В края на 2018 (бях на 12) се разболях доста сериозно, но след час при лекар, така и не разбрах какво беше.
Ще обясня защо крия болести от родителите си.
Само да кажа, че преди/след това не мисля, че съм карал бронхити (може би като бебе ама не знам). Също, описанието ще е подробно, защото се налага.
Понеделник - Излязох на двора в училище при под 10 градуса с тениска и къси панталони (без потник/яке/т.н.). Ясно е, че не се разболях пряко от студа, но явно помогна да се развие тоя ужас.
Вторник - Съвсем малка храчка в гърлото, която просто изчистих с "ъ-ъъ" (не знам как по-добре да го опиша), а след това нищо
Сряда - Пак храчка в гърлото, но този път не можах да я отхрача. Гласът ми тръгна да изчезва, а гърлото почна да ме боли. Все още нямаше кашлица.
Четвъртък - започна без оплаквания, но към обяд нещата се влошиха. Как разбрах? Вдишвам - чувам хъркане (т.нар. rhonchi на англ.), издишвам - пак. (От това, което знам, това хъркане е когато в бронхите има много секрет, което би трябвало да означава бронхит. Ето една от причините да си мисля, че имах бронхит.) Личеше си, че дробовете ми са пълни със секрет и реших да се изкашлям - веднага се изкърти. Лошоооо, обаче, че слезе надолу. Не кашлях без да искам до вечерта, когато имах възможност пак да се изкашлям. (нуждаех се отново да се изкашлям, защото от доста часове не бях и се бяха събрали храчки) Започнах да кашлям и се изкърти, ама доста по-трудно. Секретът явно беше станал по-жилав, а и беше повече.
Петък - още от сутринта, симптомите от сряда (болки в гърлото, загуба на глас) ги имаше, че дори бяха по-зле. На всичкото отгоре, обаче, беше и кашлицата. Първоначално, изненадващо, беше суха, но постоянно напъваше, колкото и да се опитвам да не кашлям. Веднага като стигнах до училище и майка ми си тръгна, почнах да кашлям. Постепенно гласът и гърлото се оправиха, ама кашлицата - охо - че и по-зле стана. Както казах, първо в петък беше суха, ама като обърна рязко на влажна кашлица, тогава стана неприятно. Цял ден в училище бухах, бухах, бухах, бухах, бухах и колкото уж кърти секрета, сякаш нямаше полза.
Като се прибрах, майка ми беше вкъщи, т.е. не можех да кашлям. Какво стана на предния ден? Секретът се трупа, трупа. Какво ще стане днес? Той пак се трупа, но освен за повече време, естествено кашлицата се беше влошила. Така че очаквах да кашлям малко през нощта, но нищо особено. Ами... оптимист съм.
Събота - спах нормално до 5 часа сутринта. Събуждам се изведнъж и веднага спирам кашлица. Не знам дали е така, но никога не кашляш когато спиш? Докато осъзная, че съм буден, и за малко да се изпусна. Веднага забелязах, че трудно дишам. Всеки път, когато вдишвах или издишвах, се чуваше хъркането, но повече. Ако дишам през устата, усещам как е толкова задръстено с храчки, че ако дишам с нормално темпо, ще се задавя. През носа, обаче, едвам вкарвах достатъчно въздух. Реших да отида до друга стая. Стоях прав или наведен напред за 15тина минути и, като че ли нещата малко се подобриха - до степен, в която можех да дишам малко по-добре. Реших да легна и веднага... едвам дишам, едвам не се задавям само от дишане и постоянно задържам кашлицата. Не успях да я задържа дълго, обаче, и почнах да кашлям. И като почнах, нямаше спиране - 2 мин "буху-буху-буху-5 сек-буху-буху-буху-буху..." и продължи. Изплаших родителите си, но нямах избор. На следващия ден пак цял ден задържах кашлица, освен към 11 сутринта - моите излязоха, и реших да пусна кашлицата. Кашлях 10 минути - уж се кърти, ама е толкова много, и няма край, не се шегувам, уж се изкърти и веднага се задавям пак. Малко се изплаших тук, но не казах на моите (въпреки че знаеха, че съм болен).
Неделя - събудих се пак към 1-2 часа, но този път реших просто да се изкашлям. Кашлях, кашлях, та най-после спрях и пак заспах. Имаше малко подобрение, но пак същото хъркане, проблеми с дишане и, разбира се, кашлицата. Също от влошаването и по-лошата кашлица започна да ме боли белият дроб.
