Здравейте ! Дълго умувах преди да пусна темата.Просто усетих нуждата да чуя различни мнения и да споделя всичко това,което е вътре в мен ! Да започнем от там,че съм на 28 с дете на 5...Разделена съм с бащата на детето ми . Бях доста наранена от него след хиляди изневери и зависимостта си към хазарта . След тази връзка всичко в мен се преобърна , емоционална травма ....Започнах да се страхувам от това да не бъда наранена отново,от това че няма да срещна мъж до себе си,това че няма сродна душа за мен защото никой няма да иска жена с дете, търсих скрит подтекст във всяка дума казана ми от мъж от срещуположният пол . Имах нуждата да бъда сама дълго време. След известен период от време реших да се изправя срещу страха си . Срещнах човек,от който бях като заслепена,доверих му се и БАММ втори удар ,втори шамар ...Бях наранена отново,защото намеренията за отношенията ни бяха на различно ниво ( тук е момента да кажа ,че просто той не искаше да го сподели с мен и ме залъгваше по свой си начин) . И историята започна да се повтаря.Отново дупка,отново същите мисли . След тези два мои лоши опита започнах да не вярвам на абсолютно нищо . Вече бях сигурна ,че няма да намеря човек на който мога да дам любовта си , а повярвайте ми имам огромна нужда от това. След дълъг период от време след вторият ми случай срещнах човек ( чужденец - грък ) във ФБ . Всичко започна преди 6 месеца като празни приказки , но не след дълго нещата се задълбочиха.Започнахме да комуникираме всеки ден ,всяка свободна минута , която имаме . Започнах да му споделям неща,които ми е трудно да ги кажа на друг мъж . Заради кофти ситуацията с Ковид19 е невъзможно да се срещнем на този етап , но не спираме да говорим и да таим надежда , че скоро ще свърши всичко това и ще можем най накрая да се срещнем и да прекараме времето си заедно . Разстоянието между нас не е кой знае колко голямо 250 км . Всичко бе прекрасно,чувам думи,които искам да чувам..Чувствам се по начин,който отдавна не бях . Проблемът е че не мога да се отпусна и да повярвам,че това е така,че няма просто задни мисли,започнаха мисли че отново ще попадна в ситуацията от преди ... Не сме говорили директно за моите опасения,но ми е споделял,че е искрен и наистина се чувства прекрасно докато комуникираме и не би искал да ме нарани с нещо ( но отново в мен се пораждат съмнения,чувала съм и преди подобни неща) ... И сега съм като в стая от мисли от които няма изход.Чувствам ,че започвам да се влюбвам в този човек,че ми липсва ( сега много от вас ще кажат ,вие дори не сте се срещали,излез от филма,момиче),просто споделям това което бушува в мен и по начина който го чувствам. Сега не знам какво да правя,да дам ли шанс на това с риск отново да съм разбита или да прекратя нещо,за което доста хора определят като невъзможно ! Какво да направя да не търся под всяка дума,че това е просто една лъжа,нещо което знае, че искам да чуя.. Как да повярвам , че има и искрени мъже...
Извинявам се ако съм отегчила някого с моята история
)
Извинявам се ако съм отегчила някого с моята история
) 
