Наднормено тегло при децата

Здравейте,

Майка съм на две момичента. 12г госпожица, която обича да похапва ( 140см, 38кг) и 8 годишна, която е доста злояда ( 128см, 22кг).
В тази ситуация е много труден родитеският пример и наставления, защото едната я насърчаваш да се храни, а другата гледаш да я контролираш.

За тези, които питат за калкулатор на калориите. Препоръчвам безплания myfitnesspal.com , само трябва да си направите акаунт и да започнете да въвеждате. Не е особено трудоемко и наистина човек може да се изуми колко много мазнини/ захар поема без да очаква. Добре е да сте искрени и да въвеждате в началото всичко ( включително зехтина за салатата и маслото в манджата). Така ще добиете представа от къде идват повечкото калории на децата. При нас, за каката, бяха от доста сирена ( тя иначе не яде сладкиши) - към салатата, в домашната баница, към сутрешнат закуска. Сега правя домшната баница с  cottage cheese, има го във всички големи магазини, а сирене и кашкавал просто така не предлагам с никое хранене.

Другото е, че децата трябва да хапват достатъчно протеини ( 20-30 грама на хранене спрямо целевото тегло). Това им помага да растат, а и ги държи сити. Яйца вместо сандвичи на закуска, месо/риба в поне едно от другите хранения, боб/леща ако можете да ги накарате да ги хапват.

Не на последно място, добре е родителите да познават така нареченото интуитивно хранене - ядеш, когато си наистина гладен и не ядеш, когато не си. Не бива да ядат само защото им е скучно, изнервено, искат сладкиш ( без да са реално гладни), не знаят какво да друго да правят, или пък е час за хранене ( ако е 12 часа и мама реши, че е обедно време например) . Трябва да се хапва само при глад на детето. Според интуитивното хранене докато се хранят не следва да правят нищо друго - без телевизия, телефон, книга или друго разсейване - подреждат си на масата, сядат и само ядат. Не на крак, ме докато тичат насам натам - тогава дори нямат усещане за вкуса на храната и осъзнаване колко са изяли.

С интерес ще следя темата!

Светкавица, хранителните калкулатори най-често са апликации за телефона, в които можеш да избираш какво си ял през деня и ти се смята дневния прием на калории.
Наскоро един приятел се похвали, че откакто използва е почнал да сваля тегло, но забравих как е името на неговата апликация.
Според мен е подходящо, но не знам до колко ще изчислява коректно при 8 годишно дете, което сигурно има поне 2 хранения извън дома.

Vesta, според мен също е добре заедно с лекарските консултации, цялото семейство да преразгледате хранителния и двигателния си режим.
За себе си съм установила, че когато готвя по-традиционни български гозби ми е по-тежко и трудно да пазя тегло. В ​нашата национална кухня има голяма употреба на ориз, картофи и други въглехидрати. Отделно, че повечето от нещата вървят с хляб.

Аз също ще следя темата с удоволствие. Майка съм на 13.5 годишно момче, 178 см, 80кг. Напълня толкова, откакто вече от година спряха спорта заради короната. Живеем в малък планински град и сега като се стопли ходим двамата на едночасови разходки в гората. Яде много плодове и зеленчуци, но хапва и доста пълнозърнест хляб, което се опитваме да поправим. Имаше и лошият навик след всяко хранене да си взима малък десерт, което също се стремя да премахна, но внимавам много, защото аз на неговата възраст също бях пълна и родителите ми от подигравки и натякване ме докараха до булимия.

Макар и не като майка, споделям какво правеше моята майка, когато бях малка, същото после и със сестра ми.

От дете у нас имаше правилото, че се яде, когато е време за ядене т.е. закуска, обед и вечеря. В останалото време можеше плодове, колкото и когато искам, но то колко ябълки ще изяде едно малко дете... Междинните хранения, т.е. закуска в междучасието или следобед към 4 часа имаше също, но нещо дребно - плод, резен домашен кекс, имало е и купешка вафла или пък домашен сандвич, последното рядко и по изключение. Нямаше вариант примерно в 6 вечерта да се натъпча със солети, а в 8 да не съм гладна за вечеря, майка ми винаги се усещаше.  Също никога не са ме насилвали да ям - ако кажа, че не съм гладна, ям на следващото предвидено ядене (закуска / обяд / вечеря). Понеже то е след максимум 4ч, според майка ми не е било проблем.

С времето, т.е. в 5-ти клас, по свое желание спрях закуската, някакси не ми се ядеше толкова рано, така е и до днес, освен по изключение. Също не са ме насилвали.

По тази методика, до края на училище все си бях 48кг на 165см, винаги съм яла всичко (освен леща, не обичах). После целенасочено качих още 4кг, защото ми падаше кръвното, виеше ми се свят и не можех да кача едни стълби, но процесът на качване не беше лесен.

