Изнервена съм и си изпускам нервите върху бебето си

  • 7 806
  • 68
  •   1
Отговори
  • Мнения: 15
Пиша това със сълзи на очи, опитвайки се да намеря начин да помогна на себе си..
Веднъж на две седмици имам периоди, в които бебето ми много ме изнервя. Той е на 11 месеца, неспокоен е, постоянно плаче, въобще не е самостоятелен и е постоянно закачен за панталона ми.
Често ми е много трудно да се справям с всичко, да му готвя, да му бъде разнообразно, здравословно, чисто и какво ли още не.. трудно ми е постоянно да е закачен за панталона ми и да плаче. Понякога забравям, че е просто бебе и има нужда от внимание и излизам от равновесие. Днес беше един от тези дни.
Мисля, че имам нужда от помощ, моля ви, посъветвайте ме какво да правя. Много ми е гузно, не мога да се контролирам. Крещя му, стискам го за бузите, говоря му ужасни неща.. никога не съм си представяла, че се изпадна в такова състояние и ще се държа така с малко бебе. За мен това винаги е било грешно и е било грях. Всеки път все повече прекрачвам границата, детето реве и се дере, а аз ставам все по-зле когато го слушам. Лошото е, че няма към кой да се обърна, изцяло сама съм, съпруга ми ходи на работа..
Моля ви, кажете ми как се контролирате когато на децата ви не им е ден? Броенето до 10 не помага, да си повтарям, че е бебе също ..

# 1
  • Мнения: 2 598
Признанието е първата крачка!
Отидете на психолог.
Намерете някого, ако не мъжа ви,да го гледа за час-два и излезте някъде, да си починете и да се разсеете малко. Предполагам ще помогне.

# 2
  • Мнения: 2 755
А какво ще стане, ако не е изчистено или няма нова манджа?
 Дай по леко,  детето ти има нужда от вниманието на майка си и ти го показва, не реве защото не му е чисто.  Играй, занимавай се с него, нека то да е приоритет, не домакинската работа. 
Друг вариант е да потърсиш психолог, пък и той ако не помогне-отиваш на психиатър.

# 3
  • Мнения: 4 518
А какво ще стане, ако не е изчистено или няма нова манджа?
 Дай по леко,  детето ти има нужда от вниманието на майка си и ти го показва, не реве защото не му е чисто.  Играй, занимавай се с него, нека то да е приоритет, не домакинската работа. 
Друг вариант е да потърсиш психолог, пък и той ако не помогне-отиваш на психиатър.
Подкрепям горното мнение. Детето ти няма да помни манджите и дали апартамента блести, но от крещенето могат да останат следи.
Аз не съм получавала вниманието, от което се нуждаех като дете и вкъщи не беше чисто, но ми липсваше вниманието, а не манджите.
Няма значение, че мъжът Ви работи, той е родител и мъж. В труден момент трябва да е до Вас и детето. Час на ден с детето нищо няма да му стане, ако прекарва. Ами след година Вие като/ако работите никой няма да гледа детето, защото и двамата работите ли? Що за логика... Вие сте пред нервна криза, ама принца бил работил. Ми да си вземе отпуска една седмица да се погрижи за Вас. Или тогава пък ще е отпуска и трябва да си почине?
Потърсете помощ и не казвайте повече, че сте сама при положение, че имате мъж.

# 4
  • Мнения: 2 109
Отпусни се малко и си пренареди приоритетите. На първо място детето има нужда от спокойна, отпочинала и щастлива майка.
Всеки има моменти, в които изперква, и аз съм викала по детето и после ми е идвало сама да се ошамаря, но не е добре постоянно да си в това състояние. А детето още няма годинка.
Точно в този период започват много да щъкат, да искат да опознават света.
Сега може да ме анатемосат, но моето дете за пръв път яде нещо, сготвено от мен, може би на година и 7-8 месеца. Това беше след като тръгна на ясла. Захранван е изцяло с купени пюрета, а след това взимах храна от частна кухня, която работи всеки ден.
 Чистим винаги двамата с мъжа ми, аз работя от вкъщи откакто детето беше на 6 месеца, но когато спи и през нощта.
Общо взето преди да тръгне на ясла, времето ми беше изцяло за него, като гледах да отделям достатъчно време и за себе си.
Другото, което много ми помогна да не изперквам, беше вечер навън с приятелки почти всяка седмица. Оставям детето на мъжа ми и излизам за няколко часа, все пак до 6-7 се е прибрал от работа. Първия път детето нямаше 2 месеца, но е нямало проблеми.

