Ех, наздраве! Рибка с бяло вино вечеряхме ние, така пък да ми се услади 
- Публикувана: 11 март 2021, 20:13 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2021, 07:45 ч.
Образователен Говорилник - 14 катерички хрупат жълъди на катерича поляна
Ох, съвсем ви изпуснах!
Благодаря за темата Аш, само не разбрах защо катеричките са 14?
Благодаря за темата Аш, само не разбрах защо катеричките са 14?
Катериците тръгнаха от един пост на Санака в непиещата тема. Каза (по памет), по повод предишния локдаун с абсурдното затваряне на паркове и Витоша, че най-много да срещнеш някоя катерица.
А изразителния поглед дойде от тази тема. Мисля, че автор е Садлейди. Да си признае.
Добро утро!
Детето има 6-ца на присъственото директорско по Мат и направо лети.
А изразителния поглед дойде от тази тема. Мисля, че автор е Садлейди. Да си признае.
Добро утро!
Детето има 6-ца на присъственото директорско по Мат и направо лети.
Детето има 6-ца на присъственото директорско по Мат и направо лети.
За последен път си причинявам да отворя тази безумна тема за ДО. Направих си експеримент да напиша много културно и съвършено ненападателно защо не е добре първо и единствено да затворим училищата, изтрили са го. Нито е нагнетявано напрежение, нито съм обидила някого, но явно има хипер строги мерки за контрол с някаква цел, която не желая да разбирам.
Обаче ей сега ще го напиша обидно, колкото и да не е в стила ми. Прочетох последните постове на мамите, които храбро пишат есета, преподават химия и решават задачи по математика вместо наследниците си. И аз познавам лично такива угрижени майки, които правят проектите вместо гимназистката, защото лошият учител не обяснил добре какво се иска. Четат учебници и пишат резюмета на уроци, за да не се хаби детето, а да го прочете направо сдъвкано. Пишат му съчиненията за домашно и не намират в това нищо нередно, защото "не са ги научили как да ги пишат". Пият си кафето с класната и я чуват през вечер, за да ѝ дават насоки как да работи успешно с детето. Четат на глас книги на деца, които отдавна са прехвърлили първите тийн години, защото иначе сами нямало да седнат да четат. Преподават тригонометрия, химия, физика и история, защото в училище не го правят правилно. И това са все реални примери, макар и майките да са няколко, но нищо чудно някоя от тях да прави и всичко изброено.
Как ще се адаптират тези деца в големия лош свят, когато мама няма как да постели червения килим?
Обаче ей сега ще го напиша обидно, колкото и да не е в стила ми. Прочетох последните постове на мамите, които храбро пишат есета, преподават химия и решават задачи по математика вместо наследниците си. И аз познавам лично такива угрижени майки, които правят проектите вместо гимназистката, защото лошият учител не обяснил добре какво се иска. Четат учебници и пишат резюмета на уроци, за да не се хаби детето, а да го прочете направо сдъвкано. Пишат му съчиненията за домашно и не намират в това нищо нередно, защото "не са ги научили как да ги пишат". Пият си кафето с класната и я чуват през вечер, за да ѝ дават насоки как да работи успешно с детето. Четат на глас книги на деца, които отдавна са прехвърлили първите тийн години, защото иначе сами нямало да седнат да четат. Преподават тригонометрия, химия, физика и история, защото в училище не го правят правилно. И това са все реални примери, макар и майките да са няколко, но нищо чудно някоя от тях да прави и всичко изброено.
Как ще се адаптират тези деца в големия лош свят, когато мама няма как да постели червения килим?
Аз пък се притесних как ще го карат майките студентството на децата. За миг визуализирах как съм такава майка и детето реши да следва атомна физика. 
я сега си представи, че иска да стане художник или цигулар
Преди години интервюирахме една девойка (към 25-6 годишна) заедно с майка ѝ. Отказа категорично да излезе от залата, защото детето се притеснявало. Момичето си беше съвсем ОК, нямаше никакви специфични проблеми, които да го налагат. Така че не ми се вярва да няма родители, които активно подкрепят и студентството на децата.
Майко мила! А като се сетя, че моята майка нарочно не идваше на родителски срещи, за да сме се научили със сестра ми сами да се справяме в този живот. Гонеше ни като виетнамци да учим, да знаем, да си пишем домашните, но не стъпваше в училище. Години по-късно си говорихме с нея и ѝ обясних, че отстрани погледнато нейното поведение изглежда като да не се интересувала от нас 
Тя се същиса. Но аз не страдах от това, де. Страдах, защото аз бях единственото дете, което не носеше тенджери и тигани за 8-ми март 
Е, това беше драма!
