Според мен котката ти се е разгонила, както го описваш. На тази възраст й е време. А това за раждането поне еди път е голяма глупост. Нашият котарак го кастрирахме на 7-8 месеца, ММ от време на време се шегува, че сме му отнели мъжествеността и шанса да е баща. Но си е само шега. Трябва да убедиш мъжа си за кастрация, защото е супер нехуманно да се родят котенца, които после да се чудите къде да пробутате. Пробвай да го манипулираш по това направление, как ще останат без майка си, кой ще си гледа. Такива неща, може и да стане.
- Публикувана: 6 март 2021, 17:19 ч.
- Последно мнение: 21 март 2021, 09:36 ч.
Помощ котката ми полудя!
Не е до парите а до това че трябвало да роди задължително един път и след това да и се прави кастрация бил чел и ветеринар го бил казал това понеже сестра му имаше котка преди време (която почина) искаше да я кастрира но ветеринаря и казал че неможе защото още не била раждала....
Моля ви, ако наистина обичате котката си, в никакъв случай не и давайте хапчета против разгонване. Изключително вредни са!
Една от женските ми котки, Софи, се разгони за пръв път на 7 месеца. Определено ме изненада, вървеше доста дребничка и бях планирала кастрация в 8-ми или 9-ти месец. Две седмици след това разви пиометра, последва операция по спешност и лечение. Лекарите бяха доста изненадани, че на тази крехка възраст пристигаме с пиометра и 3 пъти ме попитаха дали съм и давала такива хапчета, въпреки, че ме познават добре (редовен клиент съм и знаят, че не жаля средства и време в грижите си за любимците). Не съм и давала, разбира се, но и не им се сърдя за подозрението, защото повечето им пациентки с подобна диагноза идват след системно тровене с такива хормонални боклуци. Дори смятам, че е за предпочитане кастрацията на женски котки да изпревари първото разгонване.
Имам 6 кастрирани котки - 5 женски и 1 мъжки. Характерът със сигурност не им се промени. Мъжкият дори остана точно толкова агресивен и териториален, колкото беше преди кастрацията. Надявах се, че малко ще успокои топката в това отношение, но не би - млати всичко наред и държи постоянно да показва кой е шефа в "прайда". Не са напълнели особено, да са качили максимум половин килограм. Но те много беснеят заедно, а и аз доста ги активирам с разни въдици с перца.
Една от женските ми котки, Софи, се разгони за пръв път на 7 месеца. Определено ме изненада, вървеше доста дребничка и бях планирала кастрация в 8-ми или 9-ти месец. Две седмици след това разви пиометра, последва операция по спешност и лечение. Лекарите бяха доста изненадани, че на тази крехка възраст пристигаме с пиометра и 3 пъти ме попитаха дали съм и давала такива хапчета, въпреки, че ме познават добре (редовен клиент съм и знаят, че не жаля средства и време в грижите си за любимците). Не съм и давала, разбира се, но и не им се сърдя за подозрението, защото повечето им пациентки с подобна диагноза идват след системно тровене с такива хормонални боклуци. Дори смятам, че е за предпочитане кастрацията на женски котки да изпревари първото разгонване.
Имам 6 кастрирани котки - 5 женски и 1 мъжки. Характерът със сигурност не им се промени. Мъжкият дори остана точно толкова агресивен и териториален, колкото беше преди кастрацията. Надявах се, че малко ще успокои топката в това отношение, но не би - млати всичко наред и държи постоянно да показва кой е шефа в "прайда". Не са напълнели особено, да са качили максимум половин килограм. Но те много беснеят заедно, а и аз доста ги активирам с разни въдици с перца.
Моля ви, ако наистина обичате котката си, в никакъв случай не и давайте хапчета против разгонване. Изключително вредни са!