# 5
  • Мнения: 25 447
Често ми е много трудно да се справям с всичко, да му готвя, да му бъде разнообразно, здравословно, чисто и какво ли още не.. трудно ми е постоянно да е закачен за панталона ми и да плаче. Понякога забравям, че е просто бебе и има нужда от внимание и излизам от равновесие.

Първостепенната ти задача е бебето да се чувства добре. Да е разходено, забавлявано, да се чувства обичано. Готвенето, чистенето и т.н. не са чак толкова важни. Давай го по-лежерно.
Щом никого не го е грижа как се чувствате с детето, не ти остава нищо друго, освен сама да осигуриш това спокойствие. Спокойна майка – спокойно бебе.
Можеш да се запишеш на детска кухня, за да си освободиш повече време за детето. Разходки навън, срещи с приятели или други майки с деца... Таткото, щом се прибере, му връчвай бебето и беж навън. От опит знам колко разтоварващо и освежаващо действа дори само един час навън без бебе край теб. Да седнеш да изпиеш едно кафе - с приятелка или сама - без някой да ти хленчи, мрънка, реве, пищи или да изисква 100% от вниманието ти.
Грижи се за себе си, за да бъдеш адекватна майка и да можеш да се грижиш от своя страна за детето си.
Няма друг начин...

# 6
  • Германия
  • Мнения: 865
Защо не го запишеш на детска кухня? Ако имаше покрай мен, изобщо нямаше да се чудя. Готвенето ми отнема най-много време. Разбирам, че мъжът ти работи и всеки път се прибира уморен, но и ти един вид работиш и то денонощно. Най-бърз ефект, ще видиш, ако бащата се включи в задачите. Поне през ден излизай сама. За по час или половин дори.

# 7
  • Мнения: 2 485
Най-напред си снижаваш изискванията.
1. Взимаш храна за бебето от детска кухня, а за вас готова храна.
2. Чистиш и готвиш, когато можеш и колкото можеш.
3. Таткото след работа и в почивните дни поема бебето, а ти излизаш на кафе с приятелки, на танци, на разходка, на шопинг...каквото ти доставя удоволствие.
Децата растат прекалено бързо. Отделяй на детето си време сега, за да не съжаляваш за пропуснатите моменти. Блестящите къщи и пет степенните менюта не осигуряват хармония и спокойствие в къщи.

п. с. обзаведи се с всякакви уреди, които улесняват домакинството.

# 8
  • София
  • Мнения: 30 085
А какво ще стане, ако не е изчистено или няма нова манджа?
 
Скрит текст:
Дай по леко,  детето ти има нужда от вниманието на майка си и ти го показва, не реве защото не му е чисто.  Играй, занимавай се с него, нека то да е приоритет, не домакинската работа. 
Друг вариант е да потърсиш психолог, пък и той ако не помогне-отиваш на психиатър.
Нищо, ама го разбрах чак като поотрасна първото. Създава се стереотип в обществото на жената-чудо, майката-героиня, която трябва да може всичко- детето да е добре гледано, къщата да блести, манджите да къкрят на котлона, тя да изглежда перфектно (маникюр, прическа и т.н.), да не спира да води активен социален живот и след някоя година да се върне на работа и да прави кариера. В един момент идва детето и осъзнаваш, че и на 30% от всичко изброено не можеш да се справиш и започваш да се чувстваш непълноценна, не достатъчно добра. Особена, ако ти е първо дете и си млада, действителността те удря с всичка сила.
И когато споделиш, че е трудно и не успяваш, отсреща ти се отговаря "Ама как? Не си добре организирана, ето ме мен, аз мога всичко това и още даже".

Авторке, спираш с манджите всеки ден, чистене 1-2 пъти на седмица, в другите дни забърсваш отгоре-отгоре и толкова. Бебето спи и ти лягаш с него. Ама ако ще у вас да е паднала бомба. Ставате, обличаш го и излизате. Идва си мъжа ти, връчваш му бебето и искаш поне 1 час спокойствие. Какво ще правиш, си е твоя работа. Записваш детето на кухня. Облекчаваш си ежедневие максимално. И спираш да слушаш глупостите на околните и да се стремиш да си перфектната майка. Ами ако са две? Ти няма да откачаш! Ако изяде едно пюре от бурканче, а не приготвено от теб, нищо няма да му стане.

