Искам бебче, страшно много

  • 5 785
  • 58
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 459
Да не бъда разбрана погрешно - не казвам, че е задължително да ражда на 20, нито че не бива да се ражда на 40 или повече. Това е индивидуален избор на всяка жена. Ако се чувства сигурна, защо да не роди в двадесетте си? Дори и да не е готова за деца, повечето лекари щом установят, че всичко е наред (искрено й го пожелавам), биха я успокоили и посъветвали да не избързва. Аз лично бих се вслушала в мнението на специалист, на който имам доверие. Но да съдим от няколко изречения, пък и да я убеждаваме как щяла да си провали живота...

Последна редакция: вт, 04 май 2021, 19:59 от Atamagaokashii

# 46
  • София
  • Мнения: 28 109
Лекарите могат да я посъветват единствено от медицинска гледна точка. Но човек, който пише заглавие "искам бебче, страшно много" не е много готов за отглеждане и изграждане на човек.

# 47
  • Мнения: 3 178
Нека ражда като иска, но по писанията ѝ не си личи да е готова за деца. Който както си го направи... Просто искам да си даде сметка че това е сериозна стъпка с последици и да се убеди първо че има стабилен мъж до себе си. Всяко дете има нужда и заслужава добри родители.

Щом иска бебе толкова силно очевидно има силен гръб зад себе си от баби, дядовци и поради тази причина и да има финансова стабилност. Ученето и кариерата не са за всяка жена. Аз съм твърдо против на раждането на късна възраст, заради едното наживяване и учене. Да учиш и да живееш можеш и след детето. Но да обикаляш репродуктивни специалисти защото си се "наживявал" ... ами съжалявам. Тъпо е.
Да не говорим как мъжете реагират на жени, които не могат да забременеят - но това си е моя болка.

Последна редакция: ср, 05 май 2021, 07:50 от Arielle

# 48
  • Мнения: 1 459
Да, аз точно това исках да кажа. Щом пише за "това, което ще ни радва най-много цял живот", надали едва преживява някъде с 500 лв. на месец или това е нейна прищявка, както някой се беше изразил по-нагоре. Не разбирам гледната точка, че щом жената стане майка, край с живота й.  А колкото до възрастта - няма гаранция, че още утре ще е бременна. Давам пример със себе си. Исках бебе още на 26, не попаднах на надеждни партньори. На 29 вече имах стабилен мъж, 4 години се борихме с репродуктивният проблеми, станах майка на 33. Имам позната, която реши че на 40 вече е готова за бебе, но бременност не настъваше. След сума ти опити ин витро, роди на 51 след успешен опит в Израел. Само като си представя аз да гоня седемдесетака и да трябва да въдворявам буйстващ тийн... 🤦‍♀️

# 49
  • Мнения: 3 176
Жената е пълнолетна, може да си планира деца когато си иска!! Няма нужда да и вменяваме какви са били нашите грешки.

# 50
  • Мнения: 413
Да, аз точно това исках да кажа. Щом пише за "това, което ще ни радва най-много цял живот", надали едва преживява някъде с 500 лв. на месец или това е нейна прищявка, както някой се беше изразил по-нагоре. Не разбирам гледната точка, че щом жената стане майка, край с живота й.  А колкото до възрастта - няма гаранция, че още утре ще е бременна. Давам пример със себе си. Исках бебе още на 26, не попаднах на надеждни партньори. На 29 вече имах стабилен мъж, 4 години се борихме с репродуктивният проблеми, станах майка на 33. Имам позната, която реши че на 40 вече е готова за бебе, но бременност не настъваше. След сума ти опити ин витро, роди на 51 след успешен опит в Израел. Само като си представя аз да гоня седемдесетака и да трябва да въдворявам буйстващ тийн... 🤦‍♀️

Аватарът ти просто ме срази! Хайд! HeartbeatHeartbeatHeartbeat

Извинявам се за спама Grin


Моето мнение по темата е, че плановете са си планове а това което ще стане е божа работа. И в крайна сметка, сладостните моменти от гукане, повиване, бебешки играчки и чудото на живота са страшно привлекателни. Самата идея, че си създал живот е скъпоценна.
Давате ли си сметка обаче, че от забременяването до самата ви смърт, това дете (деца) ще бъде първата и основната ви грижа в живота?
Няма "сядам да пийна едно кафе и да гледам някоя боза докато си лакирам ноктите". Няма "Сончето ме покани на шопинг, следобеда ми е зает". Непрекъснато търчене, хранене на бебо, ставане посред нощ, а когато поотрасне всичко в къщата се изпокрива за да не бъде сдъвкано, навряно в контакта, лекарства, отровни растения, опасни предмети, котки, кучета, кактуси...
После детето тръгва на градина и започваш да се притесняваш за социализацията му, не искаш да се опростачи но искаш да стане човек. Училище, съзряване, университет и работа, първа връзка, семеен живот...

Ти винаги ще си на второ място, за теб все няма да остава време. Помисли си дали си готова и дали сега е момента. Ако е, пожелавам ти успех.

# 51
  • Мнения: 1 459
Хахаха🤣Предварително се извинявам за офа, но не мога да се сдържа. Не мислех, има човек в бг мамма, който ще разпознае "девойката" с чашата кафе от аватара ми. Направи ми вечерта. 😊Извиняеам се за спама. Хубаво би било авторката отново да влезе в темата, да каже какво мисли.

# 52
  • Мнения: 413
Хахаха🤣Предварително се извинявам за офа, но не мога да се сдържа. Не мислех, има човек в бг мамма, който ще разпознае "девойката" с чашата кафе от аватара ми. Направи ми вечерта. 😊Извиняеам се за спама. Хубаво би било авторката отново да влезе в темата, да каже какво мисли.

