Сръдни, не сръдни, много моля....
Ако майката иска помощ, разбирам, ама така да се натресе някой - не. Пък нека се сърдят.
Ако майката иска помощ, разбирам, ама така да се натресе някой - не. Пък нека се сърдят.
- Публикувана: 15 март 2021, 14:52 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2021, 23:45 ч.
Близки и новородено по време на пандемия
Мен лично изобщо не ме интересува дали на някого му харесва или не. Как го бил приемал и т.н. Моята работа е да защитя семейството си от нещата, които аз смятам за нередни. Майка ми или свекърва ми, ако имат друго мнение, могат да го приложат към техните си семейства.
Ние живеем в чужбина и най-вероятно семействата ни ще видят второто си внуче едва когато е на 2-3 години. Нямам никакво намерение да качвам нито едното от двете си деца в самолет в близко бъдеще, така че ще трябва да изчакат да можем да се приберем с кола.
А хора вкъщи - не благодаря! Живеем на 32 квадрата и сме си напълно самодостатъчни. Ако някой иска да си плати престоя и самолета е добре дошъл да се виждаме в парка.
И - да живее Вайбър!
Ние живеем в чужбина и най-вероятно семействата ни ще видят второто си внуче едва когато е на 2-3 години. Нямам никакво намерение да качвам нито едното от двете си деца в самолет в близко бъдеще, така че ще трябва да изчакат да можем да се приберем с кола.
А хора вкъщи - не благодаря! Живеем на 32 квадрата и сме си напълно самодостатъчни. Ако някой иска да си плати престоя и самолета е добре дошъл да се виждаме в парка.
И - да живее Вайбър!
Аз пък не разбирам как може някой да се разсърди,защото родителите са решили да предпазят новороденото си дете.Това за мен са хора без грам мозък в главите си.Аз не бих толерирала подобно държание.Който иска да се сърди.У дома нито е хотел,нито е заведение,за да ми се влачи постоянно някой.Идва се само и единствено след предварителна уговорка в удобно за нас време.
Както казах,аз родих преди Ковид-а,но срещу зимата.Единствено бабите и дядовците дойдоха у дома за малко.Аз например много държах моите баба и дядо да дойдат,за да си видят първото правнуче,но категорично отказаха,докато не стане поне на 40дни.Думите им бяха “при новородено,ние нямаме работа.Трябва да се поочовечи малко и тогава.Ще я гледаме на снимки сега”.Така,че който поне малко разсъждава,не би се разсърдил.За всичко си има време.Детето ни не остана скрито от никого.Сега ,когато вече е над 1г,не се ограничаваме откъм срещи с роднини и приятели.
Както казах,аз родих преди Ковид-а,но срещу зимата.Единствено бабите и дядовците дойдоха у дома за малко.Аз например много държах моите баба и дядо да дойдат,за да си видят първото правнуче,но категорично отказаха,докато не стане поне на 40дни.Думите им бяха “при новородено,ние нямаме работа.Трябва да се поочовечи малко и тогава.Ще я гледаме на снимки сега”.Така,че който поне малко разсъждава,не би се разсърдил.За всичко си има време.Детето ни не остана скрито от никого.Сега ,когато вече е над 1г,не се ограничаваме откъм срещи с роднини и приятели.
Очакваме бебе през май месец. Надявам се обстановката да е малко по-спокойна, но пак не искам гости вкъщи на изписването. Не съм го споделяла още, но съм го решила за себе си. Пред болницата могат да дойдат, за да зърнат бебето, но дотам. После си се прибираме вкъщи с баткото и таткото. Моите родители няма да се сърдят- в това съм сигурна. За другите- не знам, но не ме и вълнува. Трябва да предпазя себе си и бебето си от вируси.
И сега съм ограничила контактите си до минимум- не посрещам гости вкъщи, не ходим по гости. Рядко се виждаме с родителите си, но без прегръдки и целувки.
С баткото никой не ми е помагал- таткото си беше взел отпуск и си свикнахме 3-мата. Сега мисля да е пак така.
А и баткото е на 8 години и мога да разчитам на него.
И сега съм ограничила контактите си до минимум- не посрещам гости вкъщи, не ходим по гости. Рядко се виждаме с родителите си, но без прегръдки и целувки.
С баткото никой не ми е помагал- таткото си беше взел отпуск и си свикнахме 3-мата. Сега мисля да е пак така.
А и баткото е на 8 години и мога да разчитам на него.
С мъжа ми си бяхме решили, че не искаме помощ и че искаме първите дни да сме си само тримата. Бабите бяха предупредени. На изписването също не искахме да идва никой, но все пак склонихме да дойде свекървата (тя живее в същия град). Видяхме се, видя внучето и ние се прибрахме. Чувствах се ужасно, едвам ходех и си сядах на дупето... Нямаше да издържа да има други около мен освен мъжа ми. Майка ми прояви разбиране и не се е сърдила. Видяха бебето на месец-два някъде
При новородено бебе ,освен двете двойки баби и дядовци не бих допуснала други хора на изписването,а също и у дома.И ще държа да са с маски.Никакви лели,чичовци,братовчедчета...
За приятели -евентуално след година ще го видят.
Когато се роди дъщеря ни нямаше пандемия,но въпреки това приятелите ни дойдоха да я видят след повече от 40 дни.
За приятели -евентуално след година ще го видят.
Когато се роди дъщеря ни нямаше пандемия,но въпреки това приятелите ни дойдоха да я видят след повече от 40 дни.
Аз държах първия месец да не идва никой. Свекърите се понацупиха, но не съжалявам, ще им мине. Иначе през първия месец по вайбър виждаха бебето роднините.
