Баба ми почина и се сринах.....

  • 13 400
  • 252
  •   1
Отговори
  • Мнения: 226
Здравейте,
Коронавируса погуби баба ми с която бяхме много близки. Мъката е огромна. Случи се съвсем скоро и още не мога да го повярвам....Тя ми беше като втора майка и споделях всичко. Беше най-милата, чувствителна и любяща баба! Даваше всичко за семейството си и всеки спомен за нея е много болезнен!
 Има ли и друго в подобна ситуация,как се справяте? Болката е неописуема.....

Последна редакция: нд, 18 апр 2021, 17:53 от Anders

# 1
  • Мнения: 11 558
Съболезнования, да е светъл пътят й.
Тежко е, боли подобна загуба.
Приеми друга гледна точка.
Имала е дълъг живот, изгледала е деца, видяла и се е радвала на внуци- един пълноценен живот. Живяла го е този живот!
А рано или късно, всеки поема отвъд, няма как.
Ще намалее болката по нататък, но няма да отмине.
Поплаквай си, като ти се плаче, спомняй си с усмивка през сълзи за нея. И знай, че те са горе- нашите ангели звезди.
Сили ти желая, ще се справиш с болката.

# 2
  • Мнения: 40 307
Поплачи, отдай дължимото на паметта и, но не прекалявай и не се сривай. Такъв е законът на живота и смъртта на една баба не е трагедия, а пред теб стои твоят живот докато и ти станеш баба. Трябва да живееш с живите, а не да тлееш с умрелите. И Христос го е казал - „Мъртвите да погребват своите мъртъвци”, тоест животът е за живите и трябва да бъде живян.

И аз съм отгледана от баба си в по-голяма степен, отколкото от родителите си, и за мен е била повече от родител, тя ме е направила човек, но когато умря в ръцете ми не съм се сринала, защото имах дълг към нея да живея така, както ме е учила и готвила за живота. И ти направи така - ще уважиш баба си не като се сриваш в печал, а като живееш достоен живот.

# 3
  • Мнения: 226
Искам да допълня, че имам и други близки,които обичам, но връзката с нея беше много специална и много се обичахме! Sad
Моля ви за някакъв съвет или разговор. Чувствам се самотно празно...

Последна редакция: нд, 16 май 2021, 22:49 от Не се сърди, човече

# 4
  • Мнения: 146
Стегни се! Има много по-страшни неща...

# 5
  • Мнения: 12 626
Андерс, моите съболезнования! Не й е било времето, много хора си отидоха без време...
Баба ти не би желала да се сриваш, тя те е обичала и е искала най-доброто за теб. Не задържай обаче мъката в себе си, покажи я, изплачи я. Загубата ти е огромна. Опитай се да поговориш с родителите ти, със сестра / брат, да си споделите как се чувствате. Сигурна съм, че и те усещат  огромна празнота.
Баба ти  е имала пълноценен живот, фактът, че толкова скърбиш за нея, доказва това. Опитай се да осъзнаеш колко всъщност си щастлив, че си я познавал и си споделил част от пътя си с нея.
Светла й памет! Дано спомените за нея да не ти носят болка, а светлина, защото това е, което един добър човек заслужава.

# 6
  • Мнения: 226
Андерс, моите съболезнования! Не й е било времето, много хора си отидоха без време...
Баба ти не би желала да се сриваш, тя те е обичала и е искала най-доброто за теб. Не задържай обаче мъката в себе си, покажи я, изплачи я. Загубата ти е огромна. Опитай се да поговориш с родителите ти, със сестра / брат, да си споделите как се чувствате. Сигурна съм, че и те усещат  огромна празнота.
Баба ти  е имала пълноценен живот, фактът, че толкова скърбиш за нея, доказва това. Опитай се да осъзнаеш колко всъщност си щастлив, че си я познавал и си споделил част от пътя си с нея.


Благодаря! Всички това ми казват,но все още ми е трудно да гледам така на нещата. Сега ме е обзела тежка скръб и буквално две седмици не съм спрял да плача,до преди три бяхме заедно,бъбрихме си и се радвахме заедно. Гневен съм,че се зарази по нелеп начин с този ужасен вирус. Молих се,плаках....нищо не помогна. Тя беше моята утеха и доброто й сърце винаги ме стопляше....