Сега помагам на малкия да го изпитам по история, георгарфия и ЧИП.... Гледам, че вече свиква и се оправя сам, та е въпрос на време и това да го оставя да се оправя сам.
Тя се същиса. Но аз не страдах от това, де. Страдах, защото аз бях единственото дете, което не носеше тенджери и тигани за 8-ми март Е, това беше драма! Сега помагам на малкия да го изпитам по история, георгарфия и ЧИП.... Гледам, че вече свиква и се оправя сам, та е въпрос на време и това да го оставя да се оправя сам.
Нищо и няма на ядрената физика, стига сте се лигавили. За мен е по-трудно да работя и да гледам дете до 7-8 г. на ДО и винаги всичко, свързано с малки деца, ми се е струвало непоносимо трудно. Постоянно очите ми и усилията на 6 и пак нещо ще се обърка. Например дори да смъкна близнаци от горен етаж в кооперация до най-долен в кошове за количка ми се е струвало трудно. Баща ми веднъж беше оставил единия пред блока и се беше качил да взима другия. Ето и миналалата година по време на престоя у дома оставихме най-малкия безконтролно пред таблета и сега лекуваме очите с кортикостероиди. Добре, че поне сега малките малко ги държаха на ДО.
Ама то по принцип грижата за дете е по-трудна и бих казала по-отговорна работа от вдрената физика.
Никога не са ме следяли нашите какво имам да уча и какви са ми оценките. Ужасен фърфаляк бях. Щура, енергична, вечно в някакъв екшън, но много послушна и уважителна към родителското тяло.
Имам спомен за една р. с на която дойдоха и майка ми и баша ми. Мисля, че след това учителите не държаха да ги виждат вече. Беше смесена среща родители и ученици, което означаваше само здраво оплакване от учениците. Беше ни изчезнал дневника. И баша ми, иначе кротък и тих човек, така се разпали, та чак извади една цигара и аха да запали....ние само се хихикахме отзад ( бяхме много вк клас съученици), че като нишо няма да се усети и ей сега ще запали от набиране......
И слава богу излезе. Мислихме си, че е отишъл да пуши на двора, но всички замлъкнахме като той дойде с няколко дневника на няколко други класове взети от учителската стая. Това беше, срешата приключи и обвкненията върху нас отпаднаха, защото баща ми им обясни че е тяхна работа да си пазят дневниците и след като той-един външен човек може да отиде и да си вземе каквото си иска, не вижда причина един заинтересован ученик да не го налрави.... съучениците ми още боготворят наште. Аз съм я разказвала тая случка де
Абе кой знае къде е можело да стигна ако са ме били натиснали малко да уча. Слава Богу че не са
Никога не са ме следяли нашите какво имам да уча и какви са ми оценките. Ужасен фърфаляк бях. Щура, енергична, вечно в някакъв екшън, но много послушна и уважителна към родителското тяло.
Имам спомен за една р. с на която дойдоха и майка ми и баша ми. Мисля, че след това учителите не държаха да ги виждат вече. Беше смесена среща родители и ученици, което означаваше само здраво оплакване от учениците. Беше ни изчезнал дневника. И баша ми, иначе кротък и тих човек, така се разпали, та чак извади една цигара и аха да запали....ние само се хихикахме отзад ( бяхме много вк клас съученици), че като нишо няма да се усети и ей сега ще запали от набиране......
И слава богу излезе. Мислихме си, че е отишъл да пуши на двора, но всички замлъкнахме като той дойде с няколко дневника на няколко други класове взети от учителската стая. Това беше, срешата приключи и обвкненията върху нас отпаднаха, защото баща ми им обясни че е тяхна работа да си пазят дневниците и след като той-един външен човек може да отиде и да си вземе каквото си иска, не вижда причина един заинтересован ученик да не го налрави.... съучениците ми още боготворят наште. Аз съм я разказвала тая случка де
Абе кой знае къде е можело да стигна ако са ме били натиснали малко да уча. Слава Богу че не са
Имам приятелка дето учеше заедмо със сина си в университета.
И аз уча с детето, но само ако помоли за помощ. Днес по наука, го хванаха, че презентацията му е претупана през пръсти, тази вечер ще пише. Чувам го, защото е седнал на бюрото до мен и пак успява да включи играта. А сме още първи ден
И аз уча с детето, но само ако помоли за помощ. Днес по наука, го хванаха, че презентацията му е претупана през пръсти, тази вечер ще пише. Чувам го, защото е седнал на бюрото до мен и пак успява да включи играта. А сме още първи ден
Препоръчани теми