Здравейте,
Бих искала да получа вашето мнение по един въпрос, защото не ми се е случвало до момента, не знам какво да очаквам и как да постъпя. Ще се радвам да чуя и мъжки мнения ако е възможно.
Личните проблеми отразяват ли се на отношенията на един човек към потенциален партньор?
От известно време поддържам комуникация с мъж, близък до моята възраст. Излизали сме няколко пъти но почти в повечето случаи отношенията ни са онлайн. Много го харесвам като човек – отношението му към мен, външността му. Не е от типа-много усмихнат, забавен, интелигентен, бла бла.. но пък ми показа, че иска да ме опознае като човек-моите качества и отношение, а не се хвърли в интимности. Освен това е добър човек. Намеренията му в началото бяха сериозни но от около месец един от близките му хора има здравословен проблем. От тогава не говори много за личните си намерения, планове или да инициира срещи, които правеше преди. Споделя ми често за тези проблеми. Успокоявам го и проявявам разбиране, но не знам докога мога да издържа така. Действително нищо не се случва между нас. Уж ме харесваше, а действия няма. В 90% от случаите той ме търси и то всеки ден, но вчера не го направи. Мислех си да не би да е емоционално обвързан с проблемите и да не иска да ме натоварва, но вече започвам да си мисля че не изпитва чувства.
Дали да го потърся и да го попитам дали са наред нещата, или просто няма интерес? Моето его е голямо и не искам да изглеждам като глупачка. Чувствам се гадно, защото имах очаквания, макар и не големи, а изглежда може и да съм се заблуждавала. Или дали просто да не продължа напред, дори и да ми е трудно в момента?
Бих искала да получа вашето мнение по един въпрос, защото не ми се е случвало до момента, не знам какво да очаквам и как да постъпя. Ще се радвам да чуя и мъжки мнения ако е възможно.
Личните проблеми отразяват ли се на отношенията на един човек към потенциален партньор?
От известно време поддържам комуникация с мъж, близък до моята възраст. Излизали сме няколко пъти но почти в повечето случаи отношенията ни са онлайн. Много го харесвам като човек – отношението му към мен, външността му. Не е от типа-много усмихнат, забавен, интелигентен, бла бла.. но пък ми показа, че иска да ме опознае като човек-моите качества и отношение, а не се хвърли в интимности. Освен това е добър човек. Намеренията му в началото бяха сериозни но от около месец един от близките му хора има здравословен проблем. От тогава не говори много за личните си намерения, планове или да инициира срещи, които правеше преди. Споделя ми често за тези проблеми. Успокоявам го и проявявам разбиране, но не знам докога мога да издържа така. Действително нищо не се случва между нас. Уж ме харесваше, а действия няма. В 90% от случаите той ме търси и то всеки ден, но вчера не го направи. Мислех си да не би да е емоционално обвързан с проблемите и да не иска да ме натоварва, но вече започвам да си мисля че не изпитва чувства.
Дали да го потърся и да го попитам дали са наред нещата, или просто няма интерес? Моето его е голямо и не искам да изглеждам като глупачка. Чувствам се гадно, защото имах очаквания, макар и не големи, а изглежда може и да съм се заблуждавала. Или дали просто да не продължа напред, дори и да ми е трудно в момента?
