Напоследък все по-често зарязвам книги, нямам излишно време за губене. "Библиотекарката от Аушвиц" - Антонио Итурбе, я зарязах преди стотната страница и ме е яд, че въобще стигнах дотам. "Хаштаг" - Ремигиуш Мруз, слава богу, я оставих още в самото начало. Другата книга на автора - "И никога не я откриха", също не ми хареса, но поне я добутах до края. "Не брой целувките за сбогом" - Анес Мартен Люган, е една от най-глупавите книги, които съм чела през живота си, наред с "Изчезването на Стефани Мейлър" - Жоел Дикер. "Малката книжарничка край Сена" - Ребека Ризейн, я минах по диагонал. Тази книга е поредното доказателство, че трудно се пишат книги за книги.
За щастие, освен горните пълни греди прочетох и прекрасни книги.
"Крехко равновесие" - Рохинтън Мистри, прекрасна, изключителен стил.
"Глад" - Алма Катсу, ме остави няколко нощи без сън. Буквално заспивах над нея, но не я оставях.
"Разказът на прислужницата" - Маргарет Атууд, ми тръгна тегаво, защото не бях чела анотации и в началото не разбирах какво става. След като разбрах, не исках да свършва.
"Кажи на вълците, че съм си у дома" - Карол Рифка Блънт. От години я имам на четеца, но по необясними причини я избягвах, даже щях да я трия. Прочетох тук хубави отзиви и слава богу, не я изтрих. Прекрасна история, простичко разказана, чудесен стил. Книга, която ще помня.