Една от женските ми котки, Софи, се разгони за пръв път на 7 месеца. Определено ме изненада, вървеше доста дребничка и бях планирала кастрация в 8-ми или 9-ти месец. Две седмици след това разви пиометра, последва операция по спешност и лечение. Лекарите бяха доста изненадани, че на тази крехка възраст пристигаме с пиометра и 3 пъти ме попитаха дали съм и давала такива хапчета, въпреки, че ме познават добре (редовен клиент съм и знаят, че не жаля средства и време в грижите си за любимците). Не съм и давала, разбира се, но и не им се сърдя за подозрението, защото повечето им пациентки с подобна диагноза идват след системно тровене с такива хормонални боклуци. Дори смятам, че е за предпочитане кастрацията на женски котки да изпревари първото разгонване.
Имам 6 кастрирани котки - 5 женски и 1 мъжки. Характерът със сигурност не им се промени. Мъжкият дори остана точно толкова агресивен и териториален, колкото беше преди кастрацията. Надявах се, че малко ще успокои топката в това отношение, но не би - млати всичко наред и държи постоянно да показва кой е шефа в "прайда". Не са напълнели особено, да са качили максимум половин килограм. Но те много беснеят заедно, а и аз доста ги активирам с разни въдици с перца.
Една от женските ми котки, Софи, се разгони за пръв път на 7 месеца. Определено ме изненада, вървеше доста дребничка и бях планирала кастрация в 8-ми или 9-ти месец. Две седмици след това разви пиометра, последва операция по спешност и лечение. Лекарите бяха доста изненадани, че на тази крехка възраст пристигаме с пиометра и 3 пъти ме попитаха дали съм и давала такива хапчета, въпреки, че ме познават добре (редовен клиент съм и знаят, че не жаля средства и време в грижите си за любимците). Не съм и давала, разбира се, но и не им се сърдя за подозрението, защото повечето им пациентки с подобна диагноза идват след системно тровене с такива хормонални боклуци. Дори смятам, че е за предпочитане кастрацията на женски котки да изпревари първото разгонване.
Имам 6 кастрирани котки - 5 женски и 1 мъжки. Характерът със сигурност не им се промени. Мъжкият дори остана точно толкова агресивен и териториален, колкото беше преди кастрацията. Надявах се, че малко ще успокои топката в това отношение, но не би - млати всичко наред и държи постоянно да показва кой е шефа в "прайда". Не са напълнели особено, да са качили максимум половин килограм. Но те много беснеят заедно, а и аз доста ги активирам с разни въдици с перца.
По темата с хапчето не смятам да се използва за дълъг период от време а само колкото да успокои малко ситуацията до четвъртък защото вкъщи е пълен кошмар 😥🐈🐆🐅 Ако имате други варианти предложете 🙂
П. П. Бих се свързала с нашият ветеринар но чак в понеделник за да се консултирам но е неделя и не работи... Не знам какво да правя вече... Понякога не можем да я успокоим изобщо доста дълго време!
Сега ще поговоря с мъжа ми да видим какво ще се прави!
Всеки път ако дойде някой трябва да я оставя в спалнята (а след това е просто кошмарно вътре ) защото не оставя хората на мира постоянно ги дере и е готова за атака по всяко време... Никога не е била такава това е от съвсем скоро 😣
По темата с хапчето не смятам да се използва за дълъг период от време а само колкото да успокои малко ситуацията до четвъртък защото вкъщи е пълен кошмар 😥🐈🐆🐅 Ако имате други варианти предложете 🙂
[/quote]
Ако изпадна в подобна ситуация бих пробвала да я успокоя с Фелиуей за котки. Бих потърсила спешна консултация с добър ветеринар - да изключи поведенченски или здравословен проблем и да установи дали е разгонена. Щях да пусна минимум базисни кръвни изследвания и да разпитам подробно за кастрацията - вид упойка, с лепене или външни шевове (препоръчвам горещо лепенето), препоръки и т.н. Ако се установи, че проблемът е единствено в разгонването, бих запазила час за кастрация. Добрият ветеринар ще ви посъветва да изчакате да премине разгонването, защото тогава органите са много кръвоснабдени и има риск (дори и да е минимален) при самата интервенция.
Бих се водила на първо място от здравето на котката, а не от нуждата за собственото ми спокойствие и комфорт.
Хормонални таблетки не бих дала при никакви обстоятелства/поведенческа ескалация!
https://www.feliway.com/bg
Страхотно! Много се радвам! То и за животното едва ли е особено приятно да е в такова състояние. Но моля ви, изтърпете я още малко до 11-ти.... недейте ѝ дава хапчета, че все едно малко детенце да пие Ескапел.... хормонална бомба, която е много рискована!
Поздрави ❤
Поздрави ❤
И само да те предупредя, за да не се разочаровате после 
проблемите с разгонването ще изчезнат, но има голяма вероятност да си остане същото диваче като преди разгонването.
Родителите ми имаха една такава, кастирана като малка, но си остана голяма лошотия. Дебне и налита да хапе, никога не оставах сама в една стая с нея, умирах от страх
проблемите с разгонването ще изчезнат, но има голяма вероятност да си остане същото диваче като преди разгонването.Родителите ми имаха една такава, кастирана като малка, но си остана голяма лошотия. Дебне и налита да хапе, никога не оставах сама в една стая с нея, умирах от страх
Има такава вероятност, да, ако лошотията е от темперамент и характер. Тук скоро се е отключила и се предполага, че е обвързана с първо разгонване. Надявам се да е точно това и след кастрация проблема да се реши.
Кастрацията на мъжкият ми котарак беше голяма драма, която не вярвам някога да забравя.. Мъжете вкъщи ми направиха такъв небивал отпор, такъв чутовен скандал ми вдигнаха, че не си говорихме с дни. Това коте коренно се промени след като достигна полова зрялост - голямо напрежение, безпричинна агресия, вой до небесата и непрестанни опити за бягство. Нищо и никой не го вълнуваше, нищо не можеше да го успокои. Отваряше сам всякакви врати, включително плъзгащи. Станахме параноици и постоянно се заключвахме.
След второто бягство липсваше 36 часа, през които буквално се разболях, не спях и не спирах да го търся. В момента, в който го намерих, още докато го носех към вкъщи звъннах на клиниката за час. Бях поставена под огромно напрежение от близките, но не се поддадох. Имах си и притесненията, че много ще се промени, ще стане твърде мързелив и безхарактерен. След интервенцията и когато хормоните се нормализираха той си стана същият като преди - умен, игрив, любвеобвилен манипулатор, който ми вади душата с памук. Териториален и побойник към останалите от "прайда", но само ако решат да оспорят шефството му. Така му викат и вкъщи - началникът!
Кастрацията на мъжкият ми котарак беше голяма драма, която не вярвам някога да забравя.. Мъжете вкъщи ми направиха такъв небивал отпор, такъв чутовен скандал ми вдигнаха, че не си говорихме с дни. Това коте коренно се промени след като достигна полова зрялост - голямо напрежение, безпричинна агресия, вой до небесата и непрестанни опити за бягство. Нищо и никой не го вълнуваше, нищо не можеше да го успокои. Отваряше сам всякакви врати, включително плъзгащи. Станахме параноици и постоянно се заключвахме.
След второто бягство липсваше 36 часа, през които буквално се разболях, не спях и не спирах да го търся. В момента, в който го намерих, още докато го носех към вкъщи звъннах на клиниката за час. Бях поставена под огромно напрежение от близките, но не се поддадох. Имах си и притесненията, че много ще се промени, ще стане твърде мързелив и безхарактерен. След интервенцията и когато хормоните се нормализираха той си стана същият като преди - умен, игрив, любвеобвилен манипулатор, който ми вади душата с памук. Териториален и побойник към останалите от "прайда", но само ако решат да оспорят шефството му. Така му викат и вкъщи - началникът!
Скрит текст: 
И само да те предупредя, за да не се разочаровате после проблемите с разгонването ще изчезнат, но има голяма вероятност да си остане същото диваче като преди разгонването.
Родителите ми имаха една такава, кастирана като малка, но си остана голяма лошотия. Дебне и налита да хапе, никога не оставах сама в една стая с нея, умирах от страх
проблемите с разгонването ще изчезнат, но има голяма вероятност да си остане същото диваче като преди разгонването.Родителите ми имаха една такава, кастирана като малка, но си остана голяма лошотия. Дебне и налита да хапе, никога не оставах сама в една стая с нея, умирах от страх