Брате, по таз "девойка" колко безънни нощи съм имала Smile Преосмислих значението на думата "мъж" след него. В смисъл, вече имам други идеали за мъж JoyJoyJoy

# 53
  • София
  • Мнения: 12 006
Моето мнение по темата е, че плановете са си планове а това което ще стане е божа работа. И в крайна сметка, сладостните моменти от гукане, повиване, бебешки играчки и чудото на живота са страшно привлекателни. Самата идея, че си създал живот е скъпоценна.
Давате ли си сметка обаче, че от забременяването до самата ви смърт, това дете (деца) ще бъде първата и основната ви грижа в живота?
Няма "сядам да пийна едно кафе и да гледам някоя боза докато си лакирам ноктите". Няма "Сончето ме покани на шопинг, следобеда ми е зает". Непрекъснато търчене, хранене на бебо, ставане посред нощ, а когато поотрасне всичко в къщата се изпокрива за да не бъде сдъвкано, навряно в контакта, лекарства, отровни растения, опасни предмети, котки, кучета, кактуси...
После детето тръгва на градина и започваш да се притесняваш за социализацията му, не искаш да се опростачи но искаш да стане човек. Училище, съзряване, университет и работа, първа връзка, семеен живот...

Ти винаги ще си на второ място, за теб все няма да остава време. Помисли си дали си готова и дали сега е момента. Ако е, пожелавам ти успех.
Сори, ама мнението ти звучи като на някоя обсебаща мама, която не оставя детето си глътне въздух. Едва ли не с детето и край, живота спира, планетата не се върти и т.н. Ясно, че приоритетите се пренареждат и то е на първо място, ама да не можеш 1 кафе да изпиеш айде сега, дори и с бебето може, докато е в количката до теб и Сончето. (е ако реве, кафето ще е в движение в някой парк, но пак е нещо). А да си разтикаш котката или кучето заради бебето не виждам смисъл. По тази логика, ако родиш второ бебе първтото ще го разтикаш ли от вас? А да се месиш за "университет и работа, първа връзка, семеен живот" - все неща, които се правят след пълнолетие ми се струва съвсем обсебващо.
Авторката  - какво стана в крайна сметка?

# 54
  • Мнения: 1 459
Не намирам за обсебващо винаги да сме насреща за съвет. Аз лично бях много близка и с майка ми, и баба ми, но те така ме бяха научили, съответно ми имаха пълно доверие. Всякакви тревоги и трепети, първо с тях съм споделяла. Всеки иска да предпази детето си да започне връзка с неподходящия човек. Тъй че съм съгласна, че родителският ангажимент не е само за първите 18 г., а за цял живот.

# 55
  • София
  • Мнения: 12 006
Не намирам за обсебващо винаги да сме насреща за съвет. Аз лично бях много близка и с майка ми, и баба ми, но те така ме бяха научили, съответно ми имаха пълно доверие. Всякакви тревоги и трепети, първо с тях съм споделяла. Всеки иска да предпази детето си да започне връзка с неподходящия човек. Тъй че съм съгласна, че родителският ангажимент не е само за първите 18 г., а за цял живот.
Съвет да, но съвет е ако детето поиска, а не ако мама му следи работата, гаджетата и прави разбор по нейни си критерии. Така е и за другите неща. Явно такъв модел на поведение си видяла и това е нормално за теб, за мен обаче звучи обсебващо, майката и бабата да си навират денонощно носа в живота на порасналото дете/внуче.

# 56
  • Мнения: 1 459
Наистина такъв модел на поведение съм видяла и мисля, че родителите са най-безкористните по отношение на детето си. И да, родителството е за цял живот - аз мога за разчитам на майка си, както и тя може да разчита на мен, затова сме семейство, за да си помагаме при нужда. Не го разбирам това "пълнолетни сте, оправяйте се в живота" и да не те е еня детето ти добре ли, преживява ли трудни моменти, дали примерно не е залитнало по комара. И обратното съм чувала - "ожених се, имам ново семейство, ще се виждаш с внуците по празници и толкоз." Всичко това не ми се връзва с понятието за семейство. Не казвам родителите цял живот да диктуват какво да се прави, но си остава една отговорност към собственото ти дете. Майка ми например, винаги би поставила себе си на второ място, би лишила себе си, за да ми помогне. За такава отговорност мисля, че говори Tulitta. Мисля, че дилемата пред авторката е, дали на тази крехка възраст е готова за загърби собственото си аз. Не споменава дали има баби и дядовци да й помагат, това е от голямо значение.

# 57
  • София
  • Мнения: 12 006
Не виждам причина от крайности - или мама да ти диша във врата цял живот или на 18 да ти каже "оправяй се, не ме интересуваш". Има и балансирани отношения по средата. Прекаленото вмешателство или дундуркане вреди много най-вече на "детето". Не виждам каква работа има майка да си навира носа в семейството на "детето" си или в работата му, дори в уроците в университета, ако то само не реши да споделя нещо - това е друго. А когато "детето" се ожени - на първо място е половинката и децата, а сладките кафенца и разходки с мама остават за когато остане време, което не значи да е само на празници 5 пъти в годината. Иначе има и такива, от двата пола, които остават вързани за полата на мама и връзките им не са ок или се разпадат.

# 58
  • Мнения: 1 459
Отидохме далеч от темата, а и авторката мисля, че повече няма да посмее да влезе в нея, което не е чудно, като се сетя как й скочиха. Аз останах с впечатлението, че е финансово подсигурена и има хора около себе си, които да й ударят едно рамо, иначе ако е само с половинката някъде на квартира, си е голяма авантюра.  Младостта й не пречи да си направи едни по-разширени изследвания, да си свети часовника как е репродукционно, просто за всеки случай.

Общи условия

Активация на акаунт