Като се замисля, чипс не бях яла (освен някъде на гости) докъм 10-11 клас, нямах желание. Коли, фанти и т.н. се купуваха само покрай празници 3-4 пъти в годината, те бяха и скъпи тогава. Също всяка седмица майка ми бъркаше кекс, макар и досега да не обича да готви, но и нямаше толкова неща готови да се купят - отраснах през 90-те.

Откъм спортове съм тренирала различни неща, но по-скоро за раздвижване, никога професионално, нашите никога не са били особено спортно ангажирани.

В крайна сметка, години по-късно, теглото ми се установи на 53-55кг на 165 см, на него се чувствах и добре. Сега покрай пандемии и хоум офис съм с няколко кг отгоре, но нищо, променящо визията, все пак съм и на над 30.

В крайна сметка май навиците за домашна храна, почти никаквите купешки десерти и никакви безалкохолни (изключая въпросните 3-4 пъти годишно), заедно с лека двигателна активност - разбирай, 2-3 пъти седмично по 45-60 минути като малко дете (в 7-ми клас прекъснах всякакви спортове и танци), както и гените, са довели явно до това никога да не ми се е налагало да мисля какво ям и колко.

От днешна гледна точка съм благодарна на майка ми, че почти не е купувала сокове, вафли и др. купешки сладкиши, че не ме е насилвала да ям, че не е имало какво да ям м/у храненията и да си развалям яденето, бъркайки в шкафа, както и че колкото и да не обичаше да готви, никога не сме яли готова храна (нямаше много тогава, но не е като да нямаше съвсем, особено като бях тийн).

Тейла, аз съм си имала апетит, здравословен, т.е. в нормални граници. Това, че не закусвах, не значи, че не съм компенсирала в други хранения вероятно. Когато съм била гладна, ми предлагаха втори плод или зеленчук и обикновено давах зор за обяда. 😃 Все пак плодове и зеленчуци също имат хранителна стойност и засищат, пък и пълнят стомахчето.

Ако детето от малко е свикнало да си похапва повечко, ще е голяма борба, но пък тази борба е важна, струва ми се. Някога бях чела, че мастните клетки в организма се образували до около 13г. възраст, след това вече само обемът им се увеличавал. Не знам така ли е със сигурност, не съм верифицирала с няколко източника, но съм склонна да вярвам.

Другото, в което вярвам, е силата на навика. Повечето ми слаби приятелки имаха и общо взето здравословни навици - спортове, нормално хранене, ограничен джънк и, във връзка с това, което каза, хранене в неголеми количества. Тези, които ядяха тестени закуски от лавката почти всяко голямо междучасие, бяха и по-закръгленки още от малки.

Затова си мисля, чедетскитв години са решаващи - и биологично, и като навици за бъдещето.

Мисля, че не е нормално едно дете да яде двойно на друго при сходен начин на живот и физическо натоварване. Ако въпреки това нонстоп е гладно, бих се замислила дали няма някакви други причини за това, момичетата горе бяха дали примери с различни хормони, може и нещо на психическа основа да е.

Разбира се, че моето предложение да се хапват междинно зеленчуци и плодове вместо вафли и бисквити не е панацея, нито пък единствено решение. В крайна сметка зависи и колко енергия се изразходва, двама от съучениците ми момчета - професионални състезатели по таекуондо - изяждаха вероятно тройно на останалите и петорно на мен, това е също вариант при многото ядене, но вече зависи от темперамента на детето (дали би се занимавало толкова със спорт).

Със сигурност обаче е много по-лесно да даваш акъл отстрани, осъзнавам. Просто споменах това като вариант, който аз като дете не приемах като някаква рестрикция - така си знаех от малка и така си живеех. Да не пия газирани напитки също не ми е било проблем, защото у нас пък не е имало, както и да не ям вафличкоподобни, а домашен кекс. Но далеч не си мисля, че е лесно да възпитаваш дете, пък било и само в храненето.

Chrissy, във вторият си пост на някой, който ти е писал на лични ли отговаряш, че аз лично не можах да разбера?

А, ами то мнението е изчезнало, отговарях на потребителката Teyla, която беше написала, че хубаво, но какво да правиш, ако детето обича да си похапва. То иначе нямаше да ми разреши и 2 поредни мнения през 2 часа, ама сега звуча малко като звездите да ми го говорят. 😃

