Публикувана: 19 апр. 2021, 15:34 ч.
Последно мнение: 15 ян. 2023, 20:57 ч.

За уморените коне

11 355
167
1

19 апр. 2021, 15:34 ч.

Най-накрая на безкрая
Мнения: 239

Работя в една и съща фирма 10 години. В началото имаше стрес, адаптация, после възход...
От известно време усещам, че работодателят ми смята, че вече не съм достатъчно ентусиазирана, идейна, инициативна в работата си - един вид изчерпана.
Моята гледна точка е, че за тези години дадох много идеи, някои се приеха и осъществиха, други не, имах хъс и ентусиазъм, но с времето нещата влязоха в един коловоз, който е трудно да се прекрачи - било заради липса на нови идеи, било заради неприемане на предложеното, било по други причини.
Аз харесвам работата си и мястото, където работя, но ми става криво, че дойде моментът, в който съм "стар кадър", че не мога да предложа нищо ново и все ме човърка неспокойствието, че не са доволни от мен.
В такава ситуация как бихте постъпили: карате я както досега и преглъщате егото си, защото работата е добра, фирмата стабилна и през тези години сте видели само добро или търсите варианти - какви?

# 1 19 апр. 2021, 15:45 ч.

Мнения: 9 634

Аз в твоя случай търся нова работа. На всяко място след определен брой години се стига най-малкото до изчерпване и скука. Но зависи и в коя сфера си де. Но пък ако на сегашното място нямаш други оплаквания освен това, че не можеш да предложиш нищо ново, не смятам, че е голям проблем. Ако шефовете са недоволни от теб би трябвало да го комуникират. В случай, че искаш предизвикателства - сменяш мястото.

# 2 19 апр. 2021, 15:53 ч.

СИ
Мнения: 4 406

Интересно е, как в един момент някои работодатели решават, че трябва да мислиш за тяхната фирма, като твоя собствена. Все да им даваш идеи, все да им намираш работа, договори и пари. И когато нещо не им хареса... Опс-с-с-с... Вече не ставаш.
Няма от какво да ти е криво. Допуснала си грешката да се раздаваш прекалено много и да създаваш високи очаквания в хора, които забравят за усилията ти. Просто свиваш платната и си вършиш задълженията. Нито повече, нито по-малко.

# 3 19 апр. 2021, 15:54 ч.

Мнения: 920

Значи ти просто усещаш, но той лично не ти е казал, че е недоволен. В такъв случай е прибързано и излишно да правиш такива изводи.
Егото няма да ти помогне. Но можеш да напуснеш ако ти самата чувстваш, че вече е време за промяна. Не егото, а ти самата трябва да решиш - разумно.

# 4 19 апр. 2021, 16:00 ч.

Най-накрая на безкрая
Мнения: 239

Цитат

Значи ти просто усещаш, но той лично не ти е казал, че е недоволен. В такъв случай е прибързано и излишно да правиш такива изводи.

Лично не ми е казал, но няма и да ми каже.
Но това не са грешни усещания - виждам го по възлагането на задачи, по отношението, по заплатата дори.

# 5 19 апр. 2021, 16:19 ч.

СИ
Мнения: 4 406

Цитат на: Герда в пн, 19 апр 2021, 16:00

Приемаш нещата много лично. Не трябва да е така. Все пак е разбираемо, защото работиш там от 10 години. Но все пак си там, на работа.
Щом има промяна в отношението не е добре. Но не е фатално. Както казах, работиш и си изпълняваш задачите, без емоции и без много натягане. Който има нови и по-добри идеи да си предлага. Ти вече си минала по този път. Недей си променя отношението към работодателя. Работиш с усмивка и не трябва да показваш нищо.
Бил съм в подобно положение и съм разбрал, че не трябва да приемаш работата много лично или като мисия. Още по-голяма грешка е да казваш или да показваш на собственика на фирмата, колко много си направил за него. Много е в твоите очи. За него ти си служител, който е получил заплата затова, че работиш там. И с това приключва всичко.

# 6 19 апр. 2021, 18:17 ч.

Мнения: 12 725

По принчип е добре фирмата да ти предлага някакво развитие. Хайде да не е точно кариера, но да се издигаш по някакъв начин - да станеш ръководител на група някаква, да ти се възлагат някакви нови отговорности - такива неща. И парите и работата да минават на ново ниво.

А ако 10 години ти предлагат все едно и също като позиция, значи може наистина да си си достигнала тавана в тази фирма. Аз бих си търсила друга работа в стабилна фирма, където да имам възможност да правя тези по-отговорни неща, които си представям за един служител с 10 години стаж.

Но не бих правила фасони, не бих напускала, бих давала от себе си все така максимума, защото добросъвестните хора са така. А и не се знае дали и кога ще се намери по-доброто работно място.

Има една теория, че за 5 години се изчерпва един работещ на дадена позиция и трябва да му търсят или да си търси по-добра позиция.Не съм точно привърженик на петте години, но горе-долу има логика в това.

