В момента чета ... 69

Почнах "Разказът на прислужницата". Констатирам, че четенето напоследък на скандинавски криминални романи ми се е отразило. Трудно ми върви.

О, да, скандинавските трилъри разглезват. И настройват мозъка да търси точно такъв тип книги - със заплетен сюжет, много кървища, напрежение. А има много книги, които не влизат в този калъп, но са много хубави - "Разказът на прислужницата" е от тях. За мен обаче е грешка да се гледа първо сериалът, а после да се чете книгата - това е едното нещо, което може да попречи на читателя да се наслади на романа. А другото е да се очаква същото забързано темпо като в трилърите (особено скандинавските), а днес трилъри се четат много и човек свиква с тях. Но романът на Маргарет Атууд е писан преди десетилетия, няма как да го вкараме в днешните калъпи, но определено си струва да се прочете (и да не се сравнява със сериала).

Никога/почти/не гледам първо филма. Губи се тръпката.

Споделих и аз същото. По-натам започва да върви по-бързо.
Аз не мога да се отърся от усещането, че действието се развива едва ли не в някакви средновековни времена. Обстановката ми навява за такова чувство. А то май е в наши дни, че дали не и по-напред  
Сериала не съм гледала, но няма как да не ми е минавало през очите реклами на него, както и на главната актриса, която без да искам асоциирам във въображението си с главната героиня.

На мен много се случва да гледам филм и после да разбера, че е по книга. Последният сериал, който изгледах, се оказа по "Невинният" на Харалан Коубън. Сега нямам търпение да я прочета, защото сериалът е повече от страхотен, а знам, че авторът е много добър.

И за мен Пилат е съкровище.
Чете ми се нещо със същия емоционален заряд, но удрям на камък напоследък.

А кой е сериала?

За два дни прочетох "Бяла хризантема" (Мери Лин Брахт) и ми хареса много, ама наистина много!
Признавам, че купих тази книга на промоция на изд. Хермес, привлечена най-вече от цената ѝ от 4лв и нещо...
А тя се оказа истинска находка!
Действието на романа се развива в две времеви линии - по време на Втората световна война в Югоизточна Азия и в сегашни дни и разказва за съдбите на две сестри - корейки от остров Чеджу. Едната , по-голямата , бива отвлечена от японски войници и отведена в Манджурия , където е държана затворена в бордей и принудена да обслужва сексуално японските войници.
И преди бях попадала на статии за ужасяващата участ на над 200 000 момичета и млади жени от Корея, Малайзия, Филипините и от къде ли още не, които са били отвличани от домовете си и насила принуждавани да проституират за Японската армия. Наричани "жени за разтуха" (comfort women) малцина от тях доживяват свободата си, а тези, които все пак оцеляват от този кошмар и се завръщат по домовете си, най-често биват отхвърлени от близките си и прекарват остатъка от дните си в крайна бедност и нищета.
Години наред след войната Япония отказва да признае вината и да се извини.
Тази книга разкрива участта на една от тези жени и на нейната сестра, чиито живот също не е лек.
Много интересно ми беше да науча и за традицията хеньо , съществуваща единствено на остров Чеджу. Хеньо са жени-гмуркачки, които се гмуркат на големи дълбочини за морски дарове без кой знае каква екипировка и на практика осигуряват прехраната на семействата си. Този своеобразен матриархат се предавал от стотици години от майка на дъщеря и в наши дни е вече на отмиране...
Препоръчвам романа на всички, на които е харесала "Оризовата майка", "Снежно цвете и тайното ветрило" , "Момичетата от Шанхай" и подобни романи. Няма да останат разочаровани и от "Бяла хризантема"

Последните два месеца нещо не ми вървеше четенето , но все пак успях да прочета някои книги.

Завърших "Светлината, която не виждаме" на Антъни Доер. Приятно написана книга, беше ми много уютно в историята, въпреки тежката тематика на Втората световна война. Сякаш е написана като приказка. Не очаквах обаче точно такъв край, а последните странички сякаш бяха написани набързо , колкото да има нещо.

След това прочетох "Любимата формула на професора" на Йоко Огава. Също много леко ми вървеше, приятна атмосфера . На места се разчувствах дори. В повече ми дойдоха фактите за японския бейзбол, малко препусках през тях. Интересни ми бяха многото математически обяснения обаче.

Снощи бързах да завърша 6-тата книга от поредицата за Себастиан Бергман "Жертвите, които правим " на Юрт и Русенфелт. С много смесени чувства съм спрямо тази книга. Като трилър е доста слаба , главния сюжет на мен лично ми беше скучноват и досаден. Нямаше ги тези заплетени истории като в предните книги . На моменти даже имах чувството, че тази книга е писана от друг автор . Абе с две думи очаквах много повече. Интригите с главните герои се заплитат още повече, но вече на мен ми идват прекалено някои неща. Много се надявам в следващата книга да се нормализират нещата.

Някой има ли идея дали е започната работа по 7-мата книга?

И днес мисля да започвам "Палми в снега" на Лус Габас.

Пламена, седмата книга на Юрт и Русенфелт ще излезе през лятото и в Швеция, и в България, живот и здраве.

Аз също чакам с нетърпение седмата книга и силно, наистина силно се надявам да е последна. И на мен прекалено много ми дотегнаха личните драми на героите, на сапунен сериал ми заприлича. Обичам тези нишки, които се простират през целите поредици, придават колорит и т.н., но тия двамата, визирам авторите, вече прекалиха.
Аз чета "Гробище за домашни любимци". Една от малкото книги на Кинг, които не съм чела.

Започнах снощи "3 секунди" и заспах. Тромаво и безинтересно ми тръгна, дори не знам защо изпитах някаква гадост от погълнатите гумени топчета. Дългичка е гледам, по анотация ми харесва много и дано потръгне, че иначе ще я чета до септември.
Всъщност с нея ли трябваше да започна, че са две вплетени серии и на едната е първа, но на другата преди нея е "Номер 8"?

"3 секунди" е първата за Пийт Хофман. Малко мудно започва наистина. Само началото е така, докато се ориентираш кой какъв е. След това става много напрегната и динамична и не ти позволява да я оставиш.

Чудесна новина. Благодаря.

Чета петата книга от поредицата на Даниъл Силва за Габриел Алон - "Принцът на огъня". Не съм любител на шпионските романи, даже след като прочетох първата - "Художникът убиец", бях разочарована и мислех да не продължавам със следващите. След доста време обаче, реших да пробвам с втората и вече съм сигурна, че ще продължавам да го чета. Знам, че литературната им стойност не е голяма, но ми харесва, че във всеки един от романите има замесено произведение на изкуството и научавам достоверни данни за него, както и интересни исторически факти, около които е изграден той.

А по въпроса кое е по-добро, дали книгата или филма, ето един виц, който показва и друга гледна точка: Рано сутринта една млада дама излиза от апартамента на писателя и си мисли: " Книгата беше по-добра"