Предателство ли е старческият дом ?

  • 22 019
  • 405
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 31 379
Хилядите глупости които се пишата за домовете водят до това чувство.


Аз говоря за някъде 2007-8 когато баба ми залежа.
И не се водя по слухове, а съм разговаряла с хора, които имат опит и са си патили.
Сега може да има и по-добри домове.

# 16
  • Мнения: 37
Не, определено не е предателство.  Деменцията е много тежка болест, която съсипва близките почти толкова, колкото съсипва болния.  Болният има нужда от квалифицирани грижи, когато е в напреднал етап на болестта.  Не смятам, че трябва да изпитвате угризения, ако се постараете да намерите подходящото място за нея.  Обратното е на това да изхвърлите здрав родител на улицата.

# 17
  • Мнения: 78
Не. Непосилно е за близките да се справят с гледането. Тези хора имат нужда от 24 часови, професионални грижи.

# 18
  • Мнения: 8 173
Хилядите глупости които се пишата за домовете водят до това чувство.


Аз говоря за някъде 2007-8 когато баба ми залежа.
И не се водя по слухове, а съм разговаряла с хора, които имат опит и са си патили.
Сега може да има и по-добри домове.
Ами пишете, че говорите за нещо което е било преди 13 години.
Времената се менят. И все повече хора разбират, че това е най-доброто за всички.
Към днешна дата имам четирима познати в дом.
Единят е на 70 след инсулт. Баща на приятекла. Ходи на всекидневна рехабилитация и контактува със себеподобни. Вторият човек е майка на колега. На 95. В дома се сприятели с друга баба. Събраха ги в обща стая и двете си хортуват. Чува се ежеседмично със сина на видео -връзка.
Третият е чичо на моя чичо. Залежа се, трудно се обслужваше. Сам човек е. Намериха жена за няколко часа на ден. След като падна три пъти го настаниха в дом. Чувства се чудесно. Обажда се всеки ден и се възползва максимално от медицинското обслужване.

# 19
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 667
Много е трудно гледането, особено на хора с деменция или такива, които са на легло. Майка ми гледа баба ми една година точно в такова състояние, с деменция и на легло. Но майка ми е бивш медицински работник, пенсионерка. Поне беше запозната с това как да я гледа, а и не ходеше на работа. Ако трябваше аз да я гледам, нямаше да мога, признавам си.
На сина ми съм казала от сега - стигна ли до такова състояние, изобщо да не се колебае, да ме настанява в дом.

# 20
  • София
  • Мнения: 13 246
Съседите ми, възрастни хора, той на 78 се разболя от алцхаймер. Жената беше на 70. 5 години го гледа сама с малко помощ от децата. Направо се съсипа. Той не спеше през нощта, започна и да буйства. Накрая тя се съгласи да го настанят в дом. Направо се спаси жената. По едно време мислих, че тя ще си отиде. Беше свалила поне 10 кила.
Понякога се налага и не е предателство. Няма как да се посветиш 24/7 на някой, просто защото има и други хора около теб, налага се да работиш. Опитай се да повлияеш на  майка ти.

# 21
  • Варна
  • Мнения: 1 780
Хм. не е предателство, самосъхранение е, но съмнението ще гризе.
Татко беше в хоспис за 2 месеца преди да почине през 2018. С мозъчна операция, на легло - няма как да го вдигаш по 5 пъти на ден, вкъщи условията не са подходящи (височина на леглото, не му се сменят позите и т.н) Да, за месеца в който болестта позволяваше, вдигнаха го на крака, даже сам се обслужваше. Но си има минуси, лекарско наблюдение 24/7 е почти изключение, по-скоро сестра до 22 часа. Храната, да, но зависи от санитарите доколко са ангажирани. Също така, стаите са поне за двама - има значение другият човек с какво заболяване е и т.н. Въпреки всичко, ние с брат ми сме благодарни, но я питай майка ми, тя подмята, че сме го "хвърлили", нищо, че докторите й казаха, че  "нейният" начин на гледане му вреди. А брат ми щеше да си отиде, щото самият той е със стентове и хич не му беше работа да вдига и носи татко (щото чужд човек не може, срамота)...

И да се уточним, хоспис и дом за стари хора са различни неща, щото четох и примери за такива по-напред

Последна редакция: нд, 28 фев 2021, 23:54 от plqsak

# 22
  • София
  • Мнения: 38 209
В някои бели страни се минава специално училище за това. Едно от първите неща, които забраняват да се прави е да се опитвате да вдигате човека, както си знаете, защото така ще повредите и него, и себе си.