# 7 19 апр. 2021, 19:30 ч.

Мнения: 7 245

Имаш проблем, иначе не би се замислила и не би писала. 10 години са много време, много ясно, че си се изчерпала. Лошо е, ако се идентифицираш по някакъв начин с фирмата, защото до Бърнаут остава една крачка. Бих се огледала за нова работа, ново предизвикателство, нови емоции. Минала съм по този път, затова си позволявам да пиша.

# 8 19 апр. 2021, 19:34 ч.

СИ
Мнения: 4 406

Цитат на: Uncommon в пн, 19 апр 2021, 18:17

... Има една теория, че за 5 години се изчерпва един работещ на дадена позиция и трябва да му търсят или да си търси по-добра позиция.Не съм точно привърженик на петте години, но горе-долу има логика в това...

Аз съм на малко по-друго мнение. В дейността на всяка една фирма има рутина. Има някаква оптималност, която се достига към някакъв момент. И какво? Собственикът на фирмата не може да измисли нищо, обаче другите трябва да могат?!
Наскоро си говорихме с един приятел. Нещо подобно и при него. От дълги години е във фирмата си и мислел да напуска. Постоянно растящи изисквания за нови договори и оборот, обаче не и с повечко пари. И в един момент, какво? Пада му шапката от работа и все недоволни, защото все нещо не стигало и не било достатъчно. Казвам му: Все едно са те взели за съдружник, обаче без да делите печалбата. Ти си на една заплата. Преценяваш дали заплатата отговаря на това, което искат от тебе. Ако намериш по-добър вариант, защо да не опиташ?

# 9 19 апр. 2021, 19:44 ч.

Мнения: X

Работодателите са капиталисти. Няма чувства, няма лично отношение, няма приятелства.

Помисли как се чувстваш - ТИ, без да взимаш предвид отношението на робовладелеца.

Съпостави:
Заплащане - натоварване;
Как се чувстваш в работна среда и извън работната среда;
Защо започна работа в сферата и конкретно там;
Какво искаш от живота си и как работата ти помага за постигането на желаното/или как пречи за достигането му.

# 10 19 апр. 2021, 20:46 ч.

Мнения: 556

Ако работодателят критикува работата ти и не ти дава опции за нови отговорности, е възможно да се опитва да те накара да напуснеш. Доколкото знам (но не съм сигурна в това на 100%), има практика в управлението на хора дългогодишните служители да не се освобождават. И игнориращото поведение от страна на мениджър да е опит да накара такъв служител да напусне. Причините за това могат да са различни - вече си прекалено квалифицирана и не те вижда в други роли в организацията; може да си с най-висока заплата от колегите или се явяваш пряка негова конкуренция, ако сте с еднаква степен на компетенция.

Сигурна съм, че нямаш проблем с качеството на работата - за 10 години си автоматизирала изпълнението на служебните задачи. Бих те посъветвала да помислиш за смяна на работата.

Друг вариант е да говориш с мениджъра ти какво развитие могат да ти предложат и на базата на реакцията му/й да вземеш решение. Въпреки че ако са искали да те повишат или преназначат на друга позиция, са щели да го направят до момента.

Дано се включат и потребители, които имат опит в човешките ресурси, за да споделят мнение дали разсъжденията ми са правилни, както и кое кара даден работодател да не предложи възможности за развитие на дългогодишен, доказал се служител.

# 11 19 апр. 2021, 21:01 ч.

София
Мнения: 38 431

Много интересно, но хората покрай мен, въпреки кризата, а може би именно заради нея си сменят работата, бизнеса, сферата. Всяка криза отваря нови възможности! Огледай се и за нещо за теб!

# 12 22 апр. 2021, 21:46 ч.

Мнения: 3 299

Бях почти пет години във фирма, в която ме приемаха за даденост. В момента, в който напуснах всички се чудеха защо. Истината е, че непрекъснато през тези години им сигнализирах за проблемите, които имах, но удобно се правеха на глухи и слепи. Не дължиш на никой нищо - още повече, че ти си наемник, а не собственик на фирмата.

# 13 23 апр. 2021, 00:12 ч.

Мнения: 9 855

Герда,
ако на мен ми предстояха деца, майчинство и подобни мероприятия, може би бих останала във фирмата.
Ако не предстоят, и ако имаш по-разнообразно предложение, където ще ти бъде по-предизвикателно и интересно, се премести.
Но напускане по твоя инициатива, без осигурена друга работа, не знам?

# 14 24 апр. 2021, 10:05 ч.

Мнения: 659

Интересни отговори, толкова различни, но всички са на база личен опит и валидни. Темата ми е близка точно в момента - ситуацията не е същата точно, но подобни размисли и диалози водя със себе си. Какви са възможностите за двустранен диалог с хората, които взимат решения при теб? Как можеш ли да кажеш открито какво наблюдаваш, как се чувстваш и от какво имаш нужда? Кой може да ти помогне и как? Теб какво ти се прави точно в тази работа или пък на друга? Доколко навикът надделява, за да отложиш още веднъж възможността за промяна? И дали е навик или просто си щастлива там където си? И така нататък, животът е колело. Успех

Препоръчани теми

Въпроси за финансово и административно ръководене на бизнес.

Счетоводител в нужда се познава 21

Работа в банка

Идеи за стартиране и развитие на бизнес - 26

Причина:

Причина: