Предателство ли е старческият дом ?

Старчески дом и хоспис са две съвсем различни места.
Деменцията е болест и е за хоспис, с медицински грижи. Затова за мен не е предателство, а адекватна грижа за болния възрастен.
За настаняване в старчески дом имам друго мнение и е по-скоро към предателство, ако е без съгласието на възрастния. Възрастните, които са си с акъла е хубаво да са си в къщи.

Между другото, с деменция е много трудно да се намерят места. Защото не е нито за дом, нито за хоспис. Бащата на мм беше здрав физически, обаче с Алцхаймер. Доста дълго търсихме.

Тези, които съдят, имат ли представа колко струва един приличен старчески дом? Напъват се най- близките роднини, често само един от тях, лишават се от някои неща, живеят с угризенията си и така.

В хосписа вратите бяха отворени и като ходех, виждах хората по леглата. Всички лежаха, повечето абсолютно безпомощни, други поне изглеждаха малко по-добре. Но знаех, че заключват входната врата да не излезе някой вън. Това ме накара да се замисля какво ще стане, ако някой с деменция влезе при баба, която не може да мръдне, и без да иска й направи нещо (например реши да й даде вода, а тя не може да преглъща). Не знам как процедират, добре че бродещи пациенти не видях, това ме успокояваше.

И в старческите домове имат такава услуга - грижи за лежащо болни възрастни.
Била съм по работа в провинциален старчески дом. Има такова отделение за болни с деменции, увреждания, на легло и т.н. Има си медицински персонал, който полага грижи за тях.

Аз бях поставена в ситуация да взема баба си под формата на зеленчук и да правя с нея каквото смятам за добре.
Без да диша сама, без да е в съзнание, без да знам какво да правя.
Ужасно е и човек, който не го е преживял не разбира.

Свидетел бях от криво разбрана синовна обич как се разтрогна свмейство с две малки деца, жената не издържа нито психически, нито физически - пари имат.

Свидетел съм и как се разби семейство с ментална баба от недоимък.
Ужасно трудно е с набитите ни в канчетата грижа и дълг, ужасно трудно!

Майка ми всеки месец ме информира, че си е платила всички сметки и няма да ми остави борчове и че има пари за частен старчески дом.

Мисля да направя същото за децата си.

Майка ми и тя беше така до 77-78, после взе да бие отбой, а откак татко си отиде съвсем не ще и да чуе. Така, на майтап уж: абе ще ме хвърлите вие... Мнооого смешно.

Майка ми е супер млада и свежа, но отсега има грижата.

Баба ми например абсолютно нямаше намерение да си отива.
Сега, аз имам ужасно чувство за хумор и нейното беше такова, но при мой въпрос - Ти, оправила ли си си там багаж, дрехи?! Тя ми вика - баби, луда ли си, март ми се олихвяват парите
И не се беше подготвила!