Интересна тема... Имам дъщеря на 14 год., която до преди пандемията тренираше карате и беше в добра форма. Откакто затвориха залите и желанието за спорт се изпари рязко, с дистанционно обучение повече от година - също. Тя е 8 клас и тази учебна година има - няма й се събират месец и половина ходене до училище. Залежаването и обездвижването си казаха думата, качи килограми, не много, но все пак си личи, отпусна се, появиха се целулит и стрии.. Относно примера вкъщи - и аз, и баща й спортуваме и се храним здравословно, тя не иска да спортува, мързи я по разходки и набляга на сладичкото, а пълнозърнест хляб, зелении и плодове да не види... От малка не ги яде, не че вкъщи липсват или ние не ядем. Та, с личния пример е много относително... Още повече, в тийнеджърска възраст е абсурд да ги накараш нещо насила или да се наложиш за храна /или движение. Силно се надявам да е временен период и да се стегне, пробвам се уж между другото, да пускам разни образователни филмчета на тема,, здравословно хранене,,, за последиците от вредните храни - внимание и осмисляне 0. Старая се да готвя балансирано, но например ако аз си слагам хляб,, Вита,, тя иска бял. Ако аз сипвам салата към месото, тя иска картофи. Излезе навън, купи си някой боклук, как да я спра...

Бисквитка, опитайте пак със спорта. Моята дъщеря се върна към атлетиката и това я спаси в много отношения - физически и психически.

Те закриха залата по карате, но я насочвам дори не към състезателен спорт, а с някоя приятелка да ходят на аеробика, каланетика, знам ли... Поне избор има, но засега желание няма. Уж упражнения вкъщи ще прави, 1 път на 2 седмици я се сети, я не.. Карам я с мен да идва, дойде няколко пъти и й омръзна. Аз не съм спирала да спортувам от дете, все на нещо ходех - танци , карате, после аеробика, канго.. Баща й пък, дай му по планините да ходи, взимаше я със себе си като малка, но като порасна не ще и да чуе, че има някъде за ходене. Надявам се да се осъзнае и вземе в ръце, защото пък много е опасно при девойките, когато започнат да не се харесват, залитането към хранителни разстройства..

При нас положението е същото- легнала/седнала  и липса на движение.Мерките са ни като вашите- а е на 9 години.
От декември до сега качи 4- 5 килограма.От тогава е на ОЕСР- и резултата е на лице.

Да ви попитам- понеже сте със сходни мерки и възраст- как се справяте с намирането на дрехи?Има ли някой он-лайн магазин или място ,от което пазарувате?

Само да отбележа, че не могат да се сравняват нещата (и храните вкл. ) преди години и сега. Във моето семейство (особено откъм едната рода ) се изяждаше хляб и тестени в промишлени кол-ва, и не помня някой да е имал проблем с тегло или да се спазваха някакви диети за отслабване. Също и плодове (от градините ) вкл. компоти със много захар вътре, сладка и подобни, кажи-речи ежедневно, но и проблеми с кръвна захар не съм и чувал да е имал някой. Почти ежедневно млека и сирена, без ограничения, даже напротив - специално аз бях известен на бабите като ,,злояд" и ме натискаха постоянно да се тъпча един вид с тях, и ефекта беше нищожен.
Наистина тогава много се движехме. Аз не съм спортувал нищо като дете, а и не обичах много да излизам за да играя с другите деца но виждам че в сравнение със сегашното положение нещата са несравними.
Единственото което виждам като значителна разлика в храненето сега  (спрямо моето сем. преди време ) е най-вече наблягането в момента от маса народ на месото и джънка във всякакви форми, както и газирани, подсладени и химизирани напитки.

Тцтц как не се сетих да спрем в къщи с пиците, пържените картофи и чипса, та да не ми е дебело детето....А Макдоналдс може ли? Благодаря за съвета, но то вече положението е изпуснато....за нас вече спасение няма, но мами на малки бебета, вземете си поука..

.          
Я по спокойно!Нито се хваля,нито набивам канчета!Имам право на мнение и го споделям!А то е,че както при заболяванията,така и при напълняването ,винаги по-лесния начин е превенцията!Дори и да е изпуснато положението,винаги може да се намери начин човек да отслабне.Движение,движение,движение,това е нашият начин да поддържаме форма.Вярвам че и при други този начин ще проработи,стига да сте упорити.Дори не е нужно да се записват децата на спорт.Почивните дни с децата под ръка и излизате на дълга разходка.....пеша.Но както винаги,по-лесно е да се присмееш ,отколкото да се поучиш от думите на друг,който изповядва друг начин на живот!Типично по български.Ето днес в топлото време със сина ми направихме 10 км пеш.Който иска,винаги намира начин.Който не иска,си намира причини!

Спокойна съм и то много, защото аз много добре зная какви са хранителните и двигателните навици в семейството ми и ако бяхте прочела темата , горе-долу щяхте и Вие да придобиете някаква представа.  Приемам съвети, щом съм пуснала темата значи търся съвет. Но не може да ми казвате , че ние сме виновни, защото набиваме само пици и чипс и лежим цял уикенд ,без дори да подозирате какъв живот водим. Може би имаме вина за нещо, но със сигурност тя не е тази, която Вие сте визирали. Радвам се, че детето Ви е слабо. Живо и здраво да ви е!!!