На сутринта, единственото ново нещо беше, че родителите ми бяха купили сироп - Бронхолитин. На кутията (тогава все още беше старата без това, но няма значение) пише "Потиска кашлицата, разширява бронхите и втечнява секрецията". Не знам как трябва да прави 3 различни неща едновременно, но... маркетинг явно. А и не ги правеше, както ще видите. Дадоха ми първа доза към 9 сутринта, ужасен вкус (който някакси вече ми харесва?, не знам как), но след около час започна да влияе. Поне да потискаше кашлицата, обаче... нито намали честотата на кашлицата, нито втечни секрецията. Храчките просто станаха по-жилави и по-трудни за откашляне. Кашлях още по - често и нямах шанс да се изкашлям насаме. Дойде нощта, която вече ненавиждах. На момента, в който легнах започнах да се давя, опитах се да спра кашлицата, но не можах. Тази нощ беше най-зле от всички. Главните "пристъпи" бяха няколко, като първия беше ужасен - или кашлях, или се опитвах да си поема въздух и се закашлях, или се изправих и се закашлях. НЕ СПРЯХ ДА КАШЛЯМ ЦЯЛА НОЩ. Майка ми явно не свърза влошаването (след лекото подобряване) със сиропа и ми даде още една доза.
Понеделник - реших отново да отида на училище, все още отричайки, че съм болен (беше ясно, че изобщо не съм добре, но съм инат). Доколкото помня, сутринта пак пих сироп, но отново се съдрах от бухане, давене, кашляне, хъркане и всички производни. СЛЕД 1 СЕДМИЦА, най - после майка ми записа час за лекар, а аз накрая се съгласих. Преди прегледа бях вкъщи и изкашлях колкото мога, за да не кашлям пред майка ми (което вече беше безмислено) и пред лекаря (което сигурно щеше да му помогне с диагноза) и "за да ме изкара здрав и да не ми изпише лекарства" (вече ми е ясно, че това нямаше да стане). Както и да е, по време на прегледа, няколко неща:
1. Майка ми описа влажна/продуктивна/"къртеща се" кашлица като "лаеща кашлица". Тогава не знаех, но сега знам, че е неточно... меко казано...
2. Може би заради всичкото кашляне, дробовете ми бяха чисти, но сега като се замисля, не съм убеден в това.
3. Изписаха ми Вентолин сироп (3дни×3дози, 2дни×2дози, 1ден×1доза мисля), който помогна изключително много - елиминира секрета и нощната кашлица - за пръв път от 3 дни успях да спя нормално, без затруднено дишане и давене. Въпреки това, през деня остана една суха кашлица. Още от ужасната влажна кашлица, болката в дроба (горе вляво) си остана, а по време на остатъчната кашлица, даже се усили. Забелязах, че, може би от раздразнението на дробовете, кашлицата често обръщаше на една лаеща. Дори до сега, ако кашлям нарочно (т.е. не съм болен) веднага се чува лаенето и ме заболява дроба точно там, където беше първоначално.
Така, относно криенето на болести - има няколко причини:
1. Като малък мразех всякакви лекарства. Сега, странно, но харесвам гнусния вкус и мирис на сиропи за кашлица, вкл. Бронхолитин, който най-често се купува вкъщи.
2. Като малък мразех лекари - когато ми вземат кръв/поставят ваксина, често ми прилошава (не припадам, а повръщам) и като малък, заради това мразех доктори
3. Когато съм болен и споделя, (последно преди ~5 години) имам чувството, че поведението на родителите ми се променя към лошо - сякаш са ядосани, че трябва да се грижат повече/да ходят по лекари/да купуват лекарства, т.н. Ако беше само един път, ОК, но всеки път, не, благодаря.
4. Медицинските "знания" на родителите ми - мислят, че знаят много, много, но не е така. (не казвам, че съм гений/че знам повече от тях/че са глупави) но често допускан груби грешки, както разбрахте по-горе.
Та, главните ми въпроси са:
• Бронхит ли прекарах или не? (предположение възоснова на това, което споделих, знам, че е невъзможно на 100% да се каже по този начин)
• За какъв вид кашлица наистина е Бронхолитин?
• Съвети за проблема със споделянето когато съм болен? Искам да се променя, защото така си вредя, но, въпреки че съм уверен човек, сякаш нещо не ми позволява да им кажа, дори и да искам
Много ви благодаря за вниманието и отговорите!
