В момента чета ... 69

  • 42 626
  • 742
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 9 564
Благодаря за темата! Flowers Hibiscus
Доста книги прочетох през карантината ми, но май няма такава, която да ме е впечатлила много, че да я коментирам Simple Smile Сега съм на "Малката книжарничка край Сена" , тип "бозичка" ми е засега Simple Smile

# 16
  • Мнения: 960
Все още съм си на "Изгубените цветя на Алис Харт"- върви ми супер тегаво, не ме грабва, някак си тромаво е написана и след първите 60 бързо изчетени страници съм в пълен ступор.
Аз си я взех преди месец. Ще почака.🙃

# 17
  • Мнения: 1 542
Благодарности за темата!
Записвам се с "Отровителката" - първата новела от четирите, събрани в книгата "Концерт в памет на един ангел" на Е. Шмит. Историята е за вечното противоборство между злото и доброто, въплътени съответно в една 70-годишна убийца и един млад свещеник, разпределен да служи в малко френско селце. За пътя, който извървяват двамата в поредица от изповеди, за преобръщането на възгледите и вярата и как едно внезапно събитие може да обезличи всеки напредък и рязко да върне положението в изходна позиция. Супер книжка бих казала.

# 18
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 8 669
Миж,  благодаря за темата. Heart


Някой чел ли ги е? Може ли да ми каже има ли значение последователността при прочитане?

# 19
  • Мнения: 3 386
Лолита,
Последната съм я чела още когато излъчваха първи или втори сезон на сериала. Ако помня добре, писана е от дъщерята на Дейвид Линч. Това сега е някакво ново издание. Нямам положителни спомени за това списано томче.
Ако ще ги четеш, по-добре започни от него, за да си припомниш историята.
Тайната история на Туин Пийкс излезе с някой от последните сезони на сериала.

# 20
  • Мнения: X
Почти приключвам  "Холандската къща", но нямам търпение да я махна вече, защото много ме дразни поведението на главните герои. Ще пиша подробно после. Може пък финала да ме изненада.
Заслушах я в Сторител /на английски/, не съм възхитена и аз. Имам усещането, че когато нещо е похвалено много тук съм с доста високи очаквания и оставам разочарована.
Приключих с Големи малки лъжи на Мориарти, доста ми хареса, но мисля, че писах за това тук. Сега съм на "Приспивна песен в Аушвиц" на Марио Ескобар, наистина е приспивна. Simple Smile Не е хубаво така да се говори за книги на такава тематика, но има доста пълнеж в нея, колкото да има страници. Не бих я препоръчала. Но все пак ще я довърша, което си е атестация, има и по-скучни от нея, които директно зарязвам, аз не се церемоня, когато не ми е по вкуса не се чувствам длъжна да завърша!

# 21
  • Мнения: 12 622
Чета "Лолита" от Набоков. Много се различава от представата, която имах за тази книга.

# 22
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 8 669
Лолита,
Последната съм я чела още когато излъчваха първи или втори сезон на сериала. Ако помня добре, писана е от дъщерята на Дейвид Линч. Това сега е някакво ново издание. Нямам положителни спомени за това списано томче.
Ако ще ги четеш, по-добре започни от него, за да си припомниш историята.
Тайната история на Туин Пийкс излезе с някой от последните сезони на сериала.
Едно време, много отдавна, като бях тийнейджърка хахахах, имахме две книжки - дневника на Лора Палмър и другата на Купър. Мисля, че това са същите просто събрани в една книга. После излезе средната и наскоро "Кът за мечти".
Сезоните не бяха ли два. Онзи преди много години, 20 г. някъде и този новия, преди няколко години дето го изкараха по НВО?

# 23
  • Мнения: 3 386
Да, точно така. Същите две книжки са събрани в един том.
За сериала — аз помня само онзи от много отдавна-то, другият (новият) не ме грабна...

# 24
  • Мнения: 288
Здравейте! ☺️🌺
Нова съм в темата, но се радвам изключително много, че я открих.
Имам много любими книги, но най-вече съм фен на Никълъс Спаркс. Няма негова книга, която да не ме е докоснала.
Последно прочетох Брулени хълмове на  Емили Бронте. Не мога все още да си обясня защо толкова много ме жегна тази книга. Забелязвам, че доста хора я смятат за скучна. Търся си нещо в същия стил и бих била благодарна да ми препоръчате. 🙂

# 25
  • Мнения: 12 622
...
Последно прочетох Брулени хълмове на  Емили Бронте. Не мога все още да си обясня защо толкова много ме жегна тази книга. Забелязвам, че доста хора я смятат за скучна. Търся си нещо в същия стил и бих била благодарна да ми препоръчате. 🙂
Аз като препрочетох последния път Брулени хълмове, прочетох/препрочетох и наличните книги на другите сестри Бронте. Пробвай, ще ти е интересно да ги сравниш.

# 26
  • Мнения: 288
Онзи ден взех книгата Тайнствената непозната на Ан Бронте. Чудех се дали да я почвам, но след като ми каза ще я прочета задължително. Благодаря за съвета. 🙂
...
Последно прочетох Брулени хълмове на  Емили Бронте. Не мога все още да си обясня защо толкова много ме жегна тази книга. Забелязвам, че доста хора я смятат за скучна. Търся си нещо в същия стил и бих била благодарна да ми препоръчате. 🙂
Аз като препрочетох последния път Брулени хълмове, прочетох/препрочетох и наличните книги на другите сестри Бронте. Пробвай, ще ти е интересно да ги сравниш.

# 27
  • Панагюрище
  • Мнения: 24
Благодаря за темата!
Наистина е много полезна за мен.
Приключих днес "Човек на име Уве" на Бакман. Наистина в книгата има много силни моменти и житейски истини, но със сигурност не ми вървеше много леко. Не бих я сложила в категорията книги, които те грабват и не можеш да я оставиш. Няма много динамика и действие в книгата.
Имам дълъг списък с книги, които трябва да прочета.
Започвам с "Не без дъщеря ми", която беше спомената в темата. Книгата съм я чела много отдавна. Имам спомен за яркото впечатление, което остави у мен тогава. Искам да видя сега, прочит след 25 години, дали ще повтори емоцията, защото напоследък все не попадам на книги, които да ме вдъхновят😊😊😊

# 28
  • Мнения: 1 521
На мен „Тайнствената непозната” на Ан Бронте ми е една от любимите книги. Скоро мисля да я препрочета.

# 29
  • Мнения: 1 622
Приключих "Детето и ние"  на Хаим Гинът. Все още темата не ми е на дневен ред, но ми беше интересно да прочета такъв тип книга. Не съм сигурна иначе доколко съветите в книгата биха дали резултат. Може би някой ден ще разбера Grinning

Вчера започнах "Светлината, която не виждаме" на Антъни Доер. в началото съм още, сюжетът ме грабна за момента. Малко не ми харесва стилът на писане и самото глаголно време, в което се изказват, но да видим.

Общи условия

Активация на акаунт