Здравейте,
От скоро работя на нова рабора (четири месеца) и днес се появиха първите сериозни проблеми. Голям колектив сме, доста хора и то доста жени, аз съм най-малката и досега нямах сериозни проблеми с никого.
Всичко започна, когато преди две седмици ми писа един от колегите, който е близо 69 годишен, а аз съм на 23, писа ми нещо от сорта как съм и т.н., но аз не отговорих, защото не искам да излезе нещо криворазбрано от цялата ситуация, а и в крайна сметка не съм длъжна да поддържам контакти с някого извън работно време, човекът е семеен, има и внуци, а и слухове бързо тръгват. Всичко нормално, след това работих с него близо седмица, нямало е проблеми, при което днес разбирам, че въпросният човек е наговорил пълни глупости на началничката ми, от сорта, че съм си тръгвала от работа два часа по-рано, което е пълна глупост и лъжа и най-вече, че не си върша служебните задължения, което най-много ме нарани, понеже много се старая и правя всичко, което е по силите ми.
Нарочно не споделям какво точно работя от съображения за анонимност, дори и минимална.
Големият проблем е, че сега ще ми се налага да работя и с него, а аз вече нямам никакво желание, дори и да стоя в една стая с него.
Какво да правя, как да процедирам и да не изляза черната? Харесвам си много работата, другите ми колеги са супер, но някой който е по-високопоставен от мен и реално на мен никой няма да ми повярва е мазохизъм. Не ми се напуска, но май ще ме принудят.
От скоро работя на нова рабора (четири месеца) и днес се появиха първите сериозни проблеми. Голям колектив сме, доста хора и то доста жени, аз съм най-малката и досега нямах сериозни проблеми с никого.
Всичко започна, когато преди две седмици ми писа един от колегите, който е близо 69 годишен, а аз съм на 23, писа ми нещо от сорта как съм и т.н., но аз не отговорих, защото не искам да излезе нещо криворазбрано от цялата ситуация, а и в крайна сметка не съм длъжна да поддържам контакти с някого извън работно време, човекът е семеен, има и внуци, а и слухове бързо тръгват. Всичко нормално, след това работих с него близо седмица, нямало е проблеми, при което днес разбирам, че въпросният човек е наговорил пълни глупости на началничката ми, от сорта, че съм си тръгвала от работа два часа по-рано, което е пълна глупост и лъжа и най-вече, че не си върша служебните задължения, което най-много ме нарани, понеже много се старая и правя всичко, което е по силите ми.
Нарочно не споделям какво точно работя от съображения за анонимност, дори и минимална.
Големият проблем е, че сега ще ми се налага да работя и с него, а аз вече нямам никакво желание, дори и да стоя в една стая с него.
Какво да правя, как да процедирам и да не изляза черната? Харесвам си много работата, другите ми колеги са супер, но някой който е по-високопоставен от мен и реално на мен никой няма да ми повярва е мазохизъм. Не ми се напуска, но май ще ме принудят.