# 23
  • Мнения: 18 228
Баба ми беше на легло, не можеше да говори и да мърда. Но когато в стаята й влезеше една определена сестра, почваше да издава едни ужасени звуци, сякаш се мъчеше да се оплаче. С другия персонал не беше така. Явно тази жена не беше мила с нея.
Тя беше в наистина тежко състояние. Вкъщи нямаше как да извършват медицинските процедури. Хосписът беше скъп, грижите сравнително добри. Хората правеха основното, без да се престарават. Като отидем, имаше какво да направим, за да се чувства по-добре. Например устата й пресъхваше и миришеше ужасно (пука му на персонала, нали са сменили памперса, което са длъжни, ние ако отидем, ще почистим устата). Не остана дълго там. Отиде си.

# 24
  • Боса по асфалта вървя си ...
  • Мнения: 20 778
Много е важно да се проследи дали се полагат достатъчно грижи в даден дом. Дали имат налице необходим медицински персонал, който адекватно да може да овладява менталните състояния. Мой познат по спешност настани баща си с деменция, големи обещания, взеха парите - почти 1000лв. Почина след 2 дни, защото не успяха да му приложат необходимите медикаменти.

И не са отживелица лошите грижи....Скоро имаше репортаж

# 25
  • София
  • Мнения: 13 246
Не е само в България проблемът. Навсякъде има недостиг на персонал, има и неглижиране, но е непосилно за сам човек да полага денонощни грижи.

# 26
  • Мнения: 8 173
Със сигурност има и кофти места. Но това не е само там. Има кофти детски градини, кофти училища, кофти ресторанти, кофти доктори, кофти фризьори и т.н.
Така че е хубаво човек да се е запознал с мястото предварително.

# 27
  • Мнения: 1 189
Не виждам как е възможно да се проверят условията и грижите там. Това е и проблемът. Защото усилва още повече чувството на тъга, че си предал човека някъде - не знаеш къде реално.

# 28
  • Мнения: 40 310
Проблемът е да се намери добър дом, от там нататък даже е по-добрият вариант.

# 29
  • Мнения: 31 379
Хилядите глупости които се пишата за домовете водят до това чувство.


Аз говоря за някъде 2007-8 когато баба ми залежа.
И не се водя по слухове, а съм разговаряла с хора, които имат опит и са си патили.
Сега може да има и по-добри домове.
Ами пишете, че говорите за нещо което е било преди 13 години.
Времената се менят. И все повече хора разбират, че това е най-доброто за всички.
Към днешна дата имам четирима познати в дом.
Единят е на 70 след инсулт. Баща на приятекла. Ходи на всекидневна рехабилитация и контактува със себеподобни. Вторият човек е майка на колега. На 95. В дома се сприятели с друга баба. Събраха ги в обща стая и двете си хортуват. Чува се ежеседмично със сина на видео -връзка.
Третият е чичо на моя чичо. Залежа се, трудно се обслужваше. Сам човек е. Намериха жена за няколко часа на ден. След като падна три пъти го настаниха в дом. Чувства се чудесно. Обажда се всеки ден и се възползва максимално от медицинското обслужване.
Ама нали съм написала кога е било и че сега може да има по-добри домове. Защо ме преразказвате, не знам.
А всеки има различен опит. Можеш ли да гарантираш на авторката, че ще гледат добре баба и?

Как ще се проучи вече един дом не знам. Единствените заключения, които могат да се направят е при посещение. Ако болния не може да говори, още повече не може да се разбере.

Моята баба горе долу си беше с акъла. Но спря да говори. Залежал човек хич не е лесно.
Но имам роднина 10 години гледаше и тя майка си. Само че тя беше на крак и с деменция. Правеше големи поразии. Прах за пране в яденето, ядене в пералнята и разни други неща. Или пък ще излезе и няма да се върне, защото не помни къде живее и как се казва. Накрая се видя принудена да остане вкъщи, да и стане асистент. Справи се някак си. Ама това е още по-голям кошмар нейното. Докато аз можех да изляза за 2 часа, а знам, че баба ми си е на леглото и няма какво да и се случи.
Нямаше възможност да я даде в дом.

Аз от вдигане по 5 пъти на ден си досъсипах кръста.

Общи условия

Активация на акаунт