"Порталът" - нов български сериал по БНТ

От всичко изброено, на мен най- голямо впечатление ми направи баш телевизорчето. Имам спомени за доста по- късното му появяване и съвсем не масово. Още по- малко инсталиран на подобен павилион. Тази сцена ми издишаше, не бутилките от олио или коментаторът на мача.

Телевизор "Юнаст" имахме точно тогава, най-много година-две плюс. Да се гледа групово си беше напълно нормално. Помня, че през лятото на 82-ра даваха "Богат, беден" и в нашата вилна зона бяха изкарали от кръчмата на централната поляна един огромен цветен телевизор "Рубин" и народът кой със столче, кой с чердже се нареждаше да гледа. И моментът, в който удари отгоре черно-белият телевизор, за да оправи образа е достоверен. Ние редовно си побийвахме нашият . Филмът ми навява мили спомени и ще го гледам поне заради това.

Българските филми винаги са били с лошо озвучаване, създатели на един от филмите, не помня кой точно, бяха обяснили, че няма пари за толкова висококачествена озвучителна техника, та затова е така.
А при правенето на филми знам, учила съм го, че е недопустимо да се говори небрежно или лениво, с изяждане за звукове, каквато и роля да се изпълнява – на селянин, на пияница, няма значение.
Но на мен, обаче, филмчето ми е много приятно и го очаквам с нетърпение.

Не е баш така. Ето например в празничните дни (от петък до вторник) БНТ2 повтори петте серии на "Войната на таралежите". Ако имате интерактивна телевизия, върнете назад и гледайте, сутрин към 9.30 го даваха. Много по-добро озвучаване. В сериали като "Дом за нашите деца" и "Неизчезващите" има озвучаване в студио след заснемането. Всички на една педя от микрофоните (в дублажно студио на БНТ, тогава БТ) и актьорите говорят ясно и членоразделно. "Порталът", подобно на много от новите сериали, е озвучен по друг начин, с микрофон-жираф, като стойката се държи над главите на актьорите, така че да не влиза в кадър. И когато половината "актьори" си мънкат под носа, резултатът е този, който чувате.  И майка ми каза "нищо не им разбирам", ами как ще им разбира... половината дума се смънква, изяждат се съгласни. Даяна Ханджиева от "Скъпи наследници" си мънкаше под нослето... по същия начин!


Абсолютно вярно! Това не е частно магазинче, което по преценка на продавачката или собственичката да си удължава времето в името на "повече оборот" или "повече печалба". Преди 1990 - само държавни магазини и заведения, всичко на твърдо работно време, даже гледаха да затворят по-рано. Сърдитото поведение на продавачките си беше задължително! Във въпросната сцена телевизорчето беше "Юность", да. Но това изнасяне навън пред заведенията, за да си гледат мачове кварталните алкохолици.. си дойде с т.нар. "демокрация" с идването на частния бизнес. Нямаше такава практика по време на соца.

Телевизор Юность купихме от Москва 1976 г, баща ми беше дипломат там и го довлече с другия багаж при напускане. Пред магазини не се е гледало, продавачките бързаха да заключат в 19.00ч. и да си тръгнат. Но на улицата в Лозенец имахме  освен блокотеве и къщи - там вадеха телевизори за мачовете, мъжете с бира и мезета се събираха. Та и тия може да са от къщата над магазина.

Много ми е забавно как имате детайлни спомени отпреди 40 години, то модели телевизори, то цена на бутилки, кренвирши, работно време... Но пък някои бъркат Мичмана с Петър Василев, който дори и аз, която съм напълно боса ма тема футбол, мога да разпозная 😂
“82 година баща ми донесе малко цветно телевизорче от СССР. От както се помня  имахме голям цветен телевизор. Не схващам какъв е проблема с малко черно бяло телевизорче през 79. А гледането на мачове пред кръчма или магазин си беше класика, дори и в центъра на София 😂
Но няма лошо, когато човек гледа с идеята да търси под вола теле, винаги ще намери за какво да се хване.

Хъмбъл,

Много се накефих Матей Константинов сценаристът, като каза със сарказъм, че неизбежно ще се появят и така наречените "тесни разбирачки". Но защо в женски род, те мъжете станаха и по-бетер 😁
Rosi_ta, знам го оттук:

Нещо започва да ме напряга  това пилене и търсене на достоверност за  разни битови неща .
Скриването на всеки невинен спомен в спойлер също .
На мен филмчето ми е интересно , по-различно е от  повечето неща , които се произвеждат у нас напоследък .
Озвучаването е традиционно лошо , но това няма да ме откаже .
За сега връщането 40 г. назад ми е забавно , не ме дразнят някои неточности , защото  ако е стерилно точно , няма да става за филм . Все пак  се гледа не само от тези , които помнят  какво е било .
Едно раздрънкано телевизорче  пред магазина няма да внуши на младите зрители , че сме живели в лукс .
И да , имахме телевизори в стаите си в студентските общежития точно  в тези години , моят беше София - малък жълтооранжев , други имаха Юность.

И аз да се включа в темата за сериала, който чаках с голям интерес. Хареса ми играта на актьорите, обстановката, но озвучаването ме напрягаше и се чудех дори дали не се е развалил телевизора ми, но явно не е.
Не успях да прочета всички коментари и се извинявам, ако сте коментирали цените от онова време, но аз мисля, че 80 стотинки са били напълно достатъчни за покупките на героя:
половин хляб - 26/2 = 13 ст.,
кренвирши - 150 г по 2.40 за кг прави 0.36 ст.
бира - предполагам цена около 20-22 ст. защото съм била малка и не съм пила по онова време, но помня, че най-скъпата напитка беше кока-кола и струваше 25 ст, швепса 15 ст, а останалите безалкохолни бяха около 5-10 ст, така че не вярвам бирата да е била повече от 20-22,
суха паста - между 8 и 10 ст.
Така че общата сума е около 80 ст.

За мен по-шокиращ от обстановката и събитията би трябвало да е вуйчото, защото племенникът има някакви спомени от онова време и трудно би се чудил на порядките от тогава, а един човек от 1979 много по-трудно би могъл да понесе случващото се през 2019. Затова ми е странно, че това не се показа в първата серия. Само сцената с телефона, но не си личеше героят да изживява кой знае колко културен шок.

Чичото нямаше време да обикаля по улиците на 2019-та. А и беше доста натъртен и в шок от прехвърлянето. А и не е това най-важното. Мисля че тепърва ще се удивлява, срещайки се с бивша студентка. В ролята Стефка Янорова.

Аз не съм живяла по това време и за мен няма голямо значение дали нещата, които показват са от 1975 или 1983 година, с каквото са разполагали. Реално това е малък времеви отрязък на фона на цялата ни история.

Не е в шок, защото знае къде ще попадне, защото е преминавал през портала, макар и в обратната посока.Даже се позасмя и му беше забавно, но все пак бързаше да намери дома си.

Аз съм живяла през 1979, но чак пък да е било нетърпимо,за да се пренесе човек сега  и да не иска да си спомня ми се струва пресилено.

Нашият Юност го купихме от Добрич през 80-те, черно-бял и с червен корпус, служи ни вярно дълги години, разнасяхме го къде ли не с москвича, я на лозе, я на екскурзия с палатка или на почивна станция, железен беше.
Нямам търпение за следващия епизод, да се върна в детството ми.

Като се споменe за звука се убеждавам колко добре съм аз със слуха рядкост е нещо да не чуя и разбера.