За уморените коне

  • 11 334
  • 167
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 9 569
Според мен пък в даден момент и двете страни се изчерпват и разговорите не помагат. Дават се обещания, но нищо не се променя. Или се променя за два месеца и после пак постарому. Поне при мен така е било..шефовете те приемат за даденост, ти вече нямаш мерак да се раздаваш на 100 процента.. и така

# 16
# 17
  • Мнения: 964
Възможно е усещането, че не давате всичко, на което сте способни в работата да е субективно, но най-добре да потърсите обратна връзка от началника. Ако грубо са погазили личното ви пространство, то трябва да начертаете границите и да си направите план Б за справяне със ситуацията. Според мен ако става въпрос за бърнаут, то най-доброто, което може да направите за себе си е да си вземете творческа отпуска, за да си починете, да получите вдъхновение и преосмислите мечтите, целите и стратегиите си, да започнете нещо ново или довършите нещо, за което ви е липсвало време и енергия от умора след работа. Истината е, че много хора нямат смелостта и упорството да се борят за мечтите си и живота, който заслужават и предпочитат да се носят по течението. Едно е сигурно - в такива моменти, човек трябва да загърби и преодолее своята несигурност, притеснения, стреса, за да върви напред. Препоръчвам една книжка за свободното време: "Успехът. Психология на постиженията".

https://www.ozone.bg/product/uspehat-psihologiya-na-postizheniya … -70saAs80EALw_wcB

Според статия във Форбс: "Може би трябва да смените работата, да смените кариерата, да промените естеството на работата, която вършите във вашия бранш, да изместите клиентите, с които работите. Вие най-добре знаете какво ви е необходимо, за да намерите това подравняване, за да намерите тази искра. Просто ви подтиквам да го оцените повече и да започнете да го търсите."

https://translate.google.com/translate?hl=en&sl=auto&tl= … sh%3D105612441fdc

Аз лично в трудни моменти се опирам на семейството и приятелите си, на различни хобита, хубава музика, спорт и разходки, на чаша вино вечер, на четене на афоризми, притчи, басни. Помага да намаля стреса, регенерирам и да се справям по-добре със задачите. Да подържам духа си буден. Пролетта е чудесен сезон за разходки сред природата. А след това две-четири седмици почивка на море и планина правят чудеса Simple Smile

https://www.gnezdoto.net/pritchi-motivirashti-istorii/tag/%D0%BF … D1%82%D1%87%D0%B8

Последна редакция: нд, 25 апр 2021, 10:09 от Пух

# 18
  • Мнения: 360
Почти всички близки и познати около мен смениха работата си. Не знам дали се дължи на пандемията, свободни работни места или пък по-ниски заплати... Аз бих сменила работното си място в твоя случай. Има толкова нови възможности. Действай смело!

# 19
  • Мнения: 1 037
Герда, четейки написаното от теб, имах чувството, че съм го писала аз! Вече 10 години работя в една фирма. Обичам работата си, но вече се чувствам изчерпана...Няма смисъл да пиша повече, защото изцяло се припокрива с казаното от теб. В крайна сметка, след дълги терзания реших, че е време да дам своя принос другаде, където надявам се ще бъда оценена. Това е едно от най-трудните решения, които съм взимала последните години, но...

# 20
  • Най-накрая на безкрая
  • Мнения: 238
Благодаря на всички, които са писали, мненията ви са много полезни за мен и обогатяват размислите ми.
Аз отново искам да кажа, че си харесвам мястото, работата, фирмата. Може би и затова ми е трудно - някак дори носталгично, че ситуацията се променя. Не съм човек, който ще се впусне изведнъж да напуска, просто се чувствам все едно съм забита в глуха улица.
Ще мисля, надявам се годините и опита да ми позволят трезва, а не емоционална преценка и мъдри решения.

