Мисля че имам депресия

  • 1 521
  • 29
  •   1
Отговори
  • Мнения: 27
Здравейте! Мисля, че не съм добре психически. Постоянно имам мрачни, негативни мисли.  Заминах в чужбина да уча, но се провалих, изключиха ме от университета, защото не успявах да си вземам изпитите. А не успявах, защото работех много и нямах време да уча. Записах се пак да следвам, но отново не ми върви. Нямам сили и желание. Същевременно имам чувството, че ще остана стара мома и това ме терзае. В живота ми имаше много момчета, но само аз ги харесвах и обичах, никога не беше взаимно. Никога не се стигна до връзка. На 24 съм, а не съм имала приятел досега, не съм се целувала дори. Чуствам се престаряла и нещастна. Имам усещането, че нищо добро няма да ми се случи вече. Бях се разболяла от булимия заради едното момче, а напоследък често искам да се самоубия, но нямам толкова смелост. Не знам какво да правя вече. Търся врачки и гледачки, а после осъзнавам, че е признак на лудост и крайна отчаяност и се отказвам. Провалих си живота, май не съм добре психически. Не ми върви нито в ученето, нито в любовта, нямам ниаккви пари, на работа имам проблеми в момента и заплашват да ме съкратят, семейството ми липсва, нямам приятели и социална среда тук, защото ме изхвърлиха от университета като мръсно куче. Просто имах нужда да споделя.
А.

# 1
  • Мнения: 3 987
При здравословни проблеми, като депресия, се ходи на лекар - психолог и/или психотерапевт. Не на врачки, магьосници и вещици.

# 2
  • София
  • Мнения: 38 199
Не, нямаш депресия.
Прибери се вкъщи и си събери мислите.

# 3
  • Мнения: 1 000
На пръв прочит звучиш зле. Но човек, който наистина не е добре(психически), той не го осъзнава.
Мисля, че имаш нужда да се обикнеш и да слушаш себе си. Май следването не ти е страст.
Работи върху самочувствието, самоосъзнаването и проектирай бъдещето си без да се чувстваш длъжна да доказваш, че си велика. Ако не можеш сама, потърси професионалист. Просто е време да пораснеш.

# 4
  • Мнения: 2 322
На 24 г. изобщо не си престаряла, стара мома или нещо такова. Това, че досега не ти се получава с мъжете, които си харесвала също не е показателно, защото както се казва в клишето - за всеки влак си има пътници. Явно досега не си срещала подходящият. Имам приятелки, които и доста над 30 все още не могат да се установят трайно с някой мъж, но никоя не е тръгнала да се самоубива заради това или да си трови здравето.
Според мен основният ти проблем идва от това, че явно това, с което се занимаваш, не е твоето и не ти доставя удоволствие... тогава се замисли има ли смисъл да седиш в чужбина с учене, което не ти върви, работа, която явно е прекалено времеемка и недостатъчно платена, без социални контакти? Образование можеш да получиш и в БГ, а и според мен тук имаш повече възможности да се срещаш с други хора.
Врачки и други ала-бала няма да ти помогнат. За тези неща си има специалисти - психиатри, психотерапевти - щом си стигнала до булимия, явно проблемът ти не е маловажен. И не е срамно да потърсиш такъв вид помощ, по-нелепо е да ходиш при разни шарлатани, които кой знае с какви глупости ти пълнят главата, а и надали съветите са им съвсем безплатни.

# 5
  • Мнения: 27
Да, но аз не искам да стоя сама завинаги. Или да се омъжа като стана на 40 години. И като си харесам някого страдам и плача без той дори да знае. А за врачки не съм плащала. Дори тук в бг мама са ми гледали и това е още по-лошо, защото само се обърквам.

# 6
  • София
  • Мнения: 38 199
Споко, и аз бях така. Ще дойде подходящ. Може пък да те чака вкъщи, в съседния блок - както стана при мен!

# 7
  • Мнения: 1 000
Какво ти се прави на този етап?
Учи ли ти се, работи ли, по света ли ти се обикаля или просто искаш да се омъжиш?