# 9
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 117
Забрави за идеята за чиста и подредена къща и всекидневното готвене. Ако имаш възможност за кухня- хич не се чуди. Ако не- готвиш 2-3 пъти седмично и правиш по 1- 2 порции повече, стараеш се всеки път да е различно. Отделяш си 1-2 порции за деня, останалото консервираш и така лека- полека ще се сдобиеш с разнообразна консервирана храна.
Чистиш само, когато детето е спокойно, колкото- толкова. Когато то спи си почиваш и ти. Свикни с безпорядъка и се старай да не обръщаш внимание. Ако усетиш, че те дразни- хващаш бебето и излизате сред природата.
Не е нужно да гладиш.
Просто окликвай на нуждите му.
Знам, че е зациклящо, но това е положението.
Докато се усетиш и този период ще е зад гърба ти.
Кураж!

# 10
  • Аз ще се вмъкна в теб, ще разбъркам в теб, ще разхвърлям душата ти аз, ще се влея във теб, ще кипя във теб, ще взривя покоя ти!
  • Мнения: 3 654
Авторке, дали са ти прекрасни съвети.
Аз ще добавя само, че те разбирам напълно! И аз съм така, но работя върху себе си... Въобще, отне ми едни 5-6 години от живота ми, и от този на децата ми, да разбера и да си призная, че освен майка, половинка, работник, участник в обществото и т.н. функции, най-първо съм човек. Човек със собствени нужди, мисли и желания... Боря се със себе си и представата, която съм си изграждала с години - че съм всевластна и всеспособна, на мен нищо не ми се опира, аз съм силна, безсмъртна и нищо не е в състояние да ме събори. Чувствата и емоциите са лиготия, те са за ония слабохарактерните, които нищо не могат сами. Аз съм единствената на света, която е несломима!
Това ми изигра адски лоша услуга...
В момента ходя на психолог и много бавно и трудно, и много скъпо ми струва да се измъквам полека лека от този затвор, в който сама се затварям години наред....
Стикам ти палци да се измъкнеш по-бързо от тази каша. И най-вече да научиш, че ти си си на първо място в собственият си живот! Зй да е добре детето ти, първото условие е ТИ да си добре. Hands V

# 11
  • Мнения: 10 681
Две години бях в подобен кошмар, с разликата, че мъжът ми помагаше и гледаше детето, а у дома не беше чисто и сготвено. Ей, не спря да реве това дете, ден и нощ! Идело ми е да се гръмна, да гръмна всички в нас. Това с разходките с приятелки, с времето за себе си при мен не помагаше, защото бях толкова смазана, че нямах желание за нищо. Като избухвах, си поревавах след това, обвинявах се, обещавах си, че няма повече до следващия път. Най-добре ми действаше да изляза и да вървя безцелно по улиците. В крайна сметка към втората годинка се успокоиха нещата от страна на детето, съответно и аз се успокоих и така.
Кураж ти желая!

# 12
  • Мнения: 12 626
Спешно и рязко си намали задачите. Бебето остава като задача номер едно, останалото - на заден план. Така ще ти остане повече време за почивка. Изперкваш от преумора, нормално е. Помислете с бащата не е ли възможно някоя баба да поема бебето за някой час, за да може вие с мъжа ти да излизате сами без него.
Ако не действа друго, дай детето на ясли и ходи на работа.

# 13
  • Мнения: 4 839
Когато си на ръба да избухнеш, остави бебето на безопасно място и излез от стаята за 5мин. Пусни си песен, изпий едно кафе, почети, прави упражнения- нещо, което ти действа разтоварващо. После се връщаш с нови сили и спокойствие. Дори и да поплаче малко само, всичко ще е наред, по-добре е отколкото да си изкараш нервите върху него.

# 14
  • Мнения: 16 868
Когато се роди първото ми дете и видях, че в някои дни дори не мога да си измия зъбите, приех, че няма да съм в графата "перфектни майки". Той не спираше да реве денонощно, дори не можех да се изпикам, защото от рев, когато не съм при него спираше да диша.
Мъжът ми ми помагаше и пак ми 0еше трудно, защото малкият сучеше нон стоп.
Домакинството го изоставих. Купихме прахосмукачка робот, робот,, които мие подовете, за детето купих уред, който да вари зеленчуците с таймер. Не ми оставаше време да готвя за нас, за детето слагах в уреда и докато сме навън се готвеше, после само пасирах и той хапваше. Дори като порасна искаше да съм залепена до него и да играем заедно, такъв филм да седне и да се занимава сам - нямаше, нищо, че има пълна стая с играчки.


Когато много се ядосаш, остави детето на безопасно място (кошара) и се затвори някъде - в банята, в спалнята. Ако искаш викай, ако искаш си поплачи. Когато се успокоиш, тогава се върни при детето .
Ако имаш проходилка го слагай там да хвърчи и да играе. Или се разхождайте навън повече.

Общи условия

Активация на акаунт