Здравейте, незнам от къде да започна или как,но истината е ,че не ми се живее, не знам въобще защо човек е жив,какъв е въобще смисъла,знам има щастливи хора,има хора който знаят как да живеят живота си,да се радват на малките неща ,но аз не съм от тях и колкото и да се опитвам,колкото и да се старая ,нищо не се получава, на 34 години съм,мисля ,че имам всичко ,от което има нужда човек, имам 2 прекрасни деца,само заради тях съм все още на този свят,имам работата за която съм мечтал,но вътре в мен гори огън,и чувствам как този огън ме изпепелява вътре в мен с всеки изминал ден все повече,чуствам че съм просто една обвивка,чувствам се толкова празен,без цел,без амбиции, без капка смисъл,преди години съм пил антидепресанти, ходил съм при психотерапевт, но всичко се оправя само временно, вече чуствам че съм се отказал от живота, пуснал съм се по течението и ми е все едно какво се случва с мен,и всяка сутрин се събуждам с една мисъл,няма ли всичко да свърши по бързо, не може ли живота ми просто да свърши, също така съм и доста изморен,от работата ми, психически и физически, имам чувството,че мозъкът ми го няма ,не мога да мисля ,не мога да се концентрирам, не мога да помня,знам ще кажете,че имам нужда от почивка ,но повярвайте ми нямам тази възможност, но знам ,че проблема ми не е в работата, проблемът е някъде в мен,ключът за щастието ми е някъде в мен, но не знам как да го намеря,не вярвам ,че ще го намеря,знам че никой няма да ми помогне ,само аз мога ,но това са просто думи и не ми помагат,не мога да се справя и съм се предал,едва ли някой му пука как се чуствам, но за да знае, някой какво е, трябва да го изпита ,но не го пожелавам на никой,аз съм твърде добър,за да искам някой да страда,а понякога просто ми се плаче,но и това не мога,чувствам как сълзи напират,но нищо не излиза,чувствам се толкова слаб...също така ,има много хора който вярват в прераждането,аз не искам да го повярвам,искам някой ден след като умра всичко да свърши, не искам да живея, сега или когато и да е...даже незнам защо пиша в момента...може би ,просто се надявам след като споделя малка част от чувствата ми ,да ми олекне,даже и малко да е...просто не знам до кога ще успея,да се държа
- Публикувана: 17 апр. 2021, 22:11 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2021, 16:48 ч.
Не ми се живее
Разбирам, че всеки има такива моменти в живота си, но винаги трябва да се замислим, че сме здрави и докато бъдем такива, можем да променяме нещата, които ни карат да се чувстваме нещастни.
Има хора, които се борят за живота си и ценят всели миг, дори и най-негативните, затова бъдете здрави и мислете и ценете хубавите неща, които ви се случват!
Има хора, които се борят за живота си и ценят всели миг, дори и най-негативните, затова бъдете здрави и мислете и ценете хубавите неща, които ви се случват!
Вижте, състоянието Ви наистина не е за форум, моля, спешно потърсете помощ от психиатър, а след това и психотерапевт. Важно е и трябва да се случи сега.
Много ми е трудно да напиша каквото и да е, без да звучи покровителствено, но искам да кажа няколко неща.
Липсата на радост и смисъл са внушения на депресията, която Ви е всмукала. Това не е личността Ви, нито потенциала ѝ, просто сте загубили връзка с тях, но имате и двете. Имате шанс да водите по-пълноценен живот, но е критично важно да се погрижите за себе си и, когато стъпите на крака, да продължите с грижите, всеки ден.
Разбирам, че в момента не Ви интересува какво ще стане с Вас, но Вашата съдба и добруване са неминуемо свързани с други хора. Не само децата Ви, но и близки, околни, познати. Ако наистина можете да се опрете на това, че сте добър и не искате да страдат, трябва да намерите сили и да потърсите помощ.
Не сте изчерпал всички опити. Преди са давали положителен резултат. Значи отново ще дадат добър резултат. Приемете, че няма да Ви избавят отведнъж, ще трябва постоянна поддръжа и ще е борба, но можете да изплувате.