# 7
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Миналата година баба почина в ръцете и в леглото ми, а дядо  се срина и я последва много скоро- получи инсулт точно на 40- тте й дни и седмица по- късно изпратихме и него. Известно време спях  с двата некролога до възглавницата ми и така си откраднах още малко време с тях. Прибрах некролозите, когато  бях готова да ги пусна да си отидат. Утешавах се с  това, че е по- добре да са там, по небесните поляни - силни и млади, отколкото да страдат от мъките на старостта. Другото, което ми даде сили- аз съм убедена, че животът не свършва тук. И знам, просто знам, че  ги няма само физически. Липсват ми много все още.  Сънувах ги веднъж- сънят беше повече от истински и се събудих с широка усмивка. Ето ти един подарък от мен:
https://www.youtube.com/watch?v=TzLCSnd0nts

# 8
  • Мнения: 670
Аз също се сринах когато баба ми почина. Получих уртикария, панически атаки и дълго не успя да се съвзема. Но си спомних Катя се усмихваше многозначително като Мона Лиза, как ме напътстваше и ме обичаше и разбрах, че тя не би искала да се сривам и са я последвам оттатък. Разбрах,че усилията, които е положила са бъда човек, трябва аз да положи за моите деца и внуци и да предам нататък нейната любов и грижа и опит. Поплачи си, но те се сривай - разгледай снимките, спомни си за хубавите моменти и крилати фрази от нея, които ще предадеш нататък и продължи напред, подплатена от нейните сила и любов.

# 9
  • Мнения: 468
Не се поддавай на тъга и печал,опитай се да приемеш нещата,като част от живота!Бог,ти е дал много време с баба ти, израстнал си и си възмъжал  и тя е била свидетел на това.Моята баба почина на 83 ,беше ми утеха, спокоен пристан,човек който истински ме разбираше и обичаше и страшно ми липсва,но дните на човек са преброени.И,не се измъчвай с мисълта,че е загинала трагично и не на време, просто никой не остава тук завинаги,за съжаление точно в една такава възраст,като твоята през 30-те ни години идва ред да се разделим с тези,така любими за нас хора.Успокой се, бъди благодарен в сърцето си,че си изживял толкова пълноценно дните си с нея и не разваляй хубавите спомени,като се отдаваш на отчаяние и печал.Обичта,която ти е дала е неизмерима и ще е в теб завинаги,това е онзи заряд,който утре ще предадеш на твоите деца и внуци!

# 10
  • Мнения: 253
Съболезнования! Когато почина баба ми преди няколко години, ми беше ужасно мъчно. Дълго време след това я сънувах. Много плаках. Сега си спомням с умиление хубавите спомени, които имам с нея. Обичните ни хора си отиват от този свят, но живеят завинаги в сърцата ни.

# 11
  • Мнения: 867
Съчувствам ти искрено! Любимата ми баба почина на сходна възраст, беше малко след операция, която аз “ уредих” уж при най-добрите. Когато почина бях в тотален шок, освен от загубата, и от чувството за вина. Още си спомням .. такава болка не бях изпитвала! И още плача и тъгувам за нея понякога. Понякога обаче хубавите спомени вземат превес. Щастлива съм, че я имах! Все още вярвам, че когато нещата се подреждат или се случва нещо хубаво, то е защото тя ми го изпраща. Това е моят начин да я нося в себе си и продължавам да я обичам.

# 12
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 7 222
Съболезнования най-искрени!

Бабите ми починаха за една седмица и двете, просто мал шанс. Много трудно го преживях, бяха най-добрите баби на света и да ги загубя едновременно и двете... Няколко месеца не можех да спя, чисто физически ми беше много стресиран организма, после се пооправих и така. Много ми липсват вече 13 години ги няма и все повече си мисля за тях, ама живот, няма как винаги да са до нас. Благодарна съм, че 30 години бяха до мен, това си е късмет като се замисли човек, има хора, които нямат този шанс. Отделно много ни обичаха, баби-мечта.

# 13
  • Мнения: 4 327
Съболезнования!Светъл път на душата й!
Вчера погребахме моята най-обична ,скъпа и миличка баба.Тя е всичко за мен.Вълшебница.
Толкова много ме боли.Как ще живея без нея ...не знам..
Разбирам как се чувствате.Също търся съвет как да продължа.Толкова житейски мъдрости ми е оставила и за този момент дори,но не ми се отдава .

# 14
  • Мнения: 226
Толкова ме разчуствахте с тези коментари! Толкова е тежко,будя се и всеки ден осъзнавам отново и отново какво се е случило... Ако някой иска да сподели нещо,може да ми пише и на лично съобщение.

На какво възраст бяха вашите баби и на каква сте вие?

Чудя се дали терапията с психолог има ефект на толкова ранен етап...

Общи условия

Активация на акаунт