Чудех се дали изобщо да коментирам честно казано. Преди 2 месеца почина бабата на мой много близък в хоспис от ковид. И тя беше с деменция. Той я гледаше сам няколко години и едновременно ходеше на работа. Беше кошмар за него, защото тя не го оставяше да мигне по цели нощи - вика, пее, звъни му по телефона, пада... Имаха гледачка през деня от понеделник до петък, но нощите и почивните дни беше кошмарно положението. Никой не се съгласи да я гледа нощем, а търсиха човек над половин година. Отделно беше трудно подвижна. Накрая се принуди да я заведе в хоспис, или старчески дом, не съм сигурна. 1800 лева на месец и хиляди уверения, че са подготвени да я гледат. Жената беше на хемодиализа около 15 години, уверения, че могат да осигурят такава. Уверения, че като се налагат посещения при лекар, изследвания, те се занимават с това. И от там започна купонът. Докторът му звънеше по 5 пъти на ден, включително и в 22 часа, за да му обяснява как той трябва да иде, за да я заведе на не знам си какъв лекар, на не знам си какви изследвания и когато му се кажеше, че това няма как да стане, той започваше с " може ли такова нещо, как не ви е срам да не се мръднете за нищо". Заради пандемията свиждания не бяха разрешени, чуваха се с доктора и бабата цъфтеше и връзваше даже. Една вечер полицията отишла да я търси на домашния адрес, без да кажат защо, след 10 минути звънят от РЗИ, че е дала положителен тест за ковид. От хосписа никой не го е уведомил. Връзка с лекаря само по телефона - бабата е добре, само малко кашля. Този хоспис беше на 80 км и беше настанена там временно докато отвори друг по-близо. Минаха 15 дни карантина на баба му, другият дом отвори и отиде да я вземе. Не мога да ви опиша какво е заварил. Жената е била в трагично състояние. С несменен памперс от дни явно, вмирисана, неизкъпана с дни, с несменена превръзка на ръката, с кашлица, която е била зверска, пред умиране. От там я води в болница - двустранна пневмония. Жената си отиде заради нелекуван ковид. Той я гледа години вкъщи, те я затриха за месец и нещо. И това е частен дом за близо 2 бона на месец. Преди това беше седмица в държавен, където бяха запознати също със състоянието ѝ и поели ангажимента, че през ден трябва да е на диализа. Бяха я оставили над 4 дни без диализа, защото нямало кой да я води. А от частния дом дори с цялата си наглост са му искали още пари, защото заради това, че била с ковид, те имали допълнителни разходи за препарати за дезинфекция и екипировка. Досега не съм чула възрастен човек в дом да е оцелял дълго, обикновено си отиват много бързо като попаднат на такива места. Но предателство не е в никой случай, защото е непосилно да се гледа човек с деменция от непрофесионалист. Отделно, че дори и хора, обучени за работа с такива хора, не искат да работят това като личен асистент, а предпочитат в хосписи, защото там никой не ги следи какво правят.

Не е предателство.
Проблемът е, че наистина у нас няма добра грижа, поне в повечето такива домове няма.
Иначе за себе си съм на мнение, че е по-добре в такъв дом, отколкото да се товари някой с гледане.
То, да не дава Господ, аз затова смятам старостта за наказание.

И аз. Евентуално може да е в старчески дом, където е детето, само за да знаят в дома, че някой бди за мен. Иначе със съвсем самотните старци може да се случат лоши неща. Но не искам да ми виси и да ми бърше дупето.

Именно. Какво значи добър дом/хоспис ? Как да разберем, че е добър ? Ужасно е чувството да оставиш грижите за близък на някого. Да не можеш да го виждаш и да не можеш дори и от самия него да разбереш нещо. Лъжат ужасно докато вземат парите... После един Господ знае какво се случва там вътре...
От друга страна ако решиш да го гледаш ти се обричаш в тази кауза и посвещаваш остатъка от живота си на лудостта. Много е тъжно.

Просто трябва да има контрол. За съжаление, когато става дума за хора демрнтно състояние и деца, често има нередности.

Няма друг начин, освен препоръки от доволни близки на потребители  на дом... Иначе от реклами не виждам как би могло да се добие представа.

Хубавите неща струват скъпо, много скъпо, в това число и грижата за болен възрастен.
Много е тежко да гледаш болен, но има огромна разлика дали болният е наред с главата или не.
Сещам се за три примера в близкото си обкръжение.
1. Жана с шизофрения на 71. Като си пие лекарствата е добре, но няма никакви познанства вече. От 10+ години живее в скъп дом, който плаща синът й. Чувства се добре, грижат се за нея, синът й я посещава всяка седмица.
2. Жена на 90, сравнително добре с главата, но трудно подвижна. Синът й е наел 3 жени и 2 мъже да я обгрижват. Живее си в собствения дом и той я посещава почти всеки ден
3. Жена на 75 без психически изменения , която си счупи крака и я оперираха. Лекарите казаха 3 месеца, за да се вдигне на крака. Децата й я изпратиха в дом за 1000 лв месечно и тя почина на втората седмица. Това за мен е предателство.