Съжалявам, че сте в такова дълбоко страдание и Ви пожелавам успех от все сърце.
Много ми е трудно да напиша каквото и да е, без да звучи покровителствено, но искам да кажа няколко неща.
Липсата на радост и смисъл са внушения на депресията, която Ви е всмукала. Това не е личността Ви, нито потенциала ѝ, просто сте загубили връзка с тях, но имате и двете. Имате шанс да водите по-пълноценен живот, но е критично важно да се погрижите за себе си и, когато стъпите на крака, да продължите с грижите, всеки ден.
Разбирам, че в момента не Ви интересува какво ще стане с Вас, но Вашата съдба и добруване са неминуемо свързани с други хора. Не само децата Ви, но и близки, околни, познати. Ако наистина можете да се опрете на това, че сте добър и не искате да страдат, трябва да намерите сили и да потърсите помощ.
Не сте изчерпал всички опити. Преди са давали положителен резултат. Значи отново ще дадат добър резултат. Приемете, че няма да Ви избавят отведнъж, ще трябва постоянна поддръжа и ще е борба, но можете да изплувате.
Съжалявам, че сте в такова дълбоко страдание и Ви пожелавам успех от все сърце.
Съжалявам искрено да прочета какво чувствате. Писали са ви добри съвети. На толкова хора им пука за вас. Хора, които Не ви познават. Не сте сам.
Ще се лекувате и ще се справите. Не отлагайте. Не става отведнаж. Всеки има трудни моменти, когато чувства, че светът му се разпада.
Имате ли близки хора около вас да ви подкрепят- майката на децата ви, родители, приятели, баба, дядо?Говорете. Пишете. Мислим ви.
Ще се лекувате и ще се справите. Не отлагайте. Не става отведнаж. Всеки има трудни моменти, когато чувства, че светът му се разпада.
Имате ли близки хора около вас да ви подкрепят- майката на децата ви, родители, приятели, баба, дядо?Говорете. Пишете. Мислим ви.
Ключът е във вас дотолкова, доколкото да решите да вземете мерки незабавно. Няма смисъл да се мъчите повече, свържете се с психиатър. Както никой не може да си намести пак счупения крак, така и вие не можете сам да се справите. Просто идете на лекар. След това можете да пробвате и с психотерапевт, но в момента пак трябва да минете на антидепресанти и състоянието ви да бъде проследено, докато не се оправите.
Всичко е химия, някакво вещество ви липсва или е в повече. Толкова е просто.
Всичко е химия, някакво вещество ви липсва или е в повече. Толкова е просто.
Като писалите дотук колеги ти препоръчвам - с 200 бягай при психиатър. После за всеки случай на още някой. В момента ако не приемат, свържи се с някой, никой няма да откаже среща, консултация и предписване на лечение (срещу 50 лв примерно). По-добре в някое кафе да се видите, отколкото нищо да не правиш. Най-важното е колкото може по-бързо да излезеш от това състояние. Това става с лекраства, които подпомагат задържането в мозъка на т.нар. хормони на щастието - допамин, ендорфин и още 2 други. И не се притеснявай, не си дефектен, това става по причини като стрес, преумора, генетични фактори, и по-чувствителни хора. След два-три месеца лекарства, ако се окажат точните за теб, ще почне да се връща радостта от живота.
Millioni, има милиони причини, като ника ти, заради които си струва да се живее. Това е върховния дар, който имаме всички и е жалко, когато не го оценяваме. Има ужасно много хора, които губят битка с някоя болест или си отиват след нещастен случай. Няколко мои близки хора загубиха битка с рака. Знам, че много им се живееше. Направиха всичко възможно до края. Бориха се. Бори се и ти! На тези години каквото и да ти е минало през главата със сигурност не е нещо, което трябва да те откаже от живота. Намери това, което те кара да живееш, да се усмихваш, да си щастлив и го сграбчи. Прогони всички черни мисли и ЖИВЕЙ! Опри се на най-близките си хора, говори с тях, довери им се и им дай да ти помогнат.
Препоръчани теми