За жена родила съвсем скоро също е опасно да не лепне вирус, имунитета е занижен, а първия месец е много важно майка и бебе да са заедно.
За жена родила съвсем скоро също е опасно да не лепне вирус, имунитета е занижен, а първия месец е много важно майка и бебе да са заедно.
Естествено, че винаги ще има обидени. Повечето хора, които не са се сблъсквали с ковид или са имали късмета да го изкарат леко, изобщо не вземат насериозно цялата работа. Мисля, че една майка трябва да е освободена от всякакви скруполи кой ще се сърди, кой ще се цупи. Детето е приоритет номер едно. Всякакви сбирки и софри могат да почакат. Моята свекърва ми се обиди когато заяви позицията си, спря да ми говори два дни, после й мина. И без това внучето цели лета и ваканции ще стои при нея, разбра че трябва само малко търпение.
ПС. И своите родители не допускам до бебето.
ПС. И своите родители не допускам до бебето.
Навиците на семействата са различни. Аз съм си темерут, мъжът ми също и не търпим панаири. Независими хора сме били по това време, със собствено жилище и доходи, така че щат-не щат, роднините трябваше да се съобразят с нашите желания.
Видяхме се с близки на изписването и за час-два след това, но не е имало преспиващи заедно с бебето и майката вкъщи (моите родители са от друг град). Ако толкова искате да се порадват на бебето, могат да спят у вас вечерта преди изписването, когато вкъщи е само таткото, на другия ден да се видите и почерпите за малко и скоро след изписването да си тръгнат. А ако другото населено място е до два часа път - дори да пътуват и двете посоки в рамките на деня, изписванията обикновено са по обед.
Иначе по повод ковида - според мен хора, които идват от болница, са по-опасни за възрастни родители, отколкото обратното.
Видяхме се с близки на изписването и за час-два след това, но не е имало преспиващи заедно с бебето и майката вкъщи (моите родители са от друг град). Ако толкова искате да се порадват на бебето, могат да спят у вас вечерта преди изписването, когато вкъщи е само таткото, на другия ден да се видите и почерпите за малко и скоро след изписването да си тръгнат. А ако другото населено място е до два часа път - дори да пътуват и двете посоки в рамките на деня, изписванията обикновено са по обед.
Иначе по повод ковида - според мен хора, които идват от болница, са по-опасни за възрастни родители, отколкото обратното.
Здравейте! Като повечето от мненията тук, също не исках струпвания-нито на изписването, нито вкъщи. Така и направихме. Само мъжът ми ни взе от болницата, а вкъщи дойдоха за малко първо майката и братът на мъжа ми, по-късно майка ми и баща ми. Всички носеха маски. После си останахме само ние. Честно казано бях доволна и щастлива от това развитие. В идните дни никой не идваше, защото се пазехме покрай вируса. Само веднъж дойде баща ми да ни донесе домашна супа от коприва. Пак с маска и без да докосне бебето. Защо го разказвам така подробно ли?
Защото иронията на живота е винаги такава, че докато ние си правим планове и потриваме доволно ръце, че се е случило това, което искаме, всъщост се случва онова, което е писано.
Днес съм благодарна, че мама и татко дойдоха в онзи ден, а не реших друго, да дойдат в друг ден, и съм благодарна, че татко дойде да ни донесе супа, защото той миналата седмица постъпи в болница с ковид, а вчера почина от усложнения. Как да знам, че с внучката си, която днес е на 22 дни, той ще има само две срещи.И как да знам, че никога повече няма да го видя физически. Затова сега бих казала: иска ми се да бяха идвали още няколко дни след това, но не мога да върна времето назад. Нито да поправя нещо. В момента се моля само мама да е добре, защото тя също е положителна, но с по-леки симптоми, и в някакъв слънчев ден всичко това да приключи, за да имаме някаква нормалност. Надали ще е същата като преди. Бъдете здрави всички...
Защото иронията на живота е винаги такава, че докато ние си правим планове и потриваме доволно ръце, че се е случило това, което искаме, всъщост се случва онова, което е писано.
Днес съм благодарна, че мама и татко дойдоха в онзи ден, а не реших друго, да дойдат в друг ден, и съм благодарна, че татко дойде да ни донесе супа, защото той миналата седмица постъпи в болница с ковид, а вчера почина от усложнения. Как да знам, че с внучката си, която днес е на 22 дни, той ще има само две срещи.И как да знам, че никога повече няма да го видя физически. Затова сега бих казала: иска ми се да бяха идвали още няколко дни след това, но не мога да върна времето назад. Нито да поправя нещо. В момента се моля само мама да е добре, защото тя също е положителна, но с по-леки симптоми, и в някакъв слънчев ден всичко това да приключи, за да имаме някаква нормалност. Надали ще е същата като преди. Бъдете здрави всички...
Съболезнования... Баща ми искаше да се видим по Коледа, но аз отказах. Няколко дни по-късно ми се обади, че припаднал пред Рамус, веднага го закарали в болница, късмет е имал, настанили го на последното свободно легло. Лежа две седмици, лекарите не даваха гаранция за нищо, слава Богу, оцеля. Остана с увреждане на белите дробове за цял живот. Сега въпреки, че вероятно има антитела, той самият казва, че е по-добре да не се виждаме.
На изписването на първото ни дете бяха бабите и дядото. Много хубави снимки и хубав спомен.Сега съм бременна с второ и ще ми е много мъчно ако не стане пак тъка. Въпреки пандемия та, мисля, че никои от близките роднини няма да дойде болен. Пък и бащата все пак си ходи на работа контактен е с много хора,посещаваме магазини и места където и ние може да се зарази.