# 8
  • Мнения: 27
Благодаря ви за отговорите..Въобще не се чувствам добре. Особено вечер ми става едно тягостно, свива ме сърцето, не мога да стоя мирно, хващат ме нервите, плаче ми се, а не ми потичат сълзи. Искам да умра. Всичко е черно, нищо добро не ми се случва и няма да се случи. Няма смисъл да живея. Sad  Мислила съм си да се замонаша, но ме е страх, че като няма други хора край мен и като няма с какво да се разсейвам, ще ми е още по-зле. Защото покрай корона вируса ми е още по-гадно сама и затворена.
А на въпроса на Монет - учи ми се, искам да завърша. Аз винаги съм била силна ученичка и много ученолюбива. Биквално учех от сутрин до вечер, за да мога да замина за чужбина и да продължа ученето си тук. Но нещата не се подредиха както исках-срещнах много трудности заради езика и най-вече работата. Тъпча на едно място, а не искам да е така. Желанието ми е да се върна в България, да кандидатствам и да следвам там. Не искам да прекарам живота си в странство, искам у дома. Но тук идва големият проблем-какво ще кажат хората.Срам ме е и няма да понеса да говорят как съм се провалила и как от отличничка съм станала за резил. Да ми се присмиват :'( Другото ми голямо желание е да имам връзка. Не бързам с брак, но отношенията трябва да са стабилни и да водят към женитба след време.

Последна редакция: ср, 07 апр 2021, 00:30 от Ednabalgarka

# 9
  • Мнения: 1 000
Върни се. Почини, помисли. В София едва ли всички те познават и ще говорят. Родителите подкрепят ли те?

# 10
  • Мнения: 27
Подкрепят ме, да. Поне тях имам. Но се чудя с какво съм заслужила такова нещо. Старала съм се през целия си живот да съм добра, възпитана, да не вредя на никого, дори съм помагала много пъти безвъзмездно. А все едно съм наказана за нещо. Наистина в нито един аспект не ми върви. До преди заминаването си в чужбина бях щастлива. Никога не съм си представяла, че животът на възрастните е такъв пъкъл. Питам се дали винаги ще е така. Дали всички хора са нещастни и всъщност дали Земята не е ада, за който се говори в Библията. И така като гледам хората покрай мен, май да. Всички са тъжни, имат проблеми и постянно им се случват лоши неща.

# 11
  • Мнения: X
Прибери се. На познатите ти можеш да кажеш, че е заради короната, а и ще се изненадаш колко малко всъщност другите ги вълнува. Колкото до връзките, преди да станат стабилни, всички са просто за развлечение. Така че ела си в Бг, потърси си старите познати, намери си нови, излизай, забавлявай се, прави секс, а любовта ще те намери. Сега предполагам седиш сама в някоя мизерна квартира и отдавна не си общувала нормално с никой, нормално е да се чувстваш зле. Университети и работа има и тук, и ще си при семейството и приятелите си.

# 12
  • Мнения: 5 201
Първо, много малко хора наистина обръшат внимание на останалите. Кой точно ще ти се присмива. Второ, на 24 какъв ад? Защо са те изхвърлили от университета? Просто си се почувствала сама, неоценена и искаш някъде на познато, при семейството си. Щом е така, върни се. Никой няма да ти обърне внимание. Вярвай ми. Най-много да отразят, че те виждат, да те питат как си и до там.
Животът е труден, понякога. Има рискове, проблеми, решаваш ги и продължаваш. За самотата и липсата на приятел - ти си на 24? Какво очакваш? Живей, забавлявай се, трябва ти среда от приятелки, не постоянен партньор. Кога ще дойде момента за семейство е относително. Нямаш график. Живей в настоящето.

# 13
  • Мнения: 27
Аз искам да си дойда в България, но завинаги. Не ми харесва тук. И се чудя какво ще обяснявам като ме попита някой познат. Всички ще ми се смеят. Заминах убедена, че ще успея, защото бях най-добрата в елитна гимназия, ходех на олимпиади, състезания и т.н., а се оказах един голям провал. И родителите ми ще се срамят заради мен...Квартирата ми не е мизерна, но съм адски самотна. Нямам истински приятели тук. И не харесвам безразборния секс. Това не е за мен, аз търся любовта. Искам да обичам и да съм обичана, не да ставам парцал.

# 14
  • Мнения: 5 201
Ама кой ти написа да ставаш парцал. И не разбрах защо си мислиш, че хората гледат какво правиш. Не си център на вселената, колкото и да ти се струва. Но това вторачване в търсенето на Любовта на живота ти само пречи. Нещата се случват естествено, не с идеята да са сериозни от втората среща.

Общи условия

Активация на акаунт