Любители на кучета - 117

  • 24 392
  • 741
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 284
Донсита, разсъждавах по абсолютно същия начин като теб. Изобщо не си представях, че ще имам друго куче след Реа. И докато не видях Маги на живо продължавах да мисля така. И да, изобщо не е същото като връзка между нас, но това не прави втората връзка по-малко прекрасна или значима, просто е различна...
Дано Нейо да има още дъъъъълги години с вас, за да не го мислиш това 😉

А ние понеже по темата разходки не сме критерий, мързела е вроден за булдоците, английските поне, и си мълча в ъгъла 😄😄

# 46
  • Мнения: 516
Киоко иска да тренира тенис 🤣

Иии да ни видите колко сме чисти...

# 47
  • Мнения: 3 531
Аз и преди съм казвала. Той е първото ми куче и мисля, че ще е единственото. Усещам страхотна връзка с него и не си представям да имам друго.
Точно така се чувствах и аз. И като си тръгна Айс, бях категорична, че нямам сърце за второ куче. Писаха ми приятели, говориха ми. Не исках даже и да чувам. ММ искаше да се приберем набързо да си взема друг шпиц - тук където живея няма среден. Бях му даже сърдита, че изобщо мисли за ново кутре. Докато не ме заведе до магазина само да видя кучилото. И едни черни очички се впериха в мен, същите като на Айси. Грабнах го, разплаках се и се прибрах с него. Четири месеца не бях на себе си, кученцето просто ми върна усещанията. Сънувах няколко пъти, че Айси само е заспал и така силно го прегръщах в съня си. Веднъж познали обичта и грижите към тях, винаги ще имаме нужда от тях. Благодаря ви, че ме разбрахте и споделихте. Имах нужда да поговоря за това. Heart

# 48
  • Мнения: 3 225
Здравейте и благодаря за топлата бърлога!


Размерът няма значение

# 49
  • Мнения: 2 903
А аз не си представям да живея без домашен любимец. Гледала съм котки и след загубата на някое от тях, след сълзите и сополите вземах следващото. Изкарах няколко години без домашен любимец заради алергията на племенника към котки. Макс ми е първото куче, а мечтата ми винаги е била да имам куче, ама ми позволяваха само котки. Та Макс си ми е голята любов, но от сега знам, че и след него ще взема друго/други кучета. Дано е далеч тоя ден и дори не искам да си помислям, че ще дойде.
А по повод обратната ситуация, бях чела в книгата на Сизър, че кучето трябва да подуши, когато стопанина му си отиде от тоя свят, за да разбере, че няма да го види повече. То ще си страда, но няма да го очаква. Доста пъти съм казвала на сестра ми, ако нещо се случи да знае, че Макс трябва да ме подуши. Абе то гадна работа, ама мисля че е добре да се знаят и тези неща. Казвала съм ви, че баща ми като почина пуснах Макс в стаята да го подуши и явно наистина има нещо вярно, защото повече не го е търсил, не го е чакал, а преди това всяка вечер ходеше да проверява какво има за хапване (винаги имаше някоя вкусотия за него), а също и баща ми всяка вечер идваше да му прави масаж на гърба и Макс все стоеше в краката му чакайки си дозата масаж. И няколко дни беше като сянка и усещаше, че не е момента за лиготии, мрънкане и капризи.

Последна редакция: нд, 18 апр 2021, 21:02 от Sivi

# 50
  • Мнения: 516
Преди Кио имахме вкъщи 10-годишно куче, смесица между чихуахуа и мини пинчер с гръмкото име Шрек. Аз съм на почти 21 в момента, та половината ми живот беше минал с него. Беше ми подарък от майка ми, всички се грижехме за него и го обичахме много. Не сме го обучавали целенасочено, елементарно седни и легни дори, но беше страшно послушно и умно кученце. Обичаше да легне и да се завие, вечно трепереше от студ милия. Не беше кастриран, нямаше нито един здравословен проблем до края, напълно здрав и много игрив. Само малко беше побелял Simple Smile През октомври ни се наложи пътуване, оставихме го с майка ми на село при баба. Все й казвах като излизат от двора да му слага повода, макар че той много слушаше и ни следваше. Отишла до магазина с него, без повод, а съседа се прибира от лов с двете си ловни кучета. Гледката беше ужасна, бориха се за живота му 10 дни в 2 различни клиники, направиха му 3 операции. Липсва ни много. Кио няма да го замени, просто ги обичаме по различен начин. Но тя е прекрасна и е първото същество, за което на 100% съм отговорна аз. Никой друг не се занимава с нея, само двете сме си. Обучението, разходките, здравето й са изцяло мой “проблем”. Затова понякога ви задавам глупави въпроси 😆 И затова казвам, че с избора на порода съм скочила с двата крака в дълбокото... Акитата хич не е лесна работа 🙂 Влизам в този сайт само заради кучешката тема, няма какво друго да търся тук. Просто обожавам темата и настроението в нея. Благодаря ви! ❤

