Когато започнахме връзка единственото, с което се сблъсках е шока на близките ми,че не пие. Иначе културно сме почти идентични, вероятно благодарение на "руското робство" допреди 30тина години.
И на мен ми се правят подаръци и ми се отваря вратата на колата, но не го отдавам на националността на мъжа ми, а на простичкия факт,че идва от по-добро място или е бил сред по-добри хора. Тук сме още обременени от ориенталщината, в която жената е половин човек, но затова пък и жените не се бунтуват много...
От моя личен опит мога да кажа,че са доста доверчиви и идват тук неподготвени за ганьовщината и дребните тарикатлъци. Иронично след запознанството ми с него, започнах да харесвам все по-малко нашия манталитет на дискриминация и нетолерантност, особено когато самите ние сме номадски народ и често съдбата ни кара да водим живот на "чужди".