# 21
  • Мнения: 9 825
И с новото се свиква, нали знаеш.
Промяната може да е трудна, но да е за добро Wink

# 22
  • Мнения: 964
Аз лично съм си сменял работата доста често, а това е не по-малко лошо от стоенето твърде дълго на едно място. Проблема е, че всяка промяна е свързана с рискове и стрес, необходимост от добро планиране и подготовка за новото място / професия / начинание. Голям плюс на всяко ново място е срещата с нови хора, ситуации, информация и възможността човек да развива качествата си и да расте. Просто трябва да се уцели момента и компанията, при вече взето решение. Ако не съм щастлив и колегите не оценяват какво правя си тръгвам на мига, без значение от обстоятелствата. Живота е твърде кратък, за да го живеем нещастни и недооценени.

"Тревогите са излишни. Ако проблемът може да се реши, няма нужда да се тревожиш. Ако проблемът не може да се реши, няма смисъл да се тревожиш."

Последна редакция: ср, 28 апр 2021, 13:55 от Пух

# 23
  • Мнения: X
Майка ми имаше 30 години трудов стаж в една болница, след като видя, че шефът на болницата се гаври с тях (ощетява ги откъм заплащане), в продължение на години, взе решение и напусна. Отиде в по-добра болница, взимаше по-висока заплата и средата беше по-добра.

Промяната (смяната на режима/рутината), дава нов поглед, нови перспективи, нова енергия на човека и винаги е за добро. Имам предвид усещането (дори физическото), че е крайно време за промяна... усеща се когато такъв момент настъпи.

# 24
  • Мнения: 3 604
Бях почти пет години във фирма, в която ме приемаха за даденост. В момента, в който напуснах всички се чудеха защо. Истината е, че непрекъснато през тези години им сигнализирах за проблемите, които имах, но удобно се правеха на глухи и слепи. Не дължиш на никой нищо - още повече, че ти си наемник, а не собственик на фирмата.
И при мен е същото което описвате с разликата,че аз съм вече 20г в фирмата.И аз искам да им кажа довиждане,имам нужда от нови предизвикателства.

# 25
  • Мнения: 7 168
Мен ми е интересно кое кара някои хора да се вкопчат в работата си и да стоят там с десетилетия. Много ясно,че след 2- 3 години си изчерпан и караш на автопилот. Обяснението ми е, че им липсва смелост и не си вярват.

# 26
  • Мнения: 3 178
Ами има хора, които не са кариеристи и си харесват работа с работно време от 8 до 17 и почивни дни събота и неделя плюс редовни отпуски.
Ако пък и заплатата е добра, за какво ти е да напускаш?
В Германия например никой не се натиска да е шеф особено, ако е и семейно ориентиран - там да си шеф не е да си заминаваш от офиса когато ти скимне понеже си шеф, ами идваш първи и си заминаваш последен.

# 27
  • София
  • Мнения: 12 545
Ами има хора, които не са кариеристи и си харесват работа с работно време от 8 до 17 и почивни дни събота и неделя плюс редовни отпуски.
Ако пък и заплатата е добра, за какво ти е да напускаш?

Много стереотипно мислите. Има професии, като моята, при които ежедневието е коренно различно. А работното време е всякакво друго, но не и от 8 до 17 ч. Така годините минават много бързо Simple Smile А и в моя бранш общо взето е едно и също, където и да работиш.

# 28
  • Мнения: 920
Мен ми е интересно кое кара някои хора да се вкопчат в работата си и да стоят там с десетилетия. Много ясно,че след 2- 3 години си изчерпан и караш на автопилот. Обяснението ми е, че им липсва смелост и не си вярват.
Не може да се обобщава така.
Аз например не просто обичам, а обожавам професията си, но самия бранш замря и принудително се наложи да се преквалифицирам. Ако обаче имаше възможност браншът да оцелее, бих работила по професията си до пенсионна възраст. ☺

# 29
  • Мнения: 7 168
Не става въпрос за смяна на професията. И аз обичам моята и си я работя с удоволствие. Става въпрос за ново работно място. Като не си доволен, или не си добре оценен, или просто искаш нещо ново, ами търсиш. Не става без инициативност.

Общи условия

Активация на акаунт