Ще обясня защо крия болести от родителите си.
Само да кажа, че преди/след това не мисля, че съм карал бронхити (може би като бебе ама не знам). Също, описанието ще е подробно, защото се налага.
Понеделник - Излязох на двора в училище при под 10 градуса с тениска и къси панталони (без потник/яке/т.н.). Ясно е, че не се разболях пряко от студа, но явно помогна да се развие тоя ужас.
Вторник - Съвсем малка храчка в гърлото, която просто изчистих с "ъ-ъъ" (не знам как по-добре да го опиша), а след това нищо
Сряда - Пак храчка в гърлото, но този път не можах да я отхрача. Гласът ми тръгна да изчезва, а гърлото почна да ме боли. Все още нямаше кашлица.
Четвъртък - започна без оплаквания, но към обяд нещата се влошиха. Как разбрах? Вдишвам - чувам хъркане (т.нар. rhonchi на англ.), издишвам - пак. (От това, което знам, това хъркане е когато в бронхите има много секрет, което би трябвало да означава бронхит. Ето една от причините да си мисля, че имах бронхит.) Личеше си, че дробовете ми са пълни със секрет и реших да се изкашлям - веднага се изкърти. Лошоооо, обаче, че слезе надолу. Не кашлях без да искам до вечерта, когато имах възможност пак да се изкашлям. (нуждаех се отново да се изкашлям, защото от доста часове не бях и се бяха събрали храчки) Започнах да кашлям и се изкърти, ама доста по-трудно. Секретът явно беше станал по-жилав, а и беше повече.
Петък - още от сутринта, симптомите от сряда (болки в гърлото, загуба на глас) ги имаше, че дори бяха по-зле. На всичкото отгоре, обаче, беше и кашлицата. Първоначално, изненадващо, беше суха, но постоянно напъваше, колкото и да се опитвам да не кашлям. Веднага като стигнах до училище и майка ми си тръгна, почнах да кашлям. Постепенно гласът и гърлото се оправиха, ама кашлицата - охо - че и по-зле стана. Както казах, първо в петък беше суха, ама като обърна рязко на влажна кашлица, тогава стана неприятно. Цял ден в училище бухах, бухах, бухах, бухах, бухах и колкото уж кърти секрета, сякаш нямаше полза.
Като се прибрах, майка ми беше вкъщи, т.е. не можех да кашлям. Какво стана на предния ден? Секретът се трупа, трупа. Какво ще стане днес? Той пак се трупа, но освен за повече време, естествено кашлицата се беше влошила. Така че очаквах да кашлям малко през нощта, но нищо особено. Ами... оптимист съм.
Събота - спах нормално до 5 часа сутринта. Събуждам се изведнъж и веднага спирам кашлица. Не знам дали е така, но никога не кашляш когато спиш? Докато осъзная, че съм буден, и за малко да се изпусна. Веднага забелязах, че трудно дишам. Всеки път, когато вдишвах или издишвах, се чуваше хъркането, но повече. Ако дишам през устата, усещам как е толкова задръстено с храчки, че ако дишам с нормално темпо, ще се задавя. През носа, обаче, едвам вкарвах достатъчно въздух. Реших да отида до друга стая. Стоях прав или наведен напред за 15тина минути и, като че ли нещата малко се подобриха - до степен, в която можех да дишам малко по-добре. Реших да легна и веднага... едвам дишам, едвам не се задавям само от дишане и постоянно задържам кашлицата. Не успях да я задържа дълго, обаче, и почнах да кашлям. И като почнах, нямаше спиране - 2 мин "буху-буху-буху-5 сек-буху-буху-буху-буху..." и продължи. Изплаших родителите си, но нямах избор. На следващия ден пак цял ден задържах кашлица, освен към 11 сутринта - моите излязоха, и реших да пусна кашлицата. Кашлях 10 минути - уж се кърти, ама е толкова много, и няма край, не се шегувам, уж се изкърти и веднага се задавям пак. Малко се изплаших тук, но не казах на моите (въпреки че знаеха, че съм болен).
Неделя - събудих се пак към 1-2 часа, но този път реших просто да се изкашлям. Кашлях, кашлях, та най-после спрях и пак заспах. Имаше малко подобрение, но пак същото хъркане, проблеми с дишане и, разбира се, кашлицата. Също от влошаването и по-лошата кашлица започна да ме боли белият дроб.