# 51
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 537
Кахърното Ленче ме издебна, докато бях до тоалетната и като се върнах, установих, че в чинията има само едно парче баница /бяха две/, а на дивана имаше издайнически следи от трохи. Викнах, крякнах и той отиде да се крие при смъртния си враг ВаксПрахосмучева. Не знам каква е тая извратена любов - мрази прахосмукачката, а като стане нещо и все при нея се крие. Де да знае хайванът, че мен не ме е страх от нея и ще го докопам и там, ако се наложи.
То забавната част с това откраднато парче баница дойде няколко часа по-късно, когато дъщеря ми го извади иззад една от възглавниците на дивана. Келешът не го е изял. Скрил го е за черни дни, ама пак беше заловен.
Вкъщи сме в ремонт на кухнята. Майсторът е в долния ляв ъгъл.

# 52
  • Мнения: 150
Мамина глезана, нали е свикнала все в скута ми да седи, та тук е жална, че не я взимам докато вечерям 😄

# 53
  • Бургас
  • Мнения: 5 978
khaleesi и ние ходим на тенис кортовете, главно за да крадем топки. Един път влетя в корта и налапа две наведнъж, добре че играчите бяха готини и не ни се обидиха много.

# 54
  • Пловдив
  • Мнения: 2 413
При нас мили тенисисти от време на време хвърлят топки в клетката.

на стража

уморен от стража, но продължава да работи като пробант на матраци...


заключение: Саско работи по 24ч, сигурно е верен последовател на ГЕРБ и дава пример - работа, работа, работа Grinning

# 55
  • Bарна, морето, сините вълни
  • Мнения: 6 021
Сиви, благодаря! bouquet

Напълни ми се душичката с всички мили муцки! 🥰 ❤️

Ние също си обичаме Ерко, както се обича дете. Когато имахме съмнения за алергии и кумовете ни се намесиха, се обърнаха и казаха, че ние поставяме детето и кучето на едно. Ами така е! Само хора, които имат любимец могат да те разберат... Понякога ми е много трудно, признавам си и се чувствам уморена. Обаче всеки ден излизам с детето и кучето. Детето в количката. Обикаляме 3-4км. Ходим в градинка, Еро да подуши, да поиграем. Понякога ги водя в гората, да го пусна на свобода. После се прибираме, оправям го и излизаме само с детето да играе на площадка с деца, защото и то вече си иска своето. Случва се и Ерос малко да я почака на някое дърво вързан отвън до площадката. Напоследък не ми се излиза следобед, защото времето не е хубаво. Но лятото задължително сме почти до тъмно навън. Той винаги е с нас. Искам да се чувства добре и обичан.

ТуиГ, като каза, че наш Швепс си е скрил плячката, Ерос също ги е вършил тия работи. Важно е да не забравяш откъде си тръгнал, въпреки че живееш в апартамент. Не предават гените на прадедите си. Grinning Понякога като е преял и го черпим, взима си мезенцето и го бута я на дивана, я под леглото си. А ние умираме да се смеем, когато си мисли, че го скрива, а всичко се вижда, а милия бута ли, бута с муцунка.

Лека нощ от нас. Kissing Heart

# 56
  • Мнения: 2 958
Лека нощ и от нас ! Blue Heart

# 57
  • под тепетата
  • Мнения: 9 265
ТуиГ, от щерка ми от преди няколко дни



"Напомня ми как Макс веднъж се качи с предните лапи на кухненската маса и ми изяде последното парче еклерова торта, дето беше направила за моя рожден ден 😅"

# 58
  • София/Перник
  • Мнения: 981
Ей, не си мислете за когато тогава... нашите любимци са с нас сега и защото така трябва. Аз толкова години исках куче.. и то померан или шпиц. Искам и голдън, ама нямам къща! А тоз... лисицата.. цял живот съм го чакала. Даже лудия ми мозък видя ушите му като отражение в батерията в банята на термостата 😂😂😂. Луда работа ви казвам 😂. Ей го прилегнал в една от позите си и все пак нащрек.

А сега се премести да си кюта на мекичкото..

# 59
  • София
  • Мнения: 8 348
И аз не си представям да живея без животинки около мен.
Когато първото ми куче остаря, все се канех да си взема още едно, докато още беше с мен.. така и не стана.
След това над 6 години не можах да взема друго куче, първо не ми даваше сърце, а и знаех, че все ще сравнявам.
А после не можех да избера порода, Само знаех, че не искам да е пак немска овчарка.
И за да не ме сполети същата участ с котарака, изведнъж се оказах с три котки, а накрая и с куче.

Сега съм си харесала порода, или пък ще осиновя безпородно, но със сигурност след някоя и друга година Рея ще си има братче.
Имам документални доказателства, че не ядем всички кучета наред.



Общи условия

Активация на акаунт