нас. Важно е да помним, че децата отразяват нашите емоции и ако ние сме изнервени, нормално и те, ако ние сме спокойни дори когато пред теб е е едно ревящо същество, ти предаваш спокойствие. И по-малко зор за домакинските неща, медали не дават

Авторката може да си вземе ергономична раница, да се научи да носи бебето на гръб, така ще има свободни ръце да готви и чисти (за някои хора това е мания), а бебето ще е спокойно близо до мама.

Не разбрах дали синът ви ходи, но когато проходят стават по самостоятелни. Моят е на 1 година точно и откакто ходи са му интересни все повече неща от околния свят. Обезопасете си хола хубаво и да шава и пипа на воля. Иначе ние от 10 месеца сме на детска кухня, мъжът ми предимно готви и не чистя особено често -подовете и прах и пералня в общи линии. Бременна съм и в 8 месец да кажа, та.... гледам да мисля за мен основно.

Откакто съм с деца, не се старая да свърша всичкото домакинство. Единия ден готвя нещо, на другия пера, в следващия поизчиствам. Всеки ден по малко, ако обстоятелствата позволяват. Таткото и той прави по нещо и така.
Относно готвенето, ако държите на домашно приготвена храна, има един полезен трик. Отделете повече време, когато таткото гледа детето, за да направите по-големи количества пюрета. Замразявате пюре от всеки зеленчук във формички за лед и ги съхранявате в кутии. След това само вадите кубчета и комбинирате. И с месо съм го правила. Като започна да яде по повече, замразявах в бурканчета. Това за голямото дете. Малкото не пожела домашни пюрета и купувах готови. С бебешката кухня така и не се сработих.

За бебето, на всеки 10-15 минути домакинстване, спирате и играете с бебето 5-10 минути. Така захранвате брояча му на внимание (все едно пускате монета в автомат за музика) и може да продължите с дейностите, по д-р Харви Карп за "Най-щастливото дете".

Хубави съвети, да. Работата е там, че, разбира се, те са логични и правилни и с главата ги рзбирме, но на емоционално ниво не винаги е лесно да се интернализират. И става един затворен кръг. Пробвай, например по 3-4 пъти на ден, когато си спокойна, да си представяш ситуация - минала или бъдеща - в която си реагирала по начин, който би искала да промениш. Представи си как ситуацията се случва и твоето емоционално състояние ПРЕДИ да реагираш физически. Назови това състояние, виж го от страни. После си представи че правиш това, което ВСЪЩНОСТ ИСКАШ да направиш. Представи си го ясно и как се чувстваш от това. Можеш да си избереш някое движение или дума докато си ги представяш тези неща- например да хванеш двете си ръце една за друга. Това ще е като напомняне за теб. Вероятността следващия път, когато ти се случи реалната ситуацията, да реагираш както искаш, ще бъде по-голяма. Просто пробвай да се упражняваш. Знам, че може би звучи странно, но всички имаме автоматизми, които са ни били полезни в ситуации в миналото, но не винаги ни помагат в настоящето. Но можем да работим върху това и да установим нов baseline. В мозъка това е горе-долу като ученето на нов език. Ако искаш ми пиши на лични.