На сутринта, единственото ново нещо беше, че родителите ми бяха купили сироп - Бронхолитин. На кутията (тогава все още беше старата без това, но няма значение) пише "Потиска кашлицата, разширява бронхите и втечнява секрецията". Не знам как трябва да прави 3 различни неща едновременно, но... маркетинг явно. А и не ги правеше, както ще видите. Дадоха ми първа доза към 9 сутринта, ужасен вкус (който някакси вече ми харесва?, не знам как), но след около час започна да влияе. Поне да потискаше кашлицата, обаче... нито намали честотата на кашлицата, нито втечни секрецията. Храчките просто станаха по-жилави и по-трудни за откашляне. Кашлях още по - често и нямах шанс да се изкашлям насаме. Дойде нощта, която вече ненавиждах. На момента, в който легнах започнах да се давя, опитах се да спра кашлицата, но не можах. Тази нощ беше най-зле от всички. Главните "пристъпи" бяха няколко, като първия беше ужасен - или кашлях, или се опитвах да си поема въздух и се закашлях, или се изправих и се закашлях. НЕ СПРЯХ ДА КАШЛЯМ ЦЯЛА НОЩ. Майка ми явно не свърза влошаването (след лекото подобряване) със сиропа и ми даде още една доза.
Понеделник - реших отново да отида на училище, все още отричайки, че съм болен (беше ясно, че изобщо не съм добре, но съм инат). Доколкото помня, сутринта пак пих сироп, но отново се съдрах от бухане, давене, кашляне, хъркане и всички производни. СЛЕД 1 СЕДМИЦА, най - после майка ми записа час за лекар, а аз накрая се съгласих. Преди прегледа бях вкъщи и изкашлях колкото мога, за да не кашлям пред майка ми (което вече беше безмислено) и пред лекаря (което сигурно щеше да му помогне с диагноза) и "за да ме изкара здрав и да не ми изпише лекарства" (вече ми е ясно, че това нямаше да стане). Както и да е, по време на прегледа, няколко неща:
1. Майка ми описа влажна/продуктивна/"къртеща се" кашлица като "лаеща кашлица". Тогава не знаех, но сега знам, че е неточно... меко казано...
2. Може би заради всичкото кашляне, дробовете ми бяха чисти, но сега като се замисля, не съм убеден в това.
3. Изписаха ми Вентолин сироп (3дни×3дози, 2дни×2дози, 1ден×1доза мисля), който помогна изключително много - елиминира секрета и нощната кашлица - за пръв път от 3 дни успях да спя нормално, без затруднено дишане и давене. Въпреки това, през деня остана една суха кашлица. Още от ужасната влажна кашлица, болката в дроба (горе вляво) си остана, а по време на остатъчната кашлица, даже се усили. Забелязах, че, може би от раздразнението на дробовете, кашлицата често обръщаше на една лаеща. Дори до сега, ако кашлям нарочно (т.е. не съм болен) веднага се чува лаенето и ме заболява дроба точно там, където беше първоначално.
Така, относно криенето на болести - има няколко причини:
1. Като малък мразех всякакви лекарства. Сега, странно, но харесвам гнусния вкус и мирис на сиропи за кашлица, вкл. Бронхолитин, който най-често се купува вкъщи.
2. Като малък мразех лекари - когато ми вземат кръв/поставят ваксина, често ми прилошава (не припадам, а повръщам) и като малък, заради това мразех доктори
3. Когато съм болен и споделя, (последно преди ~5 години) имам чувството, че поведението на родителите ми се променя към лошо - сякаш са ядосани, че трябва да се грижат повече/да ходят по лекари/да купуват лекарства, т.н. Ако беше само един път, ОК, но всеки път, не, благодаря.
4. Медицинските "знания" на родителите ми - мислят, че знаят много, много, но не е така. (не казвам, че съм гений/че знам повече от тях/че са глупави) но често допускан груби грешки, както разбрахте по-горе.
Та, главните ми въпроси са:
• Бронхит ли прекарах или не? (предположение възоснова на това, което споделих, знам, че е невъзможно на 100% да се каже по този начин)
• За какъв вид кашлица наистина е Бронхолитин?
• Съвети за проблема със споделянето когато съм болен? Искам да се променя, защото така си вредя, но, въпреки че съм уверен човек, сякаш нещо не ми позволява да им кажа, дори и да искам
Много ви благодаря за